Решение № 7305 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10978/2016 г.

Решение № 7305 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10978/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец "Д-р В. Н. - Амбулатория за първична медицинска помощ", гр. С. срещу решение № 95/20.06.2016 г., постановено по адм. дело № 404/2015 г. по описа на Административен съд - С. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени мълчаливият отказ на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. С. да коригира определените с протокол № РС-IV 200-1/05.10.2015 г. брой на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) за разликата от 30 до 150 броя и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД) за разликата от 30 до 1000 лева за четвъртото тримесечие за 2015 г. Претедира се и присъждане на направените съдебно - деловодни разноски. Ответникът - Директор на Районна здравноосигурителна каса - С. (РЗОК - С.), в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на ЕТ "Д-р В. Н. - Амбулатория за първична медицинска помощ" гр. С. против отказа на директора на РЗОК - С. за увеличаване на определените регулативни стандарти с протокол № РС-IV 200-1/05.10.2015 г., в частта направление за СМД за разликата от 30 до 150 броя, и в частта направление за МДД за разликата от 300 до 1000 лева и в частта за направления за ВСД за четвъртото тримесечие на 2015 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд приема за установено, че жалбоподателят е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по смисъла на чл. 58 от ЗЗО. Между него от една страна като изпълнител и НЗОК - гр. С., представлявана от Директора на РЗОК-С., от друга страна като възложител е сключен договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ № 200200 от 13.02.2015 г. сключен на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с НРД за медицински дейности за 2015 г. Към този договор е подписан двустранен Протокол № РС-IV 200-1/05.10.2015 г. за определяне на броя на назначаваните СМД, стойността на МДД и броя на медицинско направление за ВСД на изпълнителя на ПИМП за четвъртото тримесечие на 2015 г. С този протокол са определени 166 броя СМД, 1272, 65 лева за МДД и 12 броя направление за ВСД. С молба вх. № 29-05-11/05.11.2015 г. до Директора на РЗОК-С. д-р Н. моли да му бъдат отпуснати допълнителни 150 броя направления за специалист и 1000 лева за МДД като излага следните причини: 21 психично болни пациенти на лечение с медикаменти изписващи се с протокол, увеличена заболеваемост от респираторни, вирусни и бактериални заболявания, много голям процент пациенти занимаващи се с активен и професионален спорт в гр. С. с високо ниво на спортен травматизъм, което налага често физиотерапевтично лечение, консултации с ортопед и травматолог и рентгенографии. Със заповед № РД-09-912/26.11.2015 г. на Директора на РЗОК-С. е разпоредено за четвъртото тримесечие на 2015 г. да бъдат преразпределени допълнително от формирания резерв от 10 % брой СМД и стойности МДД на ЛЗ подали мотивирани искания за това, както следва: брой за СМД бл. МЗ-НЗОК № 3-4 057 бр. в това число за ПИМП - 3 406 бр. и за СИМП - 651 бр.; брой за бл. МЗ-НЗОК № 3 - тип 7 за профилактика на рискови групи - 718 бр. за ПИМП; брой бл. МЗ-НЗОК № 3а-612 в това число за ПИМП-62 бр. и за СИМП-550 бр.; стойност за МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 - 40 020 в това число за ПИМП-20 000 лева и за СИМП - 20 020 лева. Със заповедта е определена комисия, която да извърши преразпределянето като е посочено "да няма формирани остатъци и неудовлетворени мотивирани искания". На 27.11.2015 г. комисията назначена с горепосочената заповед е изготвила протокол № 4, в който е отразено, че за четвъртото тримесечие на 2015 г. са подадени 79 молби от изпълнители на ПИМП и 45 от изпълнители на СИМП. Извършено е разпределение от допълнителния резерв, както следва: стойност бл. МЗ-НЗОК № 4 - за ПИМП-20 000 лева, за СИМП - 20 020 лева, брой бл. МЗ-НЗОК № 3 вкл. за тип 7 - 4 124 бр. за ПИМП и 651 бр. за СИМП, брой бл. МЗ-НЗОК № 3а - 62 за ПИМП и 550 бр. за СИМП. В следствие на това преразпределение оспорващият подписва на 04.12.2015 г. двустранен протокол № РС-IV 200-2/27.11.2015 г., съгласно който са му отпуснати допълнително 30 броя за СМД и 300 лева за МДД. По делото е назначена съдебна експертиза, заключението по която, като пълно, обективно и неоспорено от страните е прието. Съгласно същото, като се има предвид формирания задължителен резерв, броят на ЛЗ за ПИМП, подали заявления с мотивирана медицинска необходимост за отпускане на допълнителен регулативен стандарт; актуалните пациентски листи на ИМП, подали молби за допълнителен регулативен стандарт и броя бл. МЗ-НЗОК № 3 /стойност бл. МЗ - НЗОК № 4, възложени с първия протокол за регулативен стандарт за съответното тримесечие, не е било възможно да се удовлетвори изцяло молбата на ЛЗ с поисканото увеличение на СМД и МДД. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд приема, че молбата на д-р Н. е удовлетворена пропорционално като директорът на РЗОК-С. се е съобразил с броя на всички молби подадени от изпълнители на медицинска помощ за коригиране на регулативните стандарти, броя на техните пациентски листи, първоначално отпуснатите бройки направления и размера на заделения резерв. Обоснован е извод, че действията на директора са съобразени и с негова заповед № РД-09-912/26.11.2015 г., в която е посочено, че след преразпределението следва да "няма формирани остатъци и неудовлетворени мотивирани искания", т. е. независимо от формата на акта (изричен или мълчалив отказ) по същество съдържанието му ще бъде същото-молбата на д-р Н. за увеличение на регулативните стандарти няма да бъде изцяло удовлетворена. В заключение е прието, че съгласно приложимите правни норми правилно директорът на РЗОК-С. е отпуснал допълнителни бройки СМД и стойност МДД съгласно протокол № РС-IV 200-2/27.11.2015 г. и правилно не е отпуснал СМД и МДД в исканите стойности. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Производството пред директора на РЗОК-С. е започнало по молба от 05.11.2015 г., подадена от д-р Н. за увеличение на регулативните стандарти с 300 броя за СМД и с 1000 лева за МДД за четвъртото тримесечие на 2015 г. съгласно изискването на чл. 8 от Вътрешните правила на РЗОК-С. При установените по чл. 170 АПК факти, в т. ч. приета съдебно - счетоводна експертиза, по несъмнен начин е констатирано, че назначената комисия от ответника е преразпределила допълнителния резерв, пропорционално на исканията, като видно от приложения двустранен протокол частично е удовлетворена и молбата на касатора, в рамките на възможното. Административният орган в изпълнение на правомощията си съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Правилата на НЗОК е отговорил с издаването на протокол № РС-IV 200-2/27.11.2015 г. подписан от страна на ЛЗ на 04.12.2015 г. Съгласно този протокол молбата на д-р Н. е частично удовлетворена като от поисканите допълнителни 300 броя за СМД са отпуснати 30 броя, а от поисканата 1000 лева стойност за МДД е отпусната стойност в размер на 300 лева. Не се доказват отклонения от критериите, посочени в правилата на НЗОК и Вътрешните правила на РЗОК, съдържащи методика за разпределение и преразпределения на допълнителни бройки СМД и стойност на МДД. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд досежно съответствие на оспорения мълчалив отказ с материалния закон и при спазване на реда, установен в чл. 12 и чл. 15 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико - диагностични дейности към договорите с изпълнителите на първична и специализирана помощ за 2015 г., за правилни и законосъобразни. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,