Решение № 7809 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2012 г.
ВАСПетчленен състав01.06.2012 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1606/01.02.2012 г. по адм. дело № 9750/2011 г. на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Николай Симеонов Младенов, от гр. София сумата от 500,00 (петстотин) лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7809 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 1606/01.02.2012 г. по адм. дело № 9750/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Николай Симеонов Младенов, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1606/01.02.2012 г. по адм. дело № 9750/2011 г. Върховният административен съд е отменил заповед № К-6695/24.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 21, т. 7 и т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и във връзка с т. 2 от справка рег. № 2551/17.05.2011 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" към МВР, е изменена МЗ № К - 10241/08.09.2010 г. за обявяване на конкурс за израстване в категория "Г" и заемане на длъжност с общ профил в "Пожарна безопасност и спасяване" при СДВР. Изменението касае отменена конкурсна процедура по отношение на т. 2-02 РУПБС, Сектор "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" инструктор VI-IV степен - 1 (една) вакантна длъжност. За да постанови атакуваното съдебно решение, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че на са налице възприети от министъра на вътрешните работи основания по чл. 99, т. 2 от АПК, поради което оспорения административен акт е незаконосъобразен. Решението е допустимо и правилно. Законосъобразно, преценявайки характера на оспорения акт, неговите правни последици и във връзка с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, първостепенният съд е приел, че за жалбоподателя е налице правен интерес за оспорване на процесната заповед. Със заповед № К-10241/08.09.2010 г. министърът на вътрешните работи е обявил конкурс за израстване в категория "Г" и заемане на длъжности с общ профил в "Пожарна безопасност и спасяване" при СДВР. Определени са общите и специфични изисквания към кандидатите за заемане на длъжността, състава на конкурсната комисия, реда за подаване на документите и реда за провеждане на конкурса. С т. II. 1.1 от Общите изисквания за заемане длъжността е посочено, че кандидатите трябва да притежават минимална образователно-квалификационна степен на висшето образование "бакалавър", а в т. IV. 1.1 от реда за подаване на документи е разпоредено те да представят диплома за придобита образователно-квалификационна степен на висшето образование. Жалбоподателят е подал документи за участие в конкурса. В изпълнение на т. IV. 1.1, той е представил академична справка № 94-00-875/17.09.2010 г. на Технически университет, видно от която е придобил образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалност "електротехника". Дипломната си работа е защитил на 15.09.2010 г. Допуснат до участие и след изпълнение на процедурата по чл. 18 и сл. от Наредба № Iз-1013 от 4.07.2006 г. за определяне на условията и реда за израстване в категория, степен на категория, заемане на длъжности и временно назначаване на държавните служители в МВР, Младенов е бил включен в окончателното класиране за съответната длъжност и за успешно завършен курс за професионална квалификация в Академията на МВР. На 12.04.2011 г. неправителствената организация "Юристи срещу корупцията" е подала в МВР сигнал вх. № М-4443, за съществуващи според тях нередности и данни за корупция при провеждане на конкурса. Основен довод в тази насока е участието на Младенов, без представена диплома за завършено висше образование. С МЗ рег. № Iз-1103/28.04.2011 г. министърът разпоредил извършване проверка на изнесените в сигнала данни и е определил комисия за това. След проверката, комисията е изготвила справка рег. № 2551/17.05.2011 г. в която, констатирайки гореизложеното, е предложила на министъра да приеме за основателни данните от сигнала, касаещи Младенов и на това основание, с цитираната в обжалваната МЗ т. 2 - да се изготви заповед за отмяна на конкурса в частта му по т. 2, касаеща обявяването на конкурса за 02 РУПБС. Съдържанието на оспорената заповед и на цитираната в нея справка рег. № 2551/17.05.2011 г. /т. 2/, налагат извод, че същата е издадена по реда на чл. 99 и сл. от АПК, на основание чл. 99, т. 2 АПК. Новооткритото обстоятелство, установено с цитираната справка, се свежда до това, че вместо изискваната съгласно предварително определените условия диплома за придобита образователно-квалификационна степен на висше образование, жалбоподателят е представил академична справка от ТУ-София, удостоверяваща придобиването на такова образование. Законосъобразни са изводите на първостепенният съд, че нарушението е формално и не води до опорочаване на процедурата, както и изложените подробни съображения в този смисъл. Посочената академична справка съдържа не само изискуемите съгласно чл. 13 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища реквизити, но и цялата информация, която съгласно чл. 4 от същата наредба трябва да съдържа дипломата за завършено висше образование. В тази връзка следва да се има предвид и обективният факт, че дипломата се издава не в деня на завършване с успешното полагане на държавен изпит или със защитата на дипломна работа, а след определен период от време и че е недопустимо по-късното издаване на този документ да води до временно ограничаване или изключване на възможността съответното лице да продължи образованието си или да започне адекватна на придобитото образование трудова дейност. Релевантният за спора факт обаче е свързан с преценката наличността на фактическия състав по чл. 99, т. 2 от АПК, съгласно който влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че подобни нови обстоятелства и нови писмени доказателства не са налице, тъй като фактите по преписката и спора са били известни на страните още на етапа на допускане на участниците до конкурса. Липсата на законово основание, съгласно чл. 99 от АПК за издаване на обжалваната заповед за частично възобновяване на производството по издадения и влязъл в сила административен акт (МЗ № К-10241/08.09.2010 г.) прави същата незаконосъобразна и правилно първостепенният съд е постановил нейната отмяна. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, основателно се явява искането за разноски от ответника по касационната жалба, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие серия "А" № 0266577/03.05.2012 г. възлизат на сумата от 500,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав