Решение № 2105 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10930/2008 г.

Решение № 2105 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10930/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Кирилка Стоянова Стоянова от гр. София, срещу решение от 11.02.2008 г., по адм. д. № 439/2002 г. на Софийския окръжен съд, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците, становище, чрез процесуалния си представител, за неоснователност на касационната жалба, изразява Христина Евгениева Костова от гр. София, а Мария Евлогиева Симеонова предоставя на съда. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Софийският окръжен съд, в производство по реда на чл. 32, ал. 4 ЗАП (отм.), респ. чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба Борис Александров Костов от с. Хераково, Софийска област, Заповед № 177/30.05.2002 г. на кмета на община гр. Божурище, с която на основание чл. 32, ал. 2 ЗАП (отм.) са отменени констативен акт за непълноти и грешки от 9.02.2000 г. и Заповед № 42/23.02.2000 г. на кмета на община гр. Божурище за попълване на имоти пл. №№ 653 и 654, кв. 51 и 52 по плана на м. "Бобен", с. Хераково. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като противоречи на действуващата нормативна уредба към момента на издаването й по Закона за единния кадастър (ЗЕК) (отм.), ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), както и че отменената заповед е законосъобразна. Решението е правилно. Процесната заповед е издадена на основание чл. 32, ал. 2 ЗАП (отм.), съгласно който, когато от административен акт не са придобити права, въпросът може да бъде преразгледан от административния орган и без да са налице условията по ал. 1 на посочения текст. Съдът е изложил мотиви, че отмененият с процесната заповед административен акт, а именно Заповед № 42/23.02.2000 г., е издадена в съответствие с разпоредбите на ЗЕК (отм.) и ППЗЕК (отм.), които настоящата инстанция споделя изцяло. С оглед тези мотиви, законосъобразно е прието, че не са били налице основанията по чл. 32, ал. 2 ЗАП (отм.), тъй като с нанасянето на реституираните имоти в кадастралния план, по същество съответните лица са придобили и реални материални права върху тях, поради което не е било налице това правно основание за издаването й. Твърдяният в касационната жалба спор за материално право не може да се реши в административното производство при издаването на процесната заповед и в хода на обжалването й пред съда, нито пък от касационната инстанция. Същият (ако действително такъв съществува) следва да се разреши от граждански съд, но същият не е относим към законосъобразността на постановеното съдебно решение. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като решението е обосновано, постановено е при правилно прилагане на материалния закон, а твърдяните формално допуснати съществени процесуални нарушения не се установяват. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК