Решение № 536 от 17.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 495/2010 г.

Решение № 536 от 17.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 495/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по н.о.х.д. № 1528/08 г. Районният съд-гр. Благоевград признал подсъдимите М. С. И. и К. И. за невинни и ги оправдал по предявеното им обвинение по чл. 206, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. По в.н.о.х.д. № 30/10 г., образувано по протест на прокурора, Окръжният съд-гр. Благоевград отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова - присъда № 248 от 18.06.2010 г., с която осъдил подсъдимите на основание чл. 206, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 55 НК на наказания глоба в размер на по 1000 лева, като ги оправдал по първоначално повдигнатото обвинение. Постъпила е касационна жалба от името на двамата подсъдими, с която се иска връщане на делото за ново разглеждане, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пред ВКС подсъдимите и защитата им не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Изводимо от съдържанието на касационната жалба вън от пределите на касационната проверка стои оправдателната част на оспореното въззивно решение. Жалбата е неоснователна. Жалбоподателите възразяват, че "...съдът без никакви доказателства..." ги е осъдил, "...съдът неправилно е възприел и анализирал доказателствата по делото....подсъдимите не са продали описаните в присъдата вещи....и е произнесъл присъда ...в нарушение на чл. 303 НПК, като не се е позовал на фактите и доказателствата по делото". Така направените възражения са декларативни и не държат сметка на изложеното в мотивите на атакуваната нова присъда. В последните е видно, че за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 НПК са събрани множество доказателства от различни по вид доказателствени източници - писмени и гласни и най-малко основание има възражението за отсъствие на доказателствена основа на изводите по фактите, приети за установени от решаващия съд. Оценката на доказателства и източниците им не страда от пороци, които да предопределят съмнение в правилността на изводите по фактите. Не се установява съдът да е игнорирал доказателства, изопачил такива или превратно да ги е тълкувал. Оценявайки обясненията на подсъдимите във връзка с показанията на св. Цанев, В. и Орков, както и със събраните писмени доказателства, съдът е имал основание да не кредитира първите изцяло. Що се отнася до това, че не е установено жалбоподателите да са продали инкриминираните вещи, следва да се обърне внимание върху това, че поначало такова обвинение спрямо тях няма. Съдът е приел, че те са задържали вещите за себе си, като не са имали правно основание за това. Отсъствието на очевидци на последното, при обсъдените от съда преки и косвени доказателства не дава основание да се приеме, че изводите в тази насока се основават на предположение. ВКС не установи да са допуснати претендираните нарушения на процесуални правила, както и такива, за които следи служебно. В рамките на приетото за установено от фактическа страна законът правилно е приложен, като извършеното от подсъдимите е квалифицирано по чл. 206, ал. 1 НК в редакцията му от Дв. бр. 10/93 г., който на плоскостта на чл. 2, ал. 2 НК се явява по-благоприятен закон в сравнение с ЗИДНК от 2010 г., тъй като с последния за престъплението по чл. 206, ал. 1 НК е въведен минимум на наказанието лишаване от свобода. Наложените наказания не са явно несправедливи. Те правилно са индивидуализирани по реда на чл. 55 НК, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК в редакцията му от Дв. бр. 153/98 г. По вид и размер наказанията са съответни по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение