Решение № 9338 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2014 г.

Решение № 9338 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Люба Цветкова и Татяна Цветкова срещу решение № 1525/11.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10027/2013 г. на Административен съд - София град. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът- кмет на Столична община не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения С обжалваното решение е отхвърлен иска по чл. 257 АПК на настоящите касаторки срещу кмета на Столична община за бездействие по прилагане на уличната регулация на новопроектирана улица от о. к. 419а до о. к. 419д, кв. 25,м. "бул. Цар Борис III", по влезлия в сила ПУП, одобрен със заповед № 09-50-1084/04.08.2008 г. на главния архитект на София. Прието е, че в спец. закон /ЗУТ/ липсва изрично регламентирано задължение за ответника за извършване на фактически действия, за които се носи отговорност по чл. 257 АПК. Изложени са мотиви и за липсата на законовоуредено задължение за кмета за извършване на последващи правни действия по прилагане на уличната регулация и за сложния фактически състав-отчуждителна процедура, обезщетителна процедура и т. н., който предхожда фактическото прокарване на улицата. Обсъдени са подробно и в съответствие с останалите доказателства по делото и констатациите на СТЕ, приета без оспорване от страните. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Безспорно е обстоятелството, че Административен съд - София град е сезиран с искова молба по чл. 257 АПК и петитум да се задължи ответника в едногодишен срок да извърши необходимото за прилагане на уличната регулация по влезлия в сила ПУП, т. е. предмета на производството е по чл. 257 АПК, поради бездействие на кмета на общината по задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. Обосновано е отхвърлена исковата претенция като неоснователна, поради липсата и на двете комулативно изискуеми предпоставки - фактическо бездействие на кмета и законовоуредено задължение, което той не изпълнява. Както правилно е прието в обжалваното решение, прилагането на одобрена с влязла в сила заповед улична регулация не е във фактическата власт на кмета на общината, а съставлава сложен фактически състав - включване в годишна инвестиционна програма на предстоящето отчуждаване на засегнатите имоти и финансовата обосновка за реализиране на улицата, решение на общински съвет, въз основа на което се извършва и самото отчуждаване - чл. 8, ал. 9, т. 4 и 5 ЗОбС. Последното също не се извършва с един административен акт и от един орган. Едва след тези правни, а не фактически действия се пристъпва към фактическото реализиране на улицата и то не от кмета на общината. Правомощията на съда в производството по чл. 257, ал. 1 АПК са визираните в ал. 2,която определя условията за уважаване на иска и респ. за неговото отхвърляне като неоснователен. В съответствие с тази норма, административният съд е отхвърлил иска, като е установил по безспорен начин, че не е налице произтичащо пряко от нормативен акт задължение за фактическо действие на кмета на СО за реализиране на уличната регулация по влязъл в сила ПУП. Неоснователни са доводите по касационната жалба за необсъждане на конкретни правни норми от ЗУТ от административния съд, тъй като защитата по раздел II на глава ХV "Защита срещу неоснователни бездействия" АПК /чл. 256 и чл. 257 АПК/ е приложима само при неизвършването на фактически действия, т. е. не касае отказ за издаване на административен акт. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК решението следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК