Решение № 13872 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2472/2011 г.

Решение № 13872 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2472/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иво Божанов Сиромахов срещу решение № 4402 от 23.12.2010 г. по адм. дело № 6442 по описа за 2010 г. на административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 101001981 от 27.05.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1182 от 10.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно начислен данък върху добавената стойност в размер на 933.33 лв., на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и начислена лихва за забава в размер на 21.42 лв. за ревизиран период 15.01. - 28.02.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друг акт по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Минкова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 101001981 от 27.05.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1182 от 10.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС и с него е начислен данък върху добавената стойност в размер на 933.33 лв., на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, както и лихва за забава в размер на 21.42 лв., за ревизиран период 15.01. - 28.02.2010 г. В мотивите на съдебния акт е изложена фактическата страна по спора, а именно, че ревизираното лице е регистрирано по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС по повод негово заявление за регистрация от 12.02.2010 г. Направена е констатация, че то е реализирало облагаем оборот в размер на 53 493.00 лв. за времето от 1.02.2009 г. до 31.12.2009 г. от получени доходи от авторски възнаграждения и сценарии за телевизионни програми. Като основание за реализиране на тези средства е посочен анекс от 1.04.2009 г. към договор със сценарист от 1.10.2001 г., сключен между лицето, в качеството на изпълнител и "Седем Осми" АД, в качеството на възложител. Установено е също, че лицето е извършвало доставки - услуги по изготвяне на телевизионни програми за ревизирания период 15.01.2010 г. - 28.02.2010 г., като е издало 2 броя сметки/фактури по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Органът по приходите е преценил, че лицето е следвало да подаде декларация за регистрация по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а именно до 15.01.2010 г., поради което е начислил ДДС и лихва за забава по повод осъществените от него облагаеми доставки за времето от тази дата до датата на регистрацията с акт за регистрация от 22.02.2010 г., връчен на 26.02.2010 г. При преценката на законосъобразността на обжалвания ревизионен акт, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, според която всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000.00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато такова лице не изпълни това законово задължение, то според разпоредбата на чл. 102 от ЗДДС, регистрацията се извършва по инициатива на органа по приходите. Приема се, че лицето дължи данък върху добавената стойност за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. При съобразяване с приложените от административния орган и така обсъдени разпоредби, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основното касационно възражение, което е било направено и пред първоинстанционния съд, е било за неприложимост на разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС в случаите, когато регистрацията е извършена на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и за нейната приложимост само в хипотезата на чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, когато регистрацията се осъществява от органа по приходите. Това възражение е неоснователно и не намира законова опора. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, която съставлява правното основание за начисляване на ДДС в конкретния спор има самостоятелно значение, т. е тя се явява приложима и при осъществяване на доброволна регистрация по ЗДДС, както в процесния спор и в случаите, когато е осъществена от органа по приходите, служебно. Приемане на тезата на касатора би означавало облагането с ДДС да се постави в зависимост от поведението на данъчнозадълженото лице, което е недопустимо. Цитираната съдебна практика на настоящия съдебен състав е относима към друга фактическа обстановка, която в настоящия спор не се установява. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,