Решение № 1727 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2021 г.

Решение № 1727 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. И. подадена чрез пълномощника адвокат С. Христов срещу решение № 3473 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 6601/2019 г. на Административен съд- София-град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК- неправилност поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че са налице предпоставки за определяне по-голям размер на отпуснатата пенсия. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, отмяна на административния акт и връщане преписката на административни орган за определяне размера на пенсията по първи вариант на вещото лице. Претендира съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град чрез главен юрисконсулт Н. Медарова изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Г. И. срещу решение № 2153-21-60/16.003.2017 г. на директора на НП на НОИ София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане от 05.10.2016 г. на ръководителя на "ПО". Изложени са мотиви, че поради липсата на информация за размера на осигурителния доход за спорните периоди, длъжностното лице по чл. 98 от КСО правилно е приложило разпоредбата на чл. 40, ал. 7 НПОС. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление от 28.12.2013 г. Г. И. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че избира три последователни години преди 1997 г.: 01.02.1983 г. - 31.01.1986 г., като за времето от 01.09.1985 г. до 31.01.1986 г. желае да се ползва минималната работна заплата при изчисляване на размера на пенсията. Декларирал е, че за липсващи данни за периода преди 1997 г. желае да се ползва Регистъра на осигурените лица. В резултат на приложените към заявлението документи е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален размер, като е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 22 г., 03 м., 09 д. Във връзка с представени от лицето обр. УП-2 изх. № 35/24.09.2004 г., е установеното несъответствие в данните. С писмо от 28.01.2016 г. дирекция "Пенсии" е изискала от осигурителя да потвърди удостоверената в образеца информация., но писмото е върнато. След извършена проверка е установено, че "Издателство София" ЕООД е заличено с решение на СГС от 21.12.2005 г., като негов едноличен собственик е била Столична община и не се съхранява информация за разплащателните ведомости за работни заплати на осигурителя. С разпореждане от 07.06.2016 г. отпуснатата минимална пенсия на лицето е изменена и изчислена от тригодишна база преди 1997 г.: 02.04.1981 г. - 31.08.1985 г., чиито осигурителен доход е отразен в обр. УП-2 изх. № ЧС-033/30.10.2015 г., издаден от РА "Евромедия" ООД и за времето 01.09.1985 г. - 31.01.1986 г., включващ осигурителен доход, придобит в Агенция "София ПРес" в размер на мин. работна заплата за 150 дни. След направено възражение от заявителя е постановено разпореждане от 05.10.2016 г., с което на основание чл. 99, ал. 3 от КСО е отменено предходното и пенсията е изменена, считано от 11.12.2015 г., като същата е изчислена за периода 01.02.1983 г. - 31.01.1986 г. от осигурителен доход в размер на 5024 лв., посочен в обр. УП-2, изх. № СЧ-033/30.10.2015 г., в размер 4434, 15 лв. и мин. раб. заплата за 150 дни в размер на 590 лв. Въз основа на представените документи е зачетен осигурителен стаж и доход до 31.10.2008 г., като пенсията е изчислена от индивидуален коефициент 1, 320 в размер на 239, 49 лв. След депозирана жалба от заявителя за размера на изчислената пенсия, с решение № 2153-21-60/16.03.2017 г. директорът на ТП на НОИ София - град е приел за неоснователна жалбата, поради невъзможност за издирване на относимите документи за установяване на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя в съответните печатни издания. В производството пред първоинстанционния съд е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящата инстанция кредитира като обективно изготвена от лице с нужните познания в областта. Събраните по делото доказателства потвърждават така направените изводи от административния съд. Правилно не е зачетен претендираният осигурителен стаж, положен през спорните периоди: 01.09.1985 г. -28.02.1988 г. във вестник "Софийски новини", издание на "Агенция София Прес" и 28.02.1988 г. - 31.12.1988 г. във вестник "Футбол" При извършените проверки във връзка със спорните периоди е изискана информация от Сдружение "Агенция София Прес", като се установява, че в същото се съхранява единствено трудов договор от 24.04.1987 г. на жалбоподателя, споразумение за изменение на договора и молба за прекратяването му. Сдружение "Агенция София Прес" е декларирало, че никога не са приемали и не са съхранявали разплащателни ведомости и счетоводни документи на вестник "Софийски новини". Установено е, че в осигурителния архив на НОИ не е приемана разплащателна документация на вестник "Футбол", чиято дейност е прекратена от 03.11.1998 г. чрез вливане в ново дружество. Аналогично е и положението с установяването на осигурителния доход от вестник "Софийски новини". С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 99, ал. 3 КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. С оглед на изложеното правилно административният орган не е зачел приложените от жалбоподателя удостоверения обр. УП-2 във връзка със спорните периоди. Извършените насрещни проверки са достатъчни. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Жалбоподателят не е доказал по съответния ред продължителността и местополагането на трудовия си стаж за спорните периоди. Обстоятелството, че не Г. И. фигурира в разплащателни ведомости, компрометира отразеното в приложените удостоверения УП-2. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство са събрани годни доказателства в подкрепа на записванията в тези удостоверения. Липсват други първични документи (трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за командироване и др.), които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на осигурителния стаж. Налице е хипотеза на чл. 40. ал. 7 НПОС при изчисляване на размера на пенсията на лицето, защото когато няма данни за трудовото възнаграждение/осигурителен доход за определен период, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Чрез писмено заключение на вещо лице също не може да се доказва осигурителен доход. Освен това заключението на вещото лице по първи вариант касае периоди, по които няма произнасяне на длъжностното лице по пенсионно осигуряване с потвърденото с оспорения административен акт разпореждане от 05.10.2016 г. От друга страна декларацията на З. В., приета като доказателство по делото, за получавано от И. възнаграждение не представлява автентичен документ по смисъла на чл. 40 от НПОС, въз основа на който да бъде установен осигурителен доход в производството по отпускане и определяне размера на пенсията. При липсата на издадени удостоверения по образец за продължителността на целия трудов стаж на жалбоподателя, за целия претендиран период, както и на данни в разплащателните ведомости, правилно не е зачетен осигурителния стаж за период, през който И. е работил във вестник "Футбол. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100, 00 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,