Решение № 5469 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2013 г.

Решение № 5469 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Захариев Попов и Мира Димитрова Попова - и двамата от гр. София, срещу решение № 5969 от 08.11.2012 г., постановено по адм. дело № 1884 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - областният управител на област София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ани Кюртева, прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни, които са участвали в производство пред административния съд и за които решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗОСОИ, образувано по жалба Димитър Захариев Петров и Мира Димитрова Петрова от гр. София, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-23-025 от 09.03.2004 г. на областния управител на област София, с която са утвърдени направената оценка и установените квоти на признато право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е уважил жалбата, като е изменил оценката на одържавените движими вещи и е увеличил същата на 100 017 лв., както и е определил на всеки един от жалбоподателите компенсаторни записи на стойност по 50 000 лв. Съображенията за това са били, че заповедта, с която са били утвърдени направената оценка и квотите на правоимащите по признатото им право на обезщетение по реда на ЗОСОИ, не е била съобразена с изискването на реституционния закон за справедлива компенсация на правоимащите за отнетата им частна собственост - в случая движими вещи. Този извод административният съд е направил въз основа на приетото заключение на лицензирано вещо лице, назначено по делото. Решението е законосъобразно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните относно размера на дължимото обезщетение с правно основание чл. 6 ЗОСОИ, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касаторите възражения за неоснователни поради следното: Предмет на жалбата пред административния съд е била законосъобразността на заповед № РД-23-025 от 09.03.2004 г. на областния управител на област София, с която са били утвърдени направената оценка и установените квоти от признатото право на обезщетение на Димитър Захариев Петров и Мира Димитрова Петрова от гр. София. Предметът на жалбата определя и предмета на съдебното решение, което съдът е сезиран да постанови - съдът следва да прецени на основание назначена съдебна експертиза дали със заповедта по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ административният орган законосъобразно е утвърдил оценката и установените квоти на правоимащите от признатото право на обезщетение с влязла в сила заповед № РД-21-192 от 18.03.2000 г. на областния управител на област София, с която е било уважено искането на Димитър Захариев Попов и Анна Денева Попова за обезщетяването им с компенсаторни записи за движимите вещи, намиращи се на ул. "Ярослав Вешин", бл. 11, кв. "Ив. Вазов", като реши окончателно претенцията за обезщетение на лицата, чието искане е уважено. По същество с касационната жалба се оспорва даденото и прието по делото заключение от оценителната експертиза, като фактически се правят доводи относно базата и начина на извършеното изчисление на оценката на имуществото, респ. броя на следващите се компенсаторни записи на правоимащите. Сочат се отделни елементи от направеното изчисление по формулата, посочена в чл. 4, ал. 3, т. 1 ЗОСОИ, като се прави извод, че левовата стойност на компенсаторните записи не е съобразена със заключението на двете вещи лица, прието в съдебни заседания, проведени на 13.06.2012 и на 10.10.2012 г. Настоящият 3-членен състав приема, че в конкретния случай тези оплаквания са неоснователни. Не са налице нарушения на материалния закон, тъй като експертизите са извършени от лица от списъка по § 4 от ПЗР на ЗОСОИ. От друга страна, след като от страните или от техния пълномощник не е било оспорено представеното заключение на експертизата в заседанието, когато е било прието, то съдът законосъобразно е постановил решението си въз основа на него, което е счел, че отговаря на данните по делото и ЗОСОИ. Оттук следва изводът, че не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което пък да води до незаконосъобразност на самото решение. Това е така, защото оспорването на депозираното заключение е могло и е следвало да бъде сторено пред първоинстанционния съд, когато е било приемано. На твърденията, развити в касационната жалба, отговори е следвало да бъдат искани от вещото лице, а след като това не е било сторено, те не могат да бъдат правени по реда на касационното обжалване само на това основание. Освен това следва да се посочи, че на заседанието, в което е било прието представеното първо заключение на оценителната експертиза, касаторите не са оспорили по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. След като с касационната жалба не се представят някакви допълнителни писмени доказателства, които да обосноват тези твърдения за неправилност на заключението, респ. незаконосъобразност на постановеното решение, то те се явяват голословни. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното от административния съд решение е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,