Решение № 12893 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2016 г.

Решение № 12893 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 1291/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 920/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменен АПВ № П-02000214073916-004-001/29.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Б., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП, като административната преписка е върната на ТД на НАП - Б. за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Релевират се доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване е свързано с въпроса относно началния момент на броене на 10 годишния давностен срок, който според съда е от 04.06.2007 г., когато с решение на ВАС № 3507 от 06.04.2007 г. по адм. д. № 10339/2006 г. е отменен ДАПВ № 6820/09.12.2005 г. Според касатора обаче този начален момент е към 30.09.2005 г., на която дата е издадено разпореждане № 1449-000065 на АДВ РД - Б., с което е инкасирана сума в размер на 135 930,47 лева., поради което и 10 годишната давност е изтекла на 01.01.2016 г. както правилно е приел приходния орган. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Бург ойл" АД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Бург ойл" АД, чрез адв. Лулчева, оспорва касационната жалба. Счита, че в оспорения АПВ неправилно е приложена нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която намира за неприложима предвид характера на вземането на дружеството, което не се субсимира в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, тъй като не представлява публично задължение, а вземане на дружество на недължимо събрана от АДВ сума. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения развива в депозирания отговор, както и писмени бележки. Претендира присъждане на сторените от страна на дружеството разноски по делото, за което са представени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд - Б. е бил АПВ № П-02000214073916-004-001/29.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Б., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на "Бург ойл" АД е отказано възстановяването на сумата от 54 465.70 лева на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК и чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 5 и ал. 6 от ДОПК, поради изтекла абсолютна погасителна давност на вземането на жалбоподателя. Съдът е приел, че оспореният АПВ е издаден в предвидената от закона форма и от компетентен административен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на процесния акт. С оспорения АПВ, каквито са и указанията на директора на дирекция "ОДОП", дадени с решение № 309/11.11.2014 г., е признато по отношение на "Бург ойл" АД, че сумата в размер от 54 465.76 лева подлежи на възстановяване като надвнесена от дружеството, но на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК е отказано възстановяването й. Според решаващия състав спорът между страните се свежда до приложението на института на погасителната давност. Съдът не е споделил тезата на приходните органи, че изискуемостта на вземането за възстановяване на сумата от 54 465.76 лева е възникнала от датата на неговото инкасиране с разпореждане № 1449-000065/30.09.2005 г. на публичен изпълнител в АДВ - РД Б., с което от сметките на "Бург ойл" АД е инкасирана сумата от 135 930.47 лева (част от която е и сумата от 54 465.76 лева) и съответно, че давностният срок е изтекъл на 31.12.2015 г. Обосновал е извод, че релевантният момент, от който е възникнало основанието за възстановяване на сумата от 54 465.76 лева е влизането в сила на решение № 3507/06.04.2007 г. по адм. дело № 10339/2006 г. по описа на ВАС, с което е отменен АПВ № 6820/09.12.2005 г., с който е отказано на "Бург ойл" АД да бъде възстановена сумата от 54 465.76 лева (част от сумата 118 089.00 лева), т. е. от 06.04.2007 г. Това решение според съда е първото по време основание за възстановяване на процесната сума. До този момент "Бург ойл" АД не е разполагал с надлежен акт, който да удостовери неговото право на вземане. След като основанието за възстановяване е възникнало на 06.04.2007 г., то към момента на издаване на оспорения АПВ този срок не е изтекъл /същия изтича на 01.01.2018 г./. Съобразно изложеното АПВ е отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на органа по приходите с оглед издаване на законосъобразен акт при съблюдаване на материалния закон и дадените в решението указания. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението като краен резултат е правилно, но не по изложените в него мотиви. Спор за фактите между страните по делото не съществува и те правилно са установени и описани от първоинстанционният съд. Спорът по делото е правен и касае приложението на института на погасителната давност. С оспорения АПВ органът по приходите е отказал на "Бург ойл" АД възстановяване на сумата от 54 465. 76 лв. позовавайки се на изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е регламентирано прихващането или възстановяването да може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В случая не е спорно, че сумата в размер от 54 465.76 лева подлежи на възстановяване като надвнесена от "Бург ойл" АД, а по своя характер това вземане е частноправно. Това обаче не означава, че за него се прилага ЗЗД. Въпросното вземане не е част от гражданско правоотношение. Касае се за различни сфери на правно регулиране и автоматичното пренасяне на правилата на гражданското право към тези на данъчното е изключено. Погасяването на материални субективни права по давност или във връзка с изтичане на преклузивен срок в рамките на данъчни правоотношения може да се осъществи само ако е предвидено в изрична правна норма. С още по-голяма сила това се отнася за възможността за погасяване на вече възникнали субективни материални права. След като такава правна норма не е предвидена в преходните и заключителни разпоредби на данъчния закон по отношение на възникналите права относно надвнесен данък, прилагането по аналогия на правни норми, и то от сферата на частното право, е недопустимо. Настоящият касационен състав споделя становището на процесуалния представител на дружеството за неприложимост на нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Процесното вземане не се субсимира в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, тъй като не представлява публично задължение, а частно вземане на дружество на недължимо събрана от АДВ сума. В нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е уредено, че с изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Цитираната разпоредба регламентира погасяването по давност на публични вземания, а в случая както се каза по-горе вземането на дружеството е частноправно, което изключва приложението на нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Като е приел обратното, органът по приходите е издал един незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от административния съд. Тъй като не е в правомощията на съда да извърши възстановяване на процесната сума, то правилно съдът е върнал преписката на приходния орган с оглед издаване на законосъобразен акт при съблюдаване на материалния закон и дадените в настоящото решение указания. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Лулчева, на "Бург ойл" АД следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 2 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,