Решение № 11415 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16079/2013 г.

Решение № 11415 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16079/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Панхаус Бояна " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София против решение № 6210/11.10.2013 г. по адм. д. № 6993/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2171109272/28.11.2011 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1234/28.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 828,32 лв. за данъчни периоди м. 12.2008 г. по фактури с предмет - доставки на бетон и желязо и за д. п. м. 01.2009 г. по фактура с предмет - СМР, издадени от "Б. О. П. - 2007 " ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображенията са, че в съдебното решение са направени изводи, които противоречат на фактическата обстановка и на събраните по делото доказателства. Твърди, че в конкретния случай е установено, че спорните доставки са осъществени, както и че дружеството разполага с изискуемите по закон документи. ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО поставят като изискване за признаване приспадането на данъчен кредит извършването на доставката и наличието на данъчна фактура. Дори в счетоводството на доставчика да има някакви нарушения, това не е аргумент относим към спора. В случая е безспорно установено, че доставчикът е изпълнил задълженията си по договорите - извършени бетонови дейности и СМР са приети с приемо-предавателни протоколи, с оглед на което не са налице нарушения на ЗДДС, които да водят до отказ за признаване на право на данъчен кредит на "Панхаус Бояна " ЕООД. позовава се и на практика на СЕС - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска отмяна на решението, съответно и на РА. В съдебно заседание и в представени писмени бележки, процесуалния представител адв. Т. Георгиева поддържа доводите за неправилност на решението и искането за отмяната му и претендира разноски в размер на 1750 лв., от които 75 лв. държавна такса, 650 лв. възнаграждение за вещи лица и 1000 лв. адвокатски хонорар. Ответната страна - ДД"ОДОП" - София, оспорва касационната жалба, чрез процесуалния представител юрк. Василев, който претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С процесния пред първоинстанционния съд ревизионен акт е отказан данъчен кредит в размер на 18 828,32 лв. за данъчни периоди м. 12.2008 г. по фактури с предмет - доставки на бетон и желязо и за д. п. м. 01.2009 г. по фактура с предмет - СМР, издадени от "Б. О. П. -2007 " ЕООД. Основанието за отказ е по чл. 68, ал. 1, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС - недоказани реални доставки на стоки и услуги, отразени в процесните фактури. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано право на доказване на спорните доставки, включително и с приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът е обсъдил и е обосновал изводите си със заключението на експертите. Решението е правилно. При насрещната проверка на доставчика "Б. О. П. -2007 " ЕООД в хода на извършената ревизия на "Панхаус Бояна " ЕООД, доставчикът не е открит на данъчния адрес и същият не е представил изисканите документи, свързани с установяване реалността на доставките по процесните фактури, издадени от него. Ненамирането на доставчика на адреса за кореспонденция и непредставянето на изисканите от него документи в хода на ревизионното производство не изключват възможността ревизирания субект да представи достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. В случая това не е сторено от "Панхаус Бояна " ЕООД, в хода на административния и съдебен процес. Видно от приетото по делото заключение на извършената съдебно-техническа експертиза, към делото не са представени изискуеми документи по Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството - липсват двустранно подписани Актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция, които задължително се изготвят по (Образец 7), като Приложение № 7 към чл. 7, ал. 3, т. 7 и Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта /Актове за скрити работи/ по (Образец 12), от Наредбата. Не е представен Дневник на бетоновите работи. Експертизата е представила хронология на изпълнението на бетонови работи във връзка със строителството на процесния обект - жилищна сграда, находяща се в гр. София, в. з. "Беловодски път", УПИ ХV от кв. 31, от която се установява, че бетонни работи са започнали на 18.03.2008 г. и са продължили до 30.09.2008 г., като същите са осъществени от две други дружества-доставчици: "Макрил " ООД и "Софстрой Бетон " ЕАД. Протоколите за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа са от 25.04.2008 г. Всички тези дейности са от период, много преди периода на издаване на процесните фактури от "Б. О. П. - 2007 " ЕООД, които са от м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г. Както вещото лице по СТЕ изрично е вписало в заключението си, към момента на фактуриране на процесните дейности от "Б. О. П. -2007 " ЕООД, на обекта вече са били изпълнени бетонови работи в размер на около 900 куб. метри от фирмите "Макрил " ООД и "Софстрой Бетон " ЕАД, което изключва процесните дейности да са свързани със самата конструкция на сградата. Предположение на вещото лице е, че процесните дейности са свързани с изпълнение на подпорни стени, но при липса на съответната строителна документация за това, правилно съдът е приел, че и с приетата СТЕ не се установява реалност на доставките по процесните фактури. Фактурираните строителни дейности безспорно предполагат технически и трудов потенциал, който не се установява, поради липса на каквито и да е данни за счетоводство на доставчика, освен отразените фактури по СД, представени в съответното ТД на НАП по регистрация, които не съдържат достатъчни данни за спорните обстоятелства. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза също потвърждава факта за ненамиране доставчика на адресите, които са посетени от вещото лице, при което експертизата, изготвена единствено на база доказателствата по делото, при липса на каквито и да е счетоводни данни от счетоводство на доставчика, не налагат изводи, различни от установените от административния орган в хода на проведеното административно производство. При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспорения пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на стоки и услуги и отказано право на данъчен кредит при липса наличие на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Предвид неустановени реални доставки по процесните фактури, поради липса на строителна документация за този вид дейности към периодите м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г., не намира приложимост практиката на Съда на Европейския съюз, конкретно с решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на което касаторът се позовава. В цитираното решения на СЕС, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, като спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Само в случай, че не е спорно, че стоката е доставена или услугата е осъществена, но не е установено, че тя е била извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, националните административни и съдебни органи имат задължението служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба с право. В конкретния случай, не е доказано СМР с фактурираните строителни материали да са осъществени и стоките във връзка с тях да са доставени към периода м. 12.08 - м. 01.09 г., тъй като СТЕ безспорно установява, че дейностите по бетонни работи са започнали на 18.03.2008 г. и са продължили до 30.09.2008 г., като същите са осъществени от две други дружества-доставчици: "Макрил " ООД и "Софстрой Бетон " ЕАД. Протоколите за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа са от 25.04.2008 г. Всички тези дейности са от период, много преди периода на издаване на процесните фактури от "Б. О. П. - 2007 " ЕООД, които са от м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г. Както вещото лице по СТЕ изрично е вписало в заключението си, към момента на фактуриране на процесните дейности от "Б. О. П. -2007 " ЕООД, на обекта вече са били изпълнени бетонови работи в размер на около 900 куб. метри от фирмите "Макрил " ООД и "Софстрой Бетон " ЕАД, което изключва процесните дейности да са свързани със самата конструкция на сградата. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на ответната дирекция за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция не следва да се уважава, тъй като такова е присъдено в размер на 827 лева от първоинстанционния съд и същото е за цялото съдебно производство, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение