Решение № 1242 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2010 г.

Решение № 1242 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Роза Георгиева Каймаканова от гр. Благоевград срещу решение № 51 от 24.02.2010 г., постановено по адм. дело № 924/2009 г. на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата й против заповед № ОА-1599/13.10.2009 г. и заповед № ОА-1601/14.10.2009 г. на областния управител на област Благоевград, издадени във връзка с дисциплинарното й уволнение, както и предявеният иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа. Подадена е и частна жалба срещу същото решение в частта му с характер на определение, с която е оставено без разглеждане като недопустимо искането на жалбоподателката да се извърши поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение в служебната книжка и е прекратено производството в тази му част. И в двете жалби се твърди неправилност на съдебния акт при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Ответникът оспорва жалбите по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените частна и касационна жалби. Настоящата инстанция констатира, че жалбите са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество, съобрази следното: По касационната жалба. Релевантните за спора факти и обстоятелства правилно са установени от първоинстанционния съд, а изводите му изцяло се споделят, без да е необходимо преповтарянето им. Доказано е по делото, че жалбоподателката като директор на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" (АКРРДС) в областната администрация не е осъществила контрол и ръководство върху работата на подчинените й служители в отдел "Държавна собственост", каквито задължения има по длъжностна характеристика. В резултат на липсата на координация между тях и поради непредприети от самата Каймаканова действия за спиране на тръжна процедура, е продаден възбранен имот със значителна стойност и спорна собственост. Наличието на съдебна възбрана не е било установено поради допуснати нарушения на нормативната уредба по актуване на имота като частна държавна собственост, извършено след влизането в сила на кадастралната карта. Безспорно е обаче, че месеци преди откриване на процедурата по продажба е подадена молба за деактуването на имота от търговското дружество "Стопански търговски комплекс" ЕООД, с приложени към нея писмени доказателства. Сред документите са предходния АДС от 1992 г., заповед на министъра на промишлеността от 1998 г. и решение на Върховния касационен съд, поставящи под съмнение правото на собственост на държавата. Касационната жалбоподателка е била информирана за тази преписка и за неоправданото й забавяне, но не е предприела действия за приключването й в законните срокове от служителите на отдела "ДС", респективно не е уведомила областния управител за възникналите проблеми. Вместо това тя е провела търга, в който е участвала като председател на комисията, в резултат на което имотът е продаден на трето лице и то на цена, седем пъти по-ниска от пазарната. В момента е налице висящ съдебен спор за установяване правото на собственост на "СТК" ЕООД върху процесния имот с идентификатор 500.63 по КК на с. Огняново, община Гърмен, по който ответници са областният управител и спечелилият търга кандидат. При тази фактическа обстановка, съдът е извършил прецизен анализ на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" няколко нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Правилно е приел, че органът по назначаването не е изложил мотиви с какво жалбоподателката е уронила престижа на държавната служба, а за неизпълнението на служебните й задължения при повторното актуване на имота като държавен отговорността на Каймаканова е погасена по давност. След като обаче е доказано, че тя не е упражнила необходимия контрол върху изпълнение на задълженията от служителите, работещи по молбата за деактуване на имота, в резултат на което произнасянето по нея е значително забавено и от това са настъпили неблагоприятни последици, и след като за това нарушение не са изтекли сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, то дисциплинарното наказание "уволнение" законосъобразно е наложено при осъществена от органа преценка съгласно критериите по чл. 91 от ЗДСл. Това заключение на съда е законосъобразно и обосновано и следва да бъде споделено. Неоснователни са доводите на Каймаканова в посока на омаловажаване на проявеното от нея бездействие, като се акцентира върху неизпълнението на задълженията от други служители, респективно се твърди липса на умишлено поведение от нейна страна. Конкретните правомощия на трети лица не снемат отговорността на директора за дейността на ръководената от него административна единица, нито изключват задължението за контрол и координация, особено при така заеманото високо длъжностно ниво в структурата на областната администрация и изпълнявани важни за държавата функции от дирекция "АКРРДС". Поради това заключението на органа, възприето и от съда, без да е изрично коментирано, че жалбоподателката в случая е проявила груба небрежност, е обоснован. Ирелевантни са възраженията й, че търговското дружество е бездействало, не е упражнило правата си по чл. 148 от ППЗДС (отм.) и според нея правата му на собственост върху имота не били доказани, затова не е имало основание за деактуване. Както правилно е приел съдът, този въпрос не е от значение за спора. Настоящата инстанция споделя и съображенията на съда за липса на нарушения при провеждане на дисциплинарната процедура. Направените от жалбоподателката оплаквания са били обсъдени, а наведените едва с касационната жалба нови основания за незаконосъобразност на административния акт са неоснователни. Не са ангажирани доказателства, че преди да бъде сезиран за извършване на проверка на 21.08.2009 г., Каймаканова е докладвала на областния управител за проблемите по преписката за деактуване. Поради това не може да се презумира, че към 10.06.2009 г., когато е подписана заповедта за деактуване на други заявени от дружеството имоти по същата КК (без процесния), наказващият орган е бил със съзнанието, че има забавяне по преписката, но то не е по вина на служители. Ето защо твърдението за неспазен двумесечен срок от узнаване на забавеното изпълнение по молбата за деактуване на имот с идентификатор 500.63 по КК на с. Огняново, община Гърмен, е също неоснователен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват нарушения на административнопроизводствените правила и по отношение на състава и функционирането на дисциплинарния съвет. Двама от неговите редовни членове - жалбоподателката и служител с прекратено служебно правоотношение, са били подменени от резервните в съответствие с разпоредбата на чл. 95, ал. 4 от ЗДСл. Проведено е редовно заседание, от протокола на който е видно, че са обсъдени документацията по случая и дадените от жалбоподателката писмени обяснения, като изслушването й не е задължително. Пред касационната инстанция се сочи ново основание за незаконосъобразност на уволнението, тъй като освен персоналната подмяна на двама от членовете на дисциплинарния съвет за конкретното дело, с нарочна заповед на областния управител е променена предходно издадената такава относно броя на членовете на съвета, като същият е увеличен от пет на седем редовни членове. Съдът счита, че след като този състав не е определен само за разглеждане на конкретното дисциплинарно дело, а е постоянен и за в бъдеще, не е налице нарушение на принципите за мандатност и несменяемост. Поради това неоснователно е възражението на Каймаканова, че дисциплинарният съвет е тенденциозно подбран за целта и е заседавал в незаконен състав. По изложените съображения и предвид констатацията, че останалите оплаквания не са относими към спора, настоящата инстанция счита, че не са налице основания за отмяна на съдебното решение в оспорената му с касационната жалба част и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. По частната жалба. Съгласно чл. 123 от ЗДСл. когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител. Вписването в служебната книжка се извършва служебно. В тази връзка правилен е изводът на административния съд, че искането за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение е последица от евентуалната отмяна на заповедта за уволнение и е недопустимо за разглеждане в настоящето производство и хипотеза. С оглед на това и частната жалба е неоснователна. При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като жалбоподателката се осъди да заплати на областната администрация сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,