Решение № 4942 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13002/2008 г.

Решение № 4942 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13002/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Мизия 2004" ООД моли да бъде отменено решение № 114/22.8.2008 г. по адм. д. № 764/2007 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1500848/3.8.2007 г. на ТД-Плевен като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде уважена жалбата му против РА, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против РА № 1500848/3.8.2007 г. на ТД-Плевен съдът е приел, че ревизията е редовно възложена. Към възражението по ревизионния доклад са били представени документи, които в РА е прието, че са новосъздадени и не променят фактическата обстановка. С РА не е признат данъчен кредит 35 645,28 лв. за м. 12.2005 г. по 3 бр. фактури на "Елида-05" ЕООД, с предмет СМР по три договора от 30.9.2005 г., на основание чл. 6, чл. 9 и чл. 64 ал. 1 т. 3 ЗДДС (отм.), тъй като договорените СМР не са осъществени. Доставчикът не е представил поискани доказателства за реално осъществяване на услугите за техническата и кадрова обезпеченост. Към договорите са представени количествено-стойностни сметки на договорените СМР. Представен е договор от 30.9.2005 г. с "Екостроймонтаж" АД за отдаване под наем на доставчика на 2 бр. багери, самосвал, бензинов генератор, макари, 2 бр. електрически триони и механична дизелова трамбовка. От договорения наем в размер 400 лв. на месец са платени 100 лв. по фактура от м. 12.2005 г. Представени са договори за поръчка със седем работници за извършване на СМР, на които общо е изплатено възнаграждение 5 250 лв. Доставчикът няма назначени лица по трудов договор и не е плащал осигуровки на работници. При извършена проверка на наемодателя, управителят е дал обяснения, че машините са предадени в края на м. 12.2005 г. и след 20 дни са върнати в същото състояние, без да са използвани от наемателя и без да са съставяни протоколи за приемо-предаване. Фактурираните услуги са на стойност 178 226,45 лв., за които доставчикът е направил разходи 5350 лв. и в РА е прието, че спорните услуги не са реално осъществени. Услугите включват почистване на площи от храсти и млада гора, направа на земен насип, натоварване и извозване на земни пластове, механизиран изкоп на почви за профилиране, почистване на отводнителни окопи, профилиране на банкети, възстановяване на трошенокаменна настилка, възстановяване на стоманени конструкции, корекция на речен ръкав, които изискват работници и специалисти, машини и инструменти. Съдът е приел, че несъответствието между разходите и приходите на доставчика, свързани с услугите потвърждава извода, че доставките не са осъществени. Фактурираните СМР са извършени на место, но не е доказано да са извършени от доставчика по фактурите. Съдът е приел за необоснован изводът на вещото лице, че доставчикът има необходимата материално-техническа обезпеченост, тъй като се основава само на наемния договор с "Екостроймонтаж" АД. Предвид обясненията на управителя на последното дружество и платените само 100 лв. по този договор, машините не са били ползвани за извършване на процесните услуги. Представените с възражението към РД протоколи за приемо-предаване на машините съдът е приел, че са новосъздадени, след като наемодателят не разполага с тях при проверката. Вещото лице счетоводител не е извършило проверка в счетоводството на доставчика и не е установено, то да е водено редовно, за да имат доказателствена сила представените по делото документи. По сметка 602-разходи за външни услуги, в която трябва да се отразят разходите за труд и наем на техника, сметки 401-доставчици и 411-клиенти началните салда са нулеви за м. 12.2005 г. и м. 1.2006 г. и вещото лице не дава заключение осчетоводени ли са разходи на доставчика за процесните услуги. Съдът е приел, че не е доказано доставките да са осъществени и правилно в РА не е признат данъчния кредит по спорните фактури. Поради липса на доставки не може да се приложи чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Видно от техническата експертиза ремонтните работи на общински пътища са осъществени от касатора по възлагане от Община Искър. Съставени са актове за установяване на извършени СМР от 12.10 - 12.12.2005 г., подписани от касатора и строителния надзор. Правилно съдът не е възприел изводът на вещото лице от техническата експертиза за наличие на техническа възможност за осъществяване на доставките от "Елида-05" ЕООД само предвид наемния договор. Машините са били предоставени в края на м. 12.2005 г., когато по цитираните актове за установяване на извършени СМР, съставени в периода 12.10-12.12.2005 г. фактурираните СМР вече са били осъществени от касатора. Обосновано съдът е приел, че с ревизионният акт законосъобразно не е признат данъчен кредит по фактурирани доставки, които не са осъществени от доставчика по процесните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юристконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като административният съд е присъдил цялото дължимо юристконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,