Решение № 10216 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2016 г.

Решение № 10216 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, подадена чрез процесуалния му представител срещу Решение № 1510/7.03.2016 г., постановено по адм. дело № 5818/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № РД-11-00-543/19.05.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Л. И. Ц., чрез процесуален представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-11-00-543/19.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която на Л. Ц. - началник отдел "Информационно и техническо осигуряване", Дирекция "АПИТО" - е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Административният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидените в закона изисквания за форма и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл в заповедта не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени. Посочените като нарушени текстове от длъжностната характеристика, връчена на жалбоподателката на 19.08.2013 г., не се покриват с описаните в обстоятелствената част неизпълнения на задължения от страна на Л. Ц.. Така постановеното решение е правилно. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед № РД-11-00-543/19.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта поради нарушение на предвидените административнопроизводствени правила за издаването й липсата на основни реквизити, настоящата касационна инстанция намира за обоснован и законосъобразен. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество - ал. 2. Според ал. 3 разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок. Следователно, преди момента на налагане на наказанието, законът императивно изисква органът да е изслушал държавния служител и да е приел и обсъдил дадените от него писмени обяснения като двете изисквания са кумулативно предвидени. Правилно е прието, че административният орган е спазил формално процедурата. При съпоставката на обстоятелствата, за които е пристъпено към изслушване на служителя и тези, за които е наложено дисциплинарното наказание се установява по безспорен начин, че изслушването на държавния служител е за общи и неконкретизирани факти и обстоятелства, органът е подходил формално към задължението си, при което правилно в обжалваното решение е прието, че в случая дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задълженията си. На следващо място, както правилно е отбелязал и решаващият съд в заповедта в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени. Посочените като нарушени текстове на т. т. 5.2; 5.8 и 7.19 от длъжностната характеристика, връчена на жалбоподателката на 19.08.2013 г., не се покриват с описаните в обстоятелствената част неизпълнения на задължения от страна на Ц., като не са представени доказателства заповед № РД - 11-00-160 от 15.02.2015 г. на и. д изпълнителен директор на Агенция по заетостта, в която се конкретизират нейните преки задължения, да е съобщена на същата. Посочените нарушения във формата на заповедта водят до постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон, защото дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. В разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая задължение на дисциплинарнонаказващия орган е било да установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСЛ от Ц., но от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били установени конкретни нарушения в действията на служителя. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски пред настоящата касационна инстанция, Агенция по заетостта - гр. С. следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 300.00 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. Доколкото ответникът е заплатил на адвоката си хонорар под минималния размер на адвокатските възнаграждения възражението за прекомерност се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение