Решение № 4431 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7183/2014 г.

Решение № 4431 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7183/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. София, срещу решение № 1592 от 13.03.2014 г., постановено по адм. дело № 5467 от 2013 г. по описа на Административния съд - София град, в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 2061204512 от 31.08.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, и потвърден с решение № 670 от 9.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП, с който на "Соф-Трансметал" ООД, гр. София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09.2010 г. и м. 11.2010 г. по фактури, издадени от "Интермод 2008" ЕООД общо в размер на 49 747.88 лв. с предмет на доставка кашу и бадеми. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - "Соф - Трансметал" ООД, чрез пълномощника си адв. Алексиев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробно се мотивира в писмени бележки, депозирани по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, както и предвид доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - София град, е бил РА № 2061204512 от 31.08.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, в потвърдената част с решение № 670 от 9.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП. С обжалваната част от решението на Административен съд - София град съдът е отменил РА № 2061204512 от 31.08.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, и потвърден с решение № 670 от 09.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Соф - Трансметал" ООД, гр. София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09.2010 г. и м. 11.2010 г. по фактури, издадени от "Интермод 2008" ЕООД общо в размер на 49 747.88 лв. с предмет на доставка кашу и бадеми и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част, касаеща доставките от "Тотал Плюс 1" ЕООД и "Ти Ес Ви Консулт" ЕООД за данъчни периоди м. 03.08 г. и м. 11.2008 г. като неоснователна. Отхвърлителната част на съдебното решение не е била обжалвана и съдебният акт в тази своя част е влязъл в сила. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че оспорваният РА е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, при спазване на процедурата за това, като при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалния закон. След подробно обсъждане на всички доказателства, решаващият съд е обосновал извода си, че незаконосъобразно с РА е начислен ДДС и е отказано да бъде признато право на данъчен кредит на ревизираното лице по две фактури, издадени от "Интермод 2008" ЕООД, първата от които с предмет на доставката 13 760 кг. кашу, а втората- с предмет 8673 кг. бадеми, в резултат на което на ревизираното дружество незаконосъобразно са определени допълнителни задължения за ДДС и лихви. Решението е правилно постановено. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел за установени факти, за които са събрани достатъчно доказателства без да са допуснати процесуални нарушения. Изводът за материална законосъобразност на обжалвания РА, който е формиран от първостепенния съд, е в противоречие с материалния закон и практиката на Съда на ЕС и при неправилно анализиране на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В случая административният съд е достигнал до правилния извод, че по доставките от "Интермод 2008" ЕООД са налице всички предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит по тях, поради следното: Неоснователни са оплакванията за необоснованост на постановеното решение. Противно на твърденията на касатора, съдът правилно е дал вяра на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. По делото са представени документи за заприхождаването на стоките при ревизираното лице, като са взети съответните счетоводни операции по дебита на с/ка 3041/стоки на склад за съответните периоди, видно от главна книга, аналитично за с/ка 3041, поради което и обосновано е кредитирана експертизата досежно тези нейни констатации. Предвид това не намира опора в данните по делото твърдението на касатора, че само въз основа на констатирано осчетоводяване на издадените от "Интермод 2008" ЕООД фактури съдът е извел извода си за реалността на доставките. От приложената по делото счетоводна документация, предоставена и на вещото лице, се установява, като това обосновано е преценено и от първостепенния съд, че предходен доставчик на "Интермод 2008" ЕООД е гръцкото дружество "Афи Д. Меноскопули" АД, което е издало приложените три броя фактури с номера 147/7.07.2009 г., 148/15.09.09 г., и 08/14.01.2010 г. с предмет на доставките бадеми, ядки, кашу и др. подробно посочени по количество, тегло, вид и цена. В мотивите на съдебното решение вярно е релевирано, че вещото лице е констатирало, че всяка една фактура е придружена с международна товарителница (ЧМР), фактура за извършена транспортна услуга Солун - гр. София, издадена от "Чочовен Лайнс" ООД; налице са и съставени протоколи по реда на чл. 117 ЗДДС за отразяване на осъществения ВОП, банкови извлечения за извършеното плащане към гръцката фирма и т. н. Именно тези стоки, получени от ВОП, са били заприходени, съобразно изложеното по-горе и това е проследено от административния съд. По- нататък в мотивите си административният съд обосновано е достигнал до извода за наличие на достатъчно убедителни доказателства, които опровергават констатациите на органите по приходите за липса на технологичен ресурс за осъществяване на доставките. Действително, установено е, че за ревизираните периоди доставчикът е разполагал със складова база- складови помещения, хале с площ от 180 кв. м., находящо се в ж. к. "Враждебна" в гр. София. Съдът е установил, че "Интермод 2008" ЕООД е сключил договор за наем като наемател със "Соф-Трансметал" ЕООД от 1.12.2009 г. за временно ползване на хале с обща площ 180 кв. м. срещу възнаграждение в размер на 3 600 лв. без ДДС за целия срок на договора. Органите по приходите не са оспорили реалността на доставката на услуга по договора за наем, чийто данъчен период попада в обхвата на ревизията, което налага извода, че доставката е е приета за реална, поради което правилно съдът е приел, че доводът, че доставчикът на жалбоподателя не е разполагал с техническа обезпеченост да съхранява спорните количества ядки, е неоснователен. Следва да бъде споделен и извода на съда, че липсва нормативен стандарт за срока на годност на ядките (кашу и бадеми), поради което и доводите на приходната администрация, че доколкото става въпрос за доставки, отдалечени в период от около една година (между придобиването от доставчика на количествата ядки и продажбата им на ревизираното дружество през септември и ноември 2010г), то и същите следва да се приемат за нереални, са необосновани. Аналогичен извод е формулиран от административния съд и той се споделя от настоящата инстанция. Освен изложеното следва да се посочи, че срокът на годност на определена стока не е измежду предпоставките, с които ЗДДС свързва правото на приспадане на данъчен кредит. Що се отнася до аргумента на касатора, че складът, в които са съхранявани ядките, не отговарял на стандартите (изискванията) за съхранение на храни, то последният би могъл да има отношение към евентуална административно- наказателна отговорност на собственика на склада, но не и да рефлектира върху извода за наличие на фактурирани реални доставки. В заключение, съдът обосновано е достигнал до извода, че за реалността на спорните доставки свидетелстват и извършените от ревизираното лице последващи доставки - ВОД към Румъния. Конкретно, съдът е установил, че същите количества стоки - 13 760 кг. кашу и 8673 кг. бадеми са били доставени на румънското дружество "Агромет Комерс" SRL, като стоките са били натоварени от складовата база във Враждебна и транспортирани от България до Румъния, където са получени от румънското дружество. ВОД на същите стоки и в същото количество се установява с издадените фактури към визираното румънско дружество; стоките са били транспортирани до седалището на "Агромет Комерс" SRL в Гюргево, съобразно данните от приложените товарителници, които обективират предаването на превозвания товар и приемането му от румънска страна - посочени са вида и количеството на товара, номерата на МПС, извършващо превоза, положени са подписи на изпращача - "Соф-трансметал" ООД, транспортната фирма, извършила международния превоз на стоката от София до Гюргево, "Матеев транс" ЕООД, и ЕТ "Руви - Румен Матеев", налице са и подписи за получател). Тези констатации са потвърдени и от ССчЕ, поради което правилна е застъпената теза от страна на административния съд, че коректно се проследява стоковия поток на същия вид и количество стока с произход спорните доставки от доставчика към "Соф - Трансметал" ООД и след това последващата доставка на същите количества от ревизираното дружество към неговия румънски съконтрахент. С оглед на изложеното е необходимо да се съобрази практиката на СЕС, според която данъчната администрация "не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги доставки и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение", доколкото именно "данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице", като именно "държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008 г. по дело Комисия/Италия, C-132/06, Сборник, стр. I-5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orуowski, C-188/09, Сборник, стр. I - 7639, точка 21)" и че "като налага на данъчнозадължените лица изброените в точка 61 от настоящото решение изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоредби, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица". В процесния случай, противно на приетото от органите по приходите, не се установяват обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки." (Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C-384/04, Recueil, стр. I-4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C-271/06, Сборник, стр. I-771, точка 23) и такива твърдения не се съдържат в РА, поради което обжалваният РА се явява материално незаконосъобразен в частта му, предмет на настоящия спор, и същата правилно е била отменена от първостепенния съд. Като е достигнал до аналогичен правен извод, решаващият съд е постановил правилно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е заявил искане за присъждане на разноски, не са представени доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция, и такива не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение