Решение № 5316 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 656/2009 г.

Решение № 5316 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 656/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 от ДОПК, Образувано по касационна жалба на "Ален-Ру" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. "Калабак" № 23, представлявано от управителя Александър Йосифовски, чрез адв. П. Йовчев, против Решение от 30.10.2008 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 1175 по описа за 2004 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 402/12.12.2003 г. на данъчен орган при ДП Петрич, потвърден с Решение № 260/12.02.2004 г. на РДД София, в частта му, с която въз основа на увеличение на финансовия резултат за 2001 г. със сумата 15 075, 38 лв. по 46 бр. фактури за превоз на дървен материал, са определени съответен размер преки данъци. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на чл. 2, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4/1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите с касови апарати, тъй като доставчиците на ревизираното лице били освободени на посоченото основание да издават касови бонове от ЕКАФП. По фактури №№ 33, 35 и 36 съответно от м. 02 и 03.2001 г. с издател ЕТ "Анами-Анна Закова" плащането било извършено по банков път. Не било съобразено и заключението на вещото лице. Иска се отмяна на решението и отмяна на ДРА в посочената част, евентуално намаляване на задължението като се приспаднат отчетените приходи съответни на непризнатите разходи. Ответникът по касационната жалба ДОУИ София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дечева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по съществото й съдът съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за признаване на разхода по 46 бр. опростени фактури в данъчен период 2001 г. за извършен превоз и счетоводни услуги, с общата сума на който в размер на 15 075лв., на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), е увеличен финансовия резултат за периода и са определени преки данъци. Основание за непризнаване на разхода е била липсата на реквизити на фактурите по Закона за счетоводството- място на съставяне на документа, подписи на лицата, отговарящи за стопанската операция и др., както и непридружаване на фактурите с касови бонове от електронен апарат с фискална памет. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е възприел изцяло мотивите на данъчните органи. Приел е че във фактурите липсват съществени реквизити, не са придружени с фискални бонове, представените касови бележки към някои фактури също не съдържат достатъчно реквизити и приетите по делото експертизи са изготвени без проследяване на счетоводното отчитане на разхода. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, а в една част и при съществени нарушения на процесуални правила. По 3 бр. фактури, издадени от ЕТ "Анами-Анна Закова" с предмет "счетоводни услуги", съществените относно съдържанието на стопанските операции реквизити са налице и плащането е с платежно нареждане. Фактурите имат подпис на получател, относно мястото на съставянето им, константна е практиката на ВАС, че документът може да бъде съставен както в седалището на доставчика, така и другаде. Явно законодателят е имал предвид именно тази втора възможност при поставяне на изискването за посочване място на съставяне на фактурата. При липса на изрично посочване на мястото, каквато клетка липсва в образеца на фактурите, следва да се приеме, че това е седалището на доставчика. В случая от представените по делото заверени ксероксни копия на фактурите, е видно, че те съдържат наименование, адрес, БУЛСТАТ и данъчен номер на лицата, осъществили стопанската операция и техните представители. Предвид това, настоящият състав на касационната инстанция приема, че сделките по тези фактури са оформени документално, съобразно изискванията на закона и получателят по сделките, притежава редовни фактури. В тази част съдебното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което по жалбата на ревизираното лице ДРА следва да бъде отменен. В останалата част съдебното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната и връщането му за ново разглеждане от друг състав. За част от останалите процесни фактури също е необоснован изводът на първоинстанционния съд за наличие на основание за непризнаване на разхода по тях. Мотивите относно реквизитите на фактурите са аналогични на изложените относно първите три. Пред първоинстанционния съд е представен списък на междуселищните автобусни линии до слабонаселени места в планински и гранични райони, за които се отпуска субсидия по ПМС № 1 от 04.01.2002 г. В този списък фигурират селата Пирин, Лехово, Катунци и Г. Спанчово, където са седалищата на част от фирмите-доставчици. Представено е и удостоверение от общинска администрация Сандански за броя жители в селата Пирин, Горно Спанчово, Лиляново и Катунци. За доставките от фирми със седалище в някои от посочените населени места и документирането им по Наредба № 4/1999 г. действително се прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 5 , съгласно която разпоредбите на ал. 1, която предвижда, че всяко лице, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обект по смисъла на тази наредба, е задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път, не се отнасят за лица, извършващи дейности в обекти, намиращи се в населени места с брой на жителите под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортните селища и местности. Първоинстанционният съд изобщо не е изложил мотиви във връзка с приложимостта на посочения текст. Отделно от това, в данъчната преписка липсват всички процесни фактури, за да може да се определи по кои следва да се признае разход и по кои не. Не са представени фактури № 31/16.03.2001 г. с издател ЕТ "В. Бала" и № 54/10.10.2001 г. с издател ЕТ "Огнян Минков". Това налага отмяна на първоинстанционното решение в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и ал. 2 , т. 1 Върховният административен съд