Решение № 11631 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2015 г.

Решение № 11631 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на секретаря на О. Я. против решение № 74/03.07.2015 г., постановено по адм. д. 75/2015 г. по описа на Административен съд-Я. (АС-Я.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалноправните разпоредби и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които първата инстанция неправилно е приложила Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) вместо Закона за устройство на територията (ЗУТ) по отношение на искане за предоставяне на документ, а не на информация. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение, включително и в частта относно присъдените разноски, които счита за несправедливи и иска да бъдат намалени. Не претендира заплащане на разноски. О. И. Д. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 74/03.07.2015 г., постановено по адм. д. 75/2015 г. по описа на АС-Я. е отменено решение № 2801-07016/21.04.2015 г. на секретаря на О. Я., с което е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление № 2801-36572/10.10.2014 г. от И. Д. К. и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда, като са присъдени и разноски в размер на 500 лв. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да предостави исканата информация, защото не са налице нито едно от ограниченията, предвидени в закона. При разрешаване на спора по същество първоинстанционният съд се е позовал изрично на влязло в сила определение № 512/22.12.2014 г., постановено по адм. д. 249/2014 г. по описа на АС-Я. Така постановено съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че И. Д. К. със заявление вх. № 2801-36572/10.10.2014 г. е поискал от кмета и главния архитект на О. Я. да му предоставят по реда на ЗДОИ заверени копия (извадки) от предпоследния и последния влезли в сила ПУП-ПРЗ на Карагонския пазар, в частта им, отнасяща се за сградата на бившето "ОСО"- сега Здравна каса и РПУ-Тунджа - само графична част, от която да е видно отреждането на териториите около сградата, ведно с тротоарните линии и влезлите в сила решения на Общинския съвет-Я. за тях. Искането е уточнено с представена извадка от ГИС на О. Я. с обозначени координати на териториите. По това заявление е постановен отказ за разглеждането му по реда на ЗДОИ, отменен с влязло в сила определение, с което са дадени указания за произнасяне по същество. С отмененото от АС-Я. решение на секретаря на О. Я. е разгледано заявлението на И. К. и е постановен отказ да му бъде предоставена исканата информация като са изложени съображения, че в случая не се иска "обществена информация", а достъп до документи по реда на ЗУТ. Административният съд правилно е приел за установено, че заявлението на И. К. съдържа всички реквизити, посочени в чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ и се отнася да информация, която е свързана с обществения живот и чрез нея гражданите биха имали възможност да съставят мнение относно дейността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ, между които безспорно са и общинските съвети и кметовете на общини. Исканата информация е официална обществена информация по своя характер и е създадена и трябва да се намира в архивите на съответната община. Предвидените процедури по издаване на актове по ЗУТ и извършване на административни услуги по този закон са относими за участниците в тези производства. ЗУТ дефинира кръга на заинтересованите лица в отделните хипотези, които регламентира, но в случая АС-Я. е извършил задълбочен анализ, от който е достигнал до извод, че И. К. не е участник в производство по ЗУТ, за да е приложим спрямо него реда по този закон. Сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ и не са представени доказателства, че са налице предвидените в ЗДОИ основания за отказ да бъде предоставена исканата обществена информация. В случая правилно АС-Я. се е съобразил само с изложените фактически и правни основания за отказа, изложени в оспореното пред него решение. Извън предмета на оспорване и установяване в съдебния спор са евентуално наличието на други основания за отказ да бъде предоставена исканата обществена информация, освен посочените в административния акт. Допълнително следва да бъде посочено по възраженията в касационната жалба, че описанието на информацията, до която се иска достъп, чрез индивидуализация на конкретните документи, в които се съдържа, не представлява основание да се твърди, че се иска достъп до документ, а не достъп до информация. Задълженият субект е поискал и уточняване на заявлението, съдържащо точно описание на исканата информация и не е ясно при липса на индивидуализация на документите как би разбрал какво се иска от него. По принцип конкретизацията на материалния носител на информация, когато е известен на заявителя, само спомага да бъде предоставен достъп точно до търсената информация, а не трябва да се възприема като променяща смисъла на искането. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила и в частта относно присъдените разноски, които се иска да бъдат намалени с касационната жалба като прекомерни и несправедливи. Пред първата инстанция секретарят на О. Я. не е изпратил представител и не е изразил становище по делото, не е направено и възражение за прекомерност на претендираните разноски, поради което те правилно са определени от АС-Я. съобразно действително направените разноски и изхода на спора. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 500 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат присъдени в тежест на бюджета на О. Я.. Следва да бъде отбелязано, че възражението за прекомерност, направено в касационната жалба се отнася за присъдените разноски от първата инстанция, но не и за претендираните пред касационната инстанция, поради което не следва да бъде взето предвид при определянето на разноските за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,