Решение № 2306 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2008 г.

Решение № 2306 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МДЛ Цибалаб" ЕООД, гр. София, против решение № 574 от 1.07.2008 г. по адм. д. № 2589 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град в частта, с която е отхвърлена жалбата против заповед № РД-13-150 от 11.03.2008 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на материалноправните норми на Закона за здравното осигуряване и НРД, 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравно- осигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Ответникът Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "МДЛ Цибалаб" ЕООД, гр. София, против заповед за прилагане на санкции № РД-13-150 от 11.03.2008 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса, с която на медико-диагностичната лаборатория е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 450 лв. - на основание чл. 29, ал. 3, т. 3, б. "а" от индивидуален договор № 22-2404/2007 г. за нарушение, "изразяващо се в заплащане от пациент на дейност, която според договора се заплаща от НЗОК". Решението на Административен съд - София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на чл. 26, т. 5 и чл. 135, ал. 1 от НРД, 2006 г. След като е подложил на задълбочено обсъждане събраните доказателства, съдът е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на фактическите предпоставки, обуславящи прилагане на договорната санкция в случаите на получаване на заплащане от ЗЗОЛ за дейности, които се заплащат напълно от НЗОК. При нормативна възможност съгласно чл. 135, ал. 1 от НРД, 2006 г. за събиране на такса в размер до 2 лв. за вземане на биологичен материал за изследвания, договорени в НРД, лабораторията е събрала от здравноосигуреното лице такса в размер на 2.70 лв. (1.70 лв. за "екарисаж, обработка" и 1 лв. за "административно обслужване"). Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправните норми на Закона за здравното осигуряване и НРД, 2006 г. Доводите не са съобразени със същността на системата на задължителното здравно осигуряване, която представлява дейност по набиране на средства от задължителни здравноосигурителни вноски и по предоставяне на основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Срещу внесените здравноосигурителни вноски задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ) имат законното право, установено от чл. 35, ал. 1 от ЗЗО, да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Съответно на това право касаторът като изпълнител на медицинска помощ е поел задължението по чл. 7, т. 5 от индивидуалния договор (чл. 26, т. 5 от НРД, 2006 г.) да не изисква плащане или доплащане от осигуреното лице за изследвания, които според договора се заплащат изцяло от НЗОК, с изключение на случаите на прекъснати здравоосигурителни права или освобождаване от задължението за вноски по чл. 40а от ЗЗО. Единствената възможност за лабораторията да изисква от ЗЗОЛ плащания за извършване на изследвания, е регламентирана от чл. 135 от НРД, 2006 г. Разпоредбата на ал. 1 позволява на изпълнителя на медико- диагностични дейности да определи цена за вземане на биологичен материал, която за изследвания, договорени в НРД, не може да бъде по-висока от 2 лв. В разглеждания случай лабораторията е събрала от ЗЗОЛ такса в размер на 2.70 лв. за екарисаж, обработка и административно обслужване. Медико-диагностичната лаборатория не може едностранно да определя такси за "немедицински услуги" и да задължава ЗЗОЛ да ги плати като условие за извършване на медицинските дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Извършването на медицинската дейност, гарантирана от бюджета на НЗОК, срещу задължително плащане от страна на ЗЗОЛ на цена, която е по-висока от определената с чл. 135, ал. 1 от НРД, 2006 г., съставлява фактическо основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД, 2006 г., съответно чл. 29, ал. 3, т. 3, б. "а" от индивидуалния договор № 22-2404/2007 г. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за зазаконосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - София град е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,