Решение № 3557 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2019 г.

Решение № 3557 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1530 от 25.09.2019 г., постановено по административно дело № 1377/2019 г., Административен съд – Бургас е: 1) отменил решение № 1012-02-83#1/22.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 2170-02-227#10/14.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 98, ал. 1 и чл. 70, ал. 4 от КСО е отказано да се определи пенсията за осигурителен стаж и възраст в действителен размер на Ж. Раданов, с настоящ адрес: [населено място], [улица]; 2) наредил връщане на преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Бургас за ново произнасяне по същество в рамките на законоустановения срок, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) оставил без разглеждане жалбата на Ж. Раданов в частта, с която се иска определяне на първоначална дата на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 09.07.2018 г., и прекратил производството по делото в тази част. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Бургас. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в частите му, с което са отменени административните решение и разпореждане и преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне. Иска и да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Бургас като законосъобразно. В допълнително писмено становище, подадено от касаторовия пълномощник главен юрисконсулт Д. Димитрова, касационната жалба се поддържа, като е направено и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар от другата страна. Претендира и присъждане на заплатената по делото държавна такса в размер на 200 лева и възнаграждение за юрисконсулт в полза на ТП на НОИ – Бургас. Ответникът по касация Ж. Раданов, действащ чрез процесуалния представител адвокат Д. Павлова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение, поради което предлага последното да се отмени, а първоначалната жалба на Ж. Раданов срещу решението на директора на ТП на НОИ – Бургас да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. По делото е установено, че с процесното разпореждане от 14.03.2019 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Бургас е отказал да измени в действителен размер отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. Раданов, тъй като в срока (едномесечен) по чл. 1, ал. 5 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) от уведомяването, че е необходимо да представи документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г., Раданов не е представил исканите документи. С обжалваното пред Бургаския административен съд решение от 22.05.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Бургас не е уважил жалбата на Ж. Раданов срещу това разпореждане, като е възприел и доаргументирал тезата на пенсионния орган. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт Административен съд – Бургас е приел за незаконосъобразен отказът да бъде определена пенсията на Раданов в действителен размер, който отказ е обективиран в атакуваното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото със същото разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като постановен "в противоречие с материалните разпоредби на закона". Върховният административен съд, шесто отделение намира, че проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен по своя резултат, като не страда от такива пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е изяснил правнозначимите факти за правилното решаване на спора. Установил е всички приложими материалноправни норми относно определяне размера на пенсията. Постановил е решението си след обоснована преценка на събраните доказателства и тяхната относимост към приложимата правна уредба, при което правилно е приложил материалният закон. Релевантните за спора факти са изяснени при обсъждане на доказателствения материал по делото, от чийто анализ е изведен обоснован правен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Спорът по делото е бил правен и е свързан с отговора на въпроса дали на Раданов е следвало да бъде определен действителен размер на отпуснатата в минимален размер пенсия, въпреки, че в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС той не е посочил пълен тригодишен период по чл. 70, ал. 3 от КСО от последните петнадесет години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. (по същество не става въпрос за представяне на документи, каквито указания му е дал пенсионния орган, защото всички относими документи за стажа и дохода на заявителя са събрани по преписката). В тази връзка съдът обосновано и материално законосъобразно е приел, че пенсионният орган действа при условията на обвързана компетентност, и с оглед на това е следвало при наличие на необходимите данни да бъде определен действителен размер на пенсията на Ж. Раданов по предвидения в чл. 70, ал. 4-7 от КСО ред, а при липса или нередовност на част от необходимите документи ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Бургас е бил длъжен да изчисли действителния размер на пенсията на лицето на основа наличните документи и данни, съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС. Съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на ЗЕУ в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (за които е безспорно, че пенсионният орган има достъп – касае се за регистъра на осигурените лица). Второто изречение на тази разпоредба е ярко проявление на принципа на служебното начало, закрепен императивно в чл. 9 от АПК. С него нормотворецът по същество е изключил изрично възможността на административните органи в случаи като процесния при бездействие на заявителя, но разполагайки с всички необходими доказателства за целта, да не се произнасят за действителния размер на пенсията на правоимащото лице. В случая компетентният орган е трябвало да извърши служебна проверка, при която да изследва всички факти относно определянето на най-благоприятния за лицето период преди 1997 г. съобразно елементите, от които се определя размера на пенсията, и съответно да бъде определен най-високия размер на пенсията. Изводът за служебна активност на органа се обосновава и по аргумент от възможността пенсията да бъде изменяна след първоначалното й отпускане при наличието на определени предпоставки. Тази възможност е закрепена в чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, където е предвидено, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. В съответствие с тази възможност в чл. 10, ал. 2 от НПОС е уредено, че пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31.12.1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Отнесено към процесния случай, когато е определена в по-нисък от действителния размер отпуснатата на лицето пенсия, тя следва да се коригира в реалния размер не само по инициатива на получаващото я лице, а и след служебна активност (в която се включва и служебното пресмятане на най-благоприятния за пенсионера вариант) на оправомощения от законодателя орган (длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО). Осигуреното лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да се ползва в пълен обем от правата си, възникнали в резултат на пенсионното му осигуряване. Отказвайки да определят пенсията на Раданов в действителен размер, административните органи освен материално незаконосъобразно, са действали и при несъобразяване с целта на закона – осигурените да се ползват от правата си с оглед реалния им принос към фонд "ДОО". В случая пенсионният орган е следвало да определи на Раданов пенсията в действителният й размер, защото продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход в настоящия казус безспорно са установени. С оглед на това и не съществува нормативна или друга пречка за определяне на лицето на индивидуалния коефициент, съгласно чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от КСО, при което да се изчисли размерът на пенсията в реалния й размер, предвид наличните документи в пенсионната преписка за осигурителен доход. Релевантни за определянето на индивидуалния коефициент и реалният размер на пенсията в този случай са признатият осигурителен стаж и осигурителните доходи за периодите, за които са внесени осигурителни вноски за ДОО. В същия дух е налице и практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси (решение № 11763 от 06.11.2015 г. по административно дело № 4167/2015 г., и др.). От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменените с него административни актове, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. Пенсионният орган неправилно е тълкувал и приложил относимите към казуса материалноправни норми. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ – Бургас също е издал материално незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на пенсионния орган за продължаване на административното производство с надлежни указания, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на заплатената държавна такса и на юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация не е направил искане за присъждане на деловодни разноски (и не е доказал извършването им), поради което репарирането на такива не се следва и нему, а касаторовото възражение за прекомерност на заплатения от другата страна адвокатски хонорар се явява безпредметно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,