Решение № 3470 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2017 г.

Решение № 3470 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Благоевград (ОС Бл), представляван от адв. Тошев, насочена срещу Решение № 1146 от 11.07.2017 г. по адм. дело № 60 от 2017 г. на Административен съд Благоевград (АС Благоевград).

В жалбата се излагат твърдения, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 209 от АПК. Счита решението за недопустимо в частта постановено по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс".

Ответникът Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" в писмен отговор намира жалбата за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на АС Благоевград е правилно и следва да бъде оставено в сила. Намира, че от административния съд правилно, се приема, че оспорените текстове от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС - Благоевград (НРПУРОИ/ Наредбата) са незаконосъобразни.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Съдебното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура- гр. Благоевград, против разпоредбите на чл. 6а, ал. 2; чл. 13, ал. 7; чл. 15, ал. 1; чл. 16, ал. 1; чл. 18, ал. 1; чл. 21, ал. 1; чл. 24, ал. 1; чл. 59, ал. 1 и чл. 66, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 86, по Протокол № 6/05.05.2005 г. на Общински съвет Благоевград.

С обжалваното решение на адм. съд се ОТМЕНЯ чл. 6а, ал. 2; чл. 13, ал. 7; чл. 15, ал. 1 в частта "с които се предоставя на ЮЛ с общинско участие повече от 50% в капитала на дружеството, както и на организации, които се субсидират от бюджета на Р България"; чл. 18, ал. 1 в частта "с които се предоставя на ЮЛ с общинско участие повече от 50% в капитала на дружеството, както и на организации, които се субсидират от бюджета на Р България"; чл. 24, ал. 1 в частта "с които се предоставя на ЮЛ с общинско участие повече от 50% в капитала на дружеството, както и на организации, които се субсидират от бюджета на Р България"; чл. 16, ал. 1 в частта "с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране"; чл. 21, ал. 1 в частта "и за членове на Европарламента"; чл. 59, ал. 1 в частта " или придобили право на строеж върху общинска земя или поземлен имот в урбанизираната територия на Община Благоевград", и чл. 66, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 86, по Протокол № 6/05.05.2005 г. Общински съвет Благоевград в редакцията им към настоящия момент.

На следващо място е ОСЪДЕН Общински съвет – Благоевград, да заплати на ОП Благоевград, сумата от 20. 00 /двадесет/ лева – направени разноски по делото и на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс", сумата от 530. 00 /петстотин и тридесет/ лева– направени разноски по делото.

За да приеме този резултат адм. съд установява, че протестът и жалбата са процесуално допустими, предвид нормите на чл. 186, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 187, ал. 1 от АПК, а разгледани по същество са основателни.

Констатира, че не са налице основания, обосноваващи обявяване на протестираните норми за нищожни. Във връзка с вменените задължения за обхвата на проверката за законосъобразност, с оглед основанията по чл. 146 АПК, се приема, че оспорените текстове от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение на Об С - Благоевград са незаконосъобразни.

В заключение е приел, че протестът и жалбата са основателни и оспорените текстове на Наредбата следва да бъдат отменени, поради противоречието им с материални норми от по-висок по степен нормативен акт – самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съдебното решение е процесуално недопустимо.

1. Настоящият съдебен състав съобрази, че след постановяване на оспореното съдебно решение на АСБл оспорените разпоредби на чл. 6а, ал. 2; чл. 13, ал. 7; чл. 15, ал. 1; чл. 16, ал. 1; чл. 18, ал. 1; чл. 21, ал. 1; чл. 24, ал. 1; чл. 59, ал. 1 и чл. 66, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество са изменени с Решение № 312 по Протокол № 14 от заседание на Общински съвет Благоевград, проведено на 30.11.2018 година.

Към датата на приключване на устните състезания пред касационния състав на ВАС, оспорените разпоредби вече не са част от действащото право поради тяхното изменение. След като обжалваните разпоредби от нормативния административен акт са изменени с друг последващ нормативен административен акт, уреждащ същите обществени отношения, липсва предмет на оспорване.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК относно оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничения във времето е относима само към действащи, но не и към отменени нормативни административни актове, които не са част от действащото право към момента на произнасяне на съда.

С приетото изменение административния орган изцяло е възприел доводите на АС Благоевград и Окръжна прокуратура Благоевград. Новите текстове са съобразени с протеста на ОПБл. Освен това същите може да се оспорват на самостоятелно правно основание, при спазване разпоредбите на чл. 185 и следващите от АПК.

Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, търсената от оспорващия правна защита се състои в премахването му от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като нормативният административен акт е изменен с изрична разпоредба на друг нормативен акт, то същият е престанал да бъде част от позитивното право и затова за оспорващия не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт, съответно - от продължаване на съдебното производство по оспорването му, тъй като целеният с оспорването правен ефект вече е постигнат с Решение № 312 по Протокол № 14 от заседание на Общински съвет Благоевград, проведено на 30.11.2018 г., с което се приема Наредба на Община Благоевград по чл. 8 ЗОС.

В резултат на настъпилата нормативна промяна първоначалният протест е останал без предмет. При условията на настъпило десезиране на съда с правния спор поради липса на предмет следва да се обезсили решението на АС Благоевград, а съдебното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 4 от АПК.

1. Решението в частта по жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс", е недопустимо и на второ основание, като постановено по оспорване от лице, което не разполага с правен интерес.

1. 1. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при строго определени законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, посочено в чл. 120, ал. 2 КРБ, който определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие- обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва, т. е. същият да има пряк и непосредствен интерес от обжалване. Този конституционен принцип е заложен и в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от АПК.

Според Решение № 5/17 април 2007 г. по конституционно дело № 11/2006 г., нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична.

Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне.

Граматическото и логическото тълкуване на чл. 186, ал. 1 АПК води до извода, че правото на оспорване на административните актове е обусловено от наличие на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк, когато оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая нито една от тези предпоставки не е налице.

Сдружението, което е със седалище в гр. Пловдив, не обосновава свой пряк и непосредствен интерес от оспорването на разпоредби от Наредбата на Община Благоевград. Да се приеме, че посочените в удостоверение от Окръжен съд - Пловдив по ф. д. № 108/2016 г. цели и предмет на дейност на сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, ще се стигне до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за сдружението, в противоречие с изискванията на чл. 186, ал. 1 АПК.

Твърденията на жалбоподателя относно специфичния правен интерес на ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза визират обстоятелства свързани с непряко, косвено и чисто хипотетично засягане на права и интереси, което обаче не обуславя наличие на правен интерес от съдебно оспорване, поради липса на изискуемите предпоставки на чл. 186, ал. 1 от АПК.

Липсата на правен интерес не може да бъде преодоляна с посочване за негова цел на правната възможност за "оспорване на всички незаконосъобразни подзаконови нормативни актове". Преценката- има ли сдружението правен интерес от оспорването, произтича не от буквално определения предмет на дейност, а от сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати лични права или законни интереси на сдружението или на неговите членове.

В случая не може да се приеме, че е изпълнено изискването за обосноваване на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба срещу подзаконов нормативен акт. Сдружението не твърди и не сочи доказателства, че то или някой/ някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорената разпоредба на Наредбата на Община Благоевград. При липсата на такива твърдения, неправилно административният съд е приел, че жалбоподателят е доказал пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на разпоредбите от конкретната наредба.

При липса на правен интерес за оспорващия, обжалването ще загуби функциите и целта, които чл. 120, ал. 2 КРБ му придава и ще се превърне от контрол за законосъобразност върху актовете на администрацията в надзор за законност от страна на гражданите, каквото правомощие е възложено изцяло на прокуратурата – чл. 16 АПК.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че за сдружението жалбоподател (ответник в настоящото производство) не е налице правен интерес от оспорване на Наредбата на Общински съвет Благоевград.

Това води до недопустимост на предявената жалба, съответно до недопустимост на постановеното от Административен съд Благоевград съдебно решение в тази му част. В конкретния случай сдружението не е установило, че е непосредствено засегнато от оспорените разпоредби, поради което не разполага с правен интерес да ги оспорва. В тази връзка и не следва да се присъждат разноски по делото за Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс".

По горните съображения, решението на адм. съд като недопустимо следва да бъде изцяло обезсилено, а производството по дeлото прекратено.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първа колегия,