Решение № 4825 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2018 г.

Решение № 4825 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Шьонхер от [населено място], чрез адвокат С. П. срещу решение № 1200 от 15.06.2018 г., постановено по адм. д. № 129/2018 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/6472 от 13.12.2017 г., издаден от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Повтарят се доводите, изложени в жалбата пред първоинстанционният съд. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на лицето и присъждане на разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез юрисконсулт В. Мирчев, в писмено становище по делото оспорва касационната жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С решение № 1200 от 15.06.2018 г., постановено по адм. д. № 129/2017 г. по описа на Административен съд - Б. е отхвърлена жалбата на В. Шьонхер срещу АУПДВ № 01-6500/6472 от 13.12.2017 г., издаден от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което е определено публично държавно вземане, представляващо задължение за възстановяване на изплатената финансова помощ за закупуване на пчелни кошери, в частта на неизпълнението в размер на 2 849 лв. ведно със законната лихва. За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят, като получател на безвъзмездна финансова помощ не е изпълнил поетите задължения по договор № 1427/01.08.2011 г., въз основа на който е предоставена помощта, а именно: да се използват придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по предназначение (т. 4. 20 от договора); да не преустановява подпомаганата пчеларска дейност до три години от изплащане на помощта (т. 4. 22 от договора) и да уведоми писмено фонда незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на договора. Този извод съдът е обосновал с констатациите на проверяващите лица от извършените проверки на място, които са установили, че към 08.09.2014 г. от финансираните 50 бр. кошери, 13 са разполежени в пчелина, като 12 от тях са заселени с пчелни семейства, а останалите 38 бр. кошери не се ползват по предназначение (не функционират и в тях няма пчелни семейства), като тези данни се потвърждават и при повторната проверка на място на 29.05.2014 г. Съдът е приел, че посочените констатациите не се оборват от твърденията на провереното лице, нито от представените в подкрепа доказателства. Същите съдът е приел за противоречащи си и недоказващи изпълнение на задълженията по договора за заселване на определен брой кошери към определения в договора за финансиране срок – 31.08.2011 г. Посочил е, че тези изводи не се оборват и от протокола за извършен профилактичен преглед на 27 бр. пчелни семейства, доколкото не става ясно колко пчелни кошера са заселени с тях към този момент, при положение, че според разясненията на свидетеля, извършил прегледа, в един кошер могат да живеят няколко пчелни семейства. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че съдържащите се в оспорения акт констатации са доказани, а сумата от 2 849 лв. подлежи на връщане като неправомерно усвоена. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата на лицето. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е формирал обоснован извод, който изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Фактическите и правни доводи изложени в касационната жалба са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /, настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция. Видно от съдържанието на подписания между касатора и ДФ "Земеделие" договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 1427/01.08.2011 г., при неизпълнение на нормативни или договорни задължения от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на фонда предоставената му финансова помощ. В случая, от правилно установените факти настоящият състав счита за доказано неизпълнението на поетите от проверяваното лице задължения по цитирания договор, а именно по т. 4. 20 "Ползвателят се задължава да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по предназначение" и по т. 4. 19 от договора "ползвателят се задължава писмено да уведоми фонда, незабавно след настъпването на обстоятелствата от значение за изпълнението на настоящия договор". Съгласно установеното при двете проверки на място, резултатите от които са били съобщени по надлежния ред на лицето, от закупените с получената финансова помощ 50 бр. кошери, 38 бр. не се използват по предназначение. Самото лице в декларация от 29.05.2014 г. и обяснение от 09.07.2014 г., изпратено до контролния орган е потвърдило, че към момента на проверката – 29.05.2014 г. са заселени само 13 кошера от закупените по безвъзмездното финансиране, а останалите 37 кошера се съхраняват на склад. Посоченото нарушава изискването на сключения договор за финансиране получателят да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по предназначение. Несъстоятелни са твърденията на касатора, че съдът не е обсъдил представените писмени доказателства и обяснения. В мотивите си съдът е изложил подробни аргументи относно събрания доказателствен материал, като ги е анализирал поотделно и в съвкупност, съпоставяйки данните, получени от всеки източник, включително и от протокола за извършен профилактичен преглед от 31.08.2014 г. В жалбата си касаторът цитира протокол от друга, по-късна дата, който не е наличен по делото, но независимо от този факт, документът, на който се е позовал съдът и на който се базират свидетелските показания, установява наличие на 27 пчелни семейства, което не доказва спорния по делото въпрос, а именно че са заселени всички закупени по финансирането кошери. Твърдението на касатора, че част от кошерите са били преместени и се намират на друго място, което той не е могъл да покаже поради неуведомяването му за предстоящата проверка е било обсъдено от съда. От една страна това твърдение не се подкрепя от доказателствата поради липса на съответствие в данните за това къде се намират преместените кошери, а от друга от представено удостоверение от директора на ОДБХ-Б. е установено, че на името на проверяваното лице няма регистрирани пчелини за осъществяване на подвижно пчеларство. Допълнително, противно на изложеното в касационната жалба, лицето е било уведомено за втората проверка и е заявило, че поради пътуване в чужбина не може да присъства в указаните срокове. Не се подкрепят и възраженията на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Неправилно касаторът тълкува съдържанието на задълженията, които произтичат за него от сключения договор. Безспорно, отпуснатите средства са използвани по предназначение и в установения срок, но за изпълнението на договора придобиването на активите въз основа на одобрената инвестиция не е достатъчно. Т. 4. 20 изисква тези активи да бъдат използвани по предназначение. Поради изложеното, на касатора не са вменени задължения от други сектори на финансиране, по които той не е получил подпомагане, както твърди в касационната жалба. Задълженията, във връзка с чието неизпълнение е издаден процесният акт произтичат от сключения договор за финансиране. Последицата от нарушаването на правилата за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. След като е установено неправомерно поведение от страна на земеделския стопанин, изплатените парични суми за подпомагане, в съответна на неизпълнението част, следва да бъдат квалифицирани като недължимо платени и следователно подлежат на връщане. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както твърди касатора. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение