Решение № 4508 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2013 г.

Решение № 4508 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1148 от 18.05.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1979 по описа за 2012 г., с което по жалба на ЕТ "Керев и Син - Стою Керев", със седалище и адрес на управление в в с. Соколица, обл. Пловдивска, представлявано от Стою Николов Керев, е отменен Ревизионен акт № 161105878 от 19.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 593 от 23.05.2012 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", упълномощен със Заповед № ЗЦУ/100/20.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 11.2009, м. 03, 04, 05 и 09.2011 г. в размер общо на 58 753.56 лв. и лихва в размер на 6 424.45 лв., по фактури на "Таби Груп" ЕООД, "Аморас" ЕООД, "Атланта кар 1" ЕООД и "Форсиз лиз" ЕООД с предмет на доставките лайка, шипка, бъз и коприва. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за реални доставки по фактурите като първа предпоставка за признаване на претендираното право; ревизираното лице не е доказало придобиването, съхранението, транспортирането и предаването на родово-определената стока от страна на доставчиците. Последващата реализация на стоките по фактурите, която не се оспорва и в касационната жалба, не може да компенсира посочената доказателствена липса. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Керев и Син - Стою Керев", чрез адв. П. Юруков, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд, като е обсъдил подробно всички събрани доказателства, приел, че реалността на доставките е доказана с представените към фактурите приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и товарителници, както и фактури от предходни доставчици. Съдът взел предвид неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза и безспорното обстоятелство на последваща реализация на родово-определената стока, потвърдена и от обясненията на представител на клиента на РЛ - "Камеа М" - Пловдив. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че правото на данъчен кредит е отказано от ревизиращите органи по приходите, единствено въз основа на данните, получени от извършените насрещни проверки на преките и предходните доставчици. В съгласие със задължителната практика на Съда на ЕС, административният съд е приел, че приходната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за счетоводното им отразяване, за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Още по-малко данъчна администрация може да изисква от данъчно-задължените лица да проверят тази информация относно доставчиците на своите доставчици. Правилно съдът е приел, че е напълно несъвместимо със законността, обективността и добросъвестността да се приеме, че "Таби груп" ЕООД е имало в наличност към м. 03.2011 г. 40 800 кг суха лайка, продало е 19 550 кг на ЕТ "Керев и син - Стою Керев", който търговец, съответно, ги е продал на "Камеа М" - Пловдив, но поради неоткриването на един от предходните доставчици - "Насти" ЕООД и липсата на транспортни средства у другия доставчик - "Ил еврокомпания" ЕООД, не е налице осъществена облагаема доставка. Относно доставките по 9 бр. фактури с издател "Аморас" ЕООД, съдът обосновано е приел, че стоката "шипка" е била фактически добивана от физическите лица, за които са налични 21 бр. граждански договори. Тези лица са потвърдили работата си за фирмата-доставчик и дори са декларирали с ГДД доходите си от бране на билки. Правилно съдът е приел, че наличието на трудови договори на същите лица за ревизирания период не означава автоматично, че не са събирали билки, гъби или други плодове. Изводите за реални доставки по тези фактури са подкрепени и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза за последваща реализация на процесните шипки. Обосновано съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства за осъществяване транспорта на стоките. Доказано е наемане на товарен автомобил "Мерцедес 914" с рег. № РА 02 12 АС, за което са представени и надлежни документи - договор за наем, пътни листове, свидетелски показания на самия шофьор относно разходи за горива и начина на осъществяване на транспортната услуга. Тези доказателства правилно са преценени съвкупно с представените договор за покупко-продажба с предмет - диворастящи гъби и плодове, приемо-предавателни протоколи, позволителни за бране на шипка, договор за наем на сушилни и складови площи, справки за приети количества гъби и билки от лицата, наети по граждански договори, ведомости за изплатени суми по граждански договори, както и разчетно-платежна ведомост на "Аморас" ЕООД за начислени и изплатени заплати. Справките са изготвяни поименно и дневно. Те съдържат данни за приети количества шипка от всяко лице поотделно и общо за деня, при което съдът обосновано е заключил, че съставени по този начин, тези документи не са изготвени за нуждите на ревизионното производство. Доказано е с представените договори за наем на съответните помещения, така и с писмените обяснения на управителите на дружествата, че доставчикът "Аморас" ЕООД е разполагал с наети пункт за билкозаготовка и сушилня. Обосновани са фактическите изводи за реални доставки на - суха шипка от "Форсиз лиз" ЕООД, и корени от коприва, цвят бъз къси дръжки - сухи, суха и прясна лайка от "Атланта кар 1" ЕООД. По отношение на тези доставки са представени - фактури, кантарни бележки, товарителници, доказателства за наличие на собствени и наети автомобили, приемо-предавателни протоколи, пътни листове, договори за наем на помещения - сушилни и складове, както в с. Виноградец, така и в с. Мало Конаре, за което са заплатени съответните наеми, договор за наем на товарен автомобил, ведомости за заплати, както и справки за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения, справки за стоковия поток, фактури за платен наем на наетите помещения, протоколи за добив. Датите, количествата и вида стока по кантарни бележки и товарителници съответстват на данните от фактурите. Всички тези доказателства са подкрепени и от свидетелските показания. Обосновано съдът е приел, че в подкрепа на обстоятелството, че доставките са реално осъществени, са представените счетоводни справки за доставените от ЕТ "Керев и син - Стою Керев" стоки, по количества, стойност фактури и дати, от 2009 до 2011 г. на "Камеа М" билки и плодове, както и обясненията на управителя на това дружество. В подкрепа на тези изводи е и наличието на материално-техническа база на ревизираното лице - сграда хладилна камера, товарен автомобил, хладилни камери - шокова, плюсова, минусова, електрокар, сушилни, офис, бетонова площадка, система за видеонаблюдение и др. Правилно, при това, административният съд е приел, че случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производства по съединени дела на СЕС С-80/11 и С-142/11. Това е така, защото обосновано съдът е приел за доказано реалното предаване на процесната родово-определена стока, при което доказването на произхода на стоката и капацитета на доставчиците да я доставят, както и на обстоятелства, които са извън властта на ревизираното лице да докаже, не следва да се възлага в тежест на жалбоподателя при липса на мотиви в РА за това, че ревизираното лице е знаело или е могло да знае, че участва в данъчна измама. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение