Решение № 6697 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 680/2020 г.

Решение № 6697 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 680/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д., от [населено място], област Б. против решение № 2028/07.10.2019 година, постановено по административно дело № 391/2019 година по описа на Административен съд – Б.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Б. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че на основание чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и 4 АПК административният съд е следвало да изиска от Министерство на отбраната извършването на проверка в съответните поделения/посочени във военната книжка и от жалбоподателя-съответно информация дали и за каква част от периода на военната служба същият е работил като машинист на подземен локомотив и дали е извършвал дейности по изкопаване на подземни тунели, респективно за естеството на положения труд, като се посочи изрично, че изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за преценка основанията за отпускане на пенсия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2028/07.10.2019 година, постановено по административно дело № 391/2019 година Административен съд – Б. е отхвърлил жалбата на К. Д., от [населено място], област Б. срещу решение № 2153-01-4/08.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Б., с което е потвърдено разпореждане № 2140-01-5/03.01.2019 г. на Ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Решението е правилно. Спорът между страните е обусловен от незачитането от първа категория на осигурителния стаж на Добрински, придобит при отбиване на военната му служба, който би могъл да детерминира по-благоприятен режим за пенсиониране. Твърденията на жалбоподателя са, че предвид изкараната за това школа, той е работил като машинист на подземен локомотив. Неправилно било отразяването във военната му книжка, че е работил като строител, доколкото поделението в което е полагал труда е изграждало подземни тунели, противорадиационни скривалища, военни погреби и др. (Твърденията са лишени от конкретика по месеци и години) По делото е установено, че К. Д., от [населено място], област Б. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, прилагайки към нея относимите за придобиване на правото документи и УП-образци. Пенсионните органи са отказали отпускането на пенсията на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69 б, ал. 1, 3 и 4 от КСО, приемайки, че към датата на подаване на заявлението, осигурителният стаж на лицето от първа категория труд по чл. 104, ал. 3 от КСО е - 09 г., 08 м. и 12 дни, от трета категория труд – 19 г., 06 м. и 04 дни, при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 48 г., 07 м. и 10 дни и възраст към момента на подаване на заявлението - 56 г., 05 м. и 06 дни, което прави неналично материалноправното основание за минимално изискуем стаж от първа категория от 10 години. В хода на производството пред пенсионните органи с писмо изх. № 1012-01-92#1/11.02.2019 г. на Добрински е било указано, че след като оспорва записите в своята военно-отчетна книжка, която е редовна като начин на оформяне, негова е тежестта да докаже твърдяните различни обстоятелства – а именно това, че е полагал труд под земята по време на наборната си военна служба. Редът за доказване и доказателствените средства е разписан в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Военно - отчетна книжка № 27335 на оспорващия удостоверява, че същият е отбил наборната си военна служба в поделения № 18570 и № 42460, в периода 15.02.1981 г. - 30.12.1982 г., с вписана като изпълнявана длъжност "строител". Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съгласно чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП- отм.), зачита се за трудов стаж от III категория, изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория. Обосновано и процесуално законосъобразно административният съд е отказал да цени събраните по делото чрез свидетеля Дунов гласни доказателства предвид императивната норма на чл. 104, ал. 10 КСО, съгласно която категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69 а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му", т. е. при липсата на изходящи от работодателя (от поделението) писмени доказателства в твърдяната насока, установяването на този факт единствено с гласни доказателства, без т. нар. "начало на писмено доказателство" е недопустимо. Наред с горното съдът обосновано е отчел и наличните разминавания между гласни и писмени доказателства. Видно от представената военно - отчетна книжка е че Добрински е отбивал наборната си военна служба през 1982 г., а показанията на свид. Дунов, за съвместно полагане на труд под земята касаят 1983 г., период в който жалбоподателят не е отбивал военна служба. Изслушаната в съдебното производство съдебно- икономическа експертиза потвърждава изводите на пенсионните органи, че липсват писмени данни, установяващи каквато и да е работа, полагана от оспорващия под земята, още повече като машинист на подземен локомотив. Съгласно чл. 69 б, ал. 1 и 3 от КСО (в сила от 01.01.2018 г.) лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31.12.2015 г. - 47 г. и 8 м. за жените и 52 г. и 8 м. за мъжете, и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31.12.2015 г. възрастта по т. 1, се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, с по 2 месеца за мъжете, и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Според ал. 4 на същия законов текст, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/, те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 г. и 4 м., към 31.12.2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 г. осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, а от 31.12.2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, с по 2 месеца, до достигане на 50- годишна възраст за мъжете и жените (или 45 г. и 6 м. за 2018 г.). При незачитане на периода от време на наборната военна служба, като положен при условията на първа категория труд, за Добрински не са налице изискуемите кумулативни предпоставки на чл. 69 б, ал. 1, 3 и 4 от КСО, поради липсата на минимално изискуемия стаж от 10 години, положен при условията на първа категория труд. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение