Решение № 37 от 23.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 649/2008 г.

Решение № 37 от 23.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 649/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на присъда № 91 от 10.07.2008 г. постановена по НОХ дело № 150/2008 г. на Девненския районен съд в частта, с която по реда на чл. 23-25 НК са групирани наказанията на осъдения Н. Х. Ю. Искането касае частта от присъдата, с която за една от обособените съвкупности е постановено условно изтърпяване на общо определеното наказание. Твърди се, че в тази част е постановена при особено съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че при усложнена форма на множество престъпления и прилагането на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание разпоредбата на чл. 66 НК е неприложима. По същество се иска да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не е взел становище по искането, а служебно назначеният му защитник моли да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 91 от 10.07.2008 г. постановена по НОХ дело № 150/2008 г. Девневнският районен съд е признал за виновен и осъдил подсъдимия н. по предявеното му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.1, т. 4, пр. 1 и т. 5 НК на десет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Със същата присъда съдът е групирал наложените му наказания по предходните присъди в три съвкупности, като му е определил общо наказание от две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години по тази присъда и по присъдите по НОХ дело № 47/97 г. НОХ дело № 159/98 г., и двете на Новопазарския районен съд и НОХ дело № 86/99 г. на Девненския районен съд; общо наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване по присъдите по НОХ дело № 384/2002 г. на Провадийския районен съд, НОХ дело № 629/2002 г. на Новопазарския районен съд и НОХ дело № 118/2004 г. на Тервелския районен съд и общо наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване по присъдите по НОХ дело № 330/2005 г. на Девненския районен съд и НОХ дело № 591/2005 г. на Провадийския районен съд. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и съдебният акт подлежи на провера по реда на възообновяването на наказателното дело и по същество е основателно, макар и не по посочените в него съображения. Принципното становище, изразено от законодателя в разпоредбите, регламентиращи определяне на наказанието при извършени множество престъпления е, че въпросът за начина, по който следва да бъде изтърпяно общото наказание се решава от съда, който извършва групирането. Изискването да наложи най- тежкото наказание, измежду включените в съвкупността, не го задължава да възприеме и определения с него начин на изтърпяване. В този смисъл е разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК и задължителните указания, дадени в т. р. 14/87 г. на ОСНК. Съгласно т. 3 от последното, съдът, във всички случаи, когато определя общото наказание, решава въпроса за неговото изтърпяване. Той може, когато подсъдимият е освободен по реда на чл. 66 НК от изтърпяване на наказанието по отделните присъди, включени в съвкупността, да постанови условно или ефективно изтърпяване на общото наказание, като се съобрази с миналите осъждания, данните за личността, броя и степента на обществената опасност на отделните престъпления. Във всички случаи е длъжен да мотивира решението си, за да бъде проверена правилността му. Девненският районен съд не е изпълнил това свое задължение. След като поначало правилно е обособил трите съвкупности, при отчитане принципа за най- благоприятното за осъдения съчетание, макар и да не е включил в нито една от тях наказанието глоба, наложено по присъдата по НОХ дело № 565/2005 г. и точно е определил по размер наказанията, които следва да се изтърпят за всяка от тях, не е изложил съображения защо отлага изтърпяването на наказанието от две години лишаване от свобода, определено по съвкупност по присъдите по НОХ дело № 47/97 г., НОХ дело № 159/98 г., НОХ дело № 86/99 г. и НОХ дело № 150/2008 г. Липсата на мотиви не дава възможност да се провери правилността на присъдата в тази й част. Допуснатото нарушение е от категорията абсолютни процесуални нарушения, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че присъдата на Девненския районен съд в частта, с която са групирани наказанията на осъдения по посочените по-горе четири присъди е постановена при особено съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Налице е основание за възообновяване на производството по делото в тази му част. Нарушението може да бъде отстранено само посредством връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. На това основание присъдата в тази й част следва да бъде отменена и делото върнато на Девненския районен съд за ново разглеждане по реда на чл. 306 НПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да мотивира волята си при решаване на въпроса относно начина на изтърпяване на това общо наказание, като извърши преценка в конкретния случай налице ли са основания за условно осъждане с оглед данните по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение