Решение № 5090 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2010 г.

Решение № 5090 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Луксинвест" ООД, гр. София срещу решение № 2293/8.07.2010 г. по адм. дело № 5747/2009 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, седми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № РД-09-808/1/ от 16.07.2009 г., издаден от Кмета на Столична община. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Кметът на Столична община, чрез адв. Тодор Пасков ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения в този смисъл в подадени писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че спорът по делото се свежда до това ползвани ли са процесните имоти, с оглед вмененото на дружеството - жалбоподател задължение да заплати за тях такса битови отпадъци за извършените през 2007 г. и 2008 г. от Столична община услуги по чл. 62 ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че след събарянето на сградите в имота (което е безспорно установено), същият не ползва имота, респективно не генерира битови отпадъци, поради което и не дължи такса за услугите по чл. 62 ЗМДТ. Съдът е приел, че в чл. 8, ал. 2 ЗМДТ е дадена възможност Общинският съвет с наредбата по чл. 9 от с. з. да определи реда, по който лицата, неползващи услугата за съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Столична община, е посочено, че не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имоти на граждани и предприятия, които няма да се ползват през цялата година и посочените лица са подали декларация по образец за това обстоятелство в отделите на "Местни данъци и такси" на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", в съответните срокове. Съдът е приел, че след като жалбоподателят не спазил посочената в наредбата процедура за заявяване неползването на услугата, не е налице основание за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване. От друга страна, според съда, Столична община е представила безспорни доказателства за реалното извършване на услугите: дейности по обезвреждане на битови отпадъци в депа или в други съоръжения, както и относно поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в град София, в район "Възраждане", където се намират процесните имоти, следователно не са налице предпоставките на чл. 71 ЗМДТ. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Неоснователно е твърдението, че в Административен съд - София град е образувано дело № 6660/2008 г., с идентичен предмет с делото, по което е постановено сега обжалваното съдебно решение. Както твърди и касаторът, предмет на по-рано образуваното пред АССГ дело е съобщение № 030700/0558/8.09.2008 г. на Дирекция "ПАМДТ" СО - район "Възраждане" за ТБО за 2008 г. Предмет на обжалваното пред настоящата инстанция решение е Акт за установяване на публично общинско вземане № РД-09-808/1/ от 16.07.2009 г., с което на жалбоподателя са определени задължения за периода 1.06.2007 г. - 31.12.2008 г., тоест не е налице идентичност в предмета на двете дела. Не е налице хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за спиране на производството по издаване на административния акт, "при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа пред който то е образувано". Не е била налице пречка процесния Акт за установяване на публично общинско вземане да бъде издаден преди приключване на образуваното съдебно производство, с предмет съобщение за такса битови отпадъци за 2008 г. Не е нарушено процесуалното право на защита на жалбоподателя, тъй като същият е разполагал с възможността и е реализирал правото си да обжалва процесния Акт за установяване на публично общинско вземане. При това положение не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като и излагането на мотиви от административния съд по това възражение, не би променило крайния резултат по делото и по - конкретно не би довело до друг извод относно дължимостта на ТБО, различен от постановения. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че административният съд неправилно е приел, че процесните имоти попадат в границите на район "Възраждане", в който общината осъществява сметосъбиране и сметоизвозване. Местонахождението на имотите не е било спорно в хода на първоинстанционното съдебно производство и е недопустимо това обстоятелство да бъде установявано в хода на касационното производство. Възраженията на касатора, касаещи представените от ответника писмени доказателства досежно реалното предоставяне от общината на услугите по чл. 62 ЗМДТ, по естеството си представляват оспорване на тези доказателства, което също е недопустимо в касационното производство. Същите доказателства са били приети без оспорване от страните в първоинстанционното производство. Наведените твърдения в касационната жалба, че процесните имоти не са ползвани и не е налице генериране на битови отпадъци, които да бъдат събирани и извозвани, в конкретния случай са неотносими към дължимостта на таксата битови отпадъци. Съгласно чл. 62 ЗМДТ се заплаща такса за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Следователно с оглед изричната разпоредба на чл. 71 от закона, в която е посочено кога не се събира такса, независимо от обстоятелството, че процесния недвижим имот не се ползва, т. е. не е бил обитаван от хора, генериращи битови отпадъци, не може да се обоснове извод, че таксата битови отпадъци не се дължи. От тълкуването на разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ следва изводът, че обстоятелството дали имотът се ползва или не, е без значение за дължимостта на таксата за битови отпадъци. По делото са представени заповеди на кмета № РД-09-2304/29.10.2007 г. и № РД-09-1124/30.10.2006 г., от които по безспорен начин се установява, че имотите предмет на оспорвания административен акт попадат в границите на район "Възраждане" СО, в който Столична община организира за процесните 2007 г. и 2008 г. услугите по чл. 62 ЗМДТ. Също така от страна на Столична община са представени безспорни доказателства за реалното извършване на услугите: дейности по обезвреждане на битови отпадъци в депа или в други съоръжения, както и относно поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в град София, в района, където се намират процесните имоти. Освен това, според чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 редът, по който лицата, неползващи услугите през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Столична община, е посечено, че не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имоти на граждани и предприятия, които няма да се ползват през цялата година и посочените лица са подали декларация по образец за това обстоятелство в отделите на "Местни данъци и такси" на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", в съответните срокове. Жалбоподателят не е спазил посочената в наредбата процедура за заявяване неползването на услугата, поради което не е налице предвиденото в закона основание за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване. Следователно по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за несъбиране на таксите за услугите по чл. 62 ЗМДТ, предоставяни от общината. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК