Решение № 4553 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2011 г.

Решение № 4553 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Иванов Атанасов против решение № 220 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 989/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което жалбата му против заповед рег. № 111/12.11.2010 г. на началника на Второ районно управление "Полиция" (II РУП) - Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - началникът на II РУП - Благоевград оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Благоевград е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР в ред. до ДВ, бр. 88/2010 г., орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е подписана от издателя. Възражението, че в заповедта не са посочени правните и фактически основания за издаването й, е неоснователно. Допуснатото от служителя дисциплинарно нарушение е описано подробно, посочени са времето и място на извършване, както и че това поведение на служителя съставлява неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. С това формалните изисквания на закона са спазени и правото на служителя на защита не е нарушено. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение (справка рег. № 10051/08.11.2010 г.), а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - наказанието е наложено след изслушване на служителя (протокол от 12.11.2010 г.) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения. В конкретния случай е установено, че на 22.09.2010 г. около 03.45 ч. жалбоподателят, държавен служител кат. Е, полицай в "Охрана на обществения ред" на "Охранителна полиция" в II РУП - Благоевград, дежурен на посочената дата на първи пост в РУП - Благоевград (седмичен график) се отклонява от поста и след издирване от дежурния по ОДЧ е намерен в една от стаите на управлението. Описаното поведение на служителя правилно е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения, което с оглед тежестта обосновава налагането на дисциплинарно наказание "мъмрене" (чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 225, ал. 2 от ППЗМВР), в какъвто смисъл е издадената заповед. Възражението на касационния жалбоподател, че нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР не е допуснато, е неоснователно. Факта на нарушението се признава от служителя при изслушването от дисциплинарно-наказващия орган и е отразено в съставения по този повод протокол. Пренебрегването на служебните задължения, е допуснато от жалбоподателя съзнателно, поради което правилно от страна на съдебния състав е преценено, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените с административната преписка писмени доказателства обосновават изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с административнопроизводствените правила и формалните изисквания на закона. Дисциплинарното нарушение е прието за установено въз основа на обяснения на дежурния старши полицай АДЧ при II РУП - Благоевград и с оглед обясненията на жалбоподателя, който не оспорва обстоятелството, че се е отклонил от поста си. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. На страните е предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си, а представените в хода на административното производство и пред съда писмени и гласни доказателства са подробно обсъдени. Изводите на съдебния състав са направени след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства и са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,