Решение № 14949 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14292/2016 г.

Решение № 14949 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14292/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. К. К. е подал касационна жалба срещу решение № 1781/03.11.2016 г. по адм. дело № 1055/2016 г. по описа на Административния съд-Б. в частта за отхвърляне на предявения от него срещу О. Б. иск за разликата над присъдения размер от 50 лева до предявения размер от 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от прилагането на незаконосъобразна принудителна административна мярка "принудително преместване на паркирано превозно средство" ведно със законната лихва, считано от 19.05.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди да се уважи в пълен размер и се присъдят разноските по делото. О. Б. не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. К. К. срещу О. Б., с която са предявени иск за сумата 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и иск за сумата 63, 20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата. Административният съд установил, че на 11.09.2014 г., в град Б., по отношение на собствения на С. К. К. лек автомобил, мярка "Киа", рег. № ****, била приложена принудителна административна мярка "преместване на паркирано превозно средство без знанието на собственика или упълномощения от него водач". Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 11.09.2016 г., в 18.09 часа, в град Б., лек автомобил с рег. № ****, марка "КИА ", бил паркиран от неговия собственик в зоната на действие на пътен знак В27, на площад "Св. Св. Кирил и Методий" до храм "Св. св. Кирил и Методий". Въз основа на съставения акт било издадено наказателно постановление № НП-10336/17.09.2014 г. на заместник-кмета на О. Б., с което на С. К. било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, която той заплатил. За освобождаването на автомобила на 11.09.2014 г. заплатил и такса "репатриране на МПС" в размер на 43, 20 лева. С. К. обжалвал принудителната административна мярка пред Административния съд-Б., който с решение № 588/27.03.2015 г. по адм. дело № 1984/2014 г. отхвърлил жалбата. Решението било отменено с решение № 3063/17.03.2016 г. по адм. дело № 8246/2015 г. по описа на Върховния административен съд, който отменил и принудителната административна мярка. Според изслушаните по делото свидетелски показания, след като установил липсата на моторното превозно средство на мястото, където го паркирал, ищецът бил видимо ядосан. Чувствал се наранен от извършената спрямо него несправедливост, защото считал, че не е нарушил закона. От правна страна съдът приел, че искът за обезщетяване на имуществени вреди е частично основателен. Ищецът понесъл имуществена вреда в размер на 43,20 лева, тъй като платил такса за репатрирането на автомобила въз основа на отменен административен акт. Що се отнася до заплатената сума от 20 лева глоба по наказателното постановление, тя не можела да се разглежда като подлежаща на обезщетяване имуществена вреда от незаконосъобразна административна дейност, тъй като постановлението не било обжалвано и влязло в сила. Административният съд преценил като частично основателен предявения иск за неимуществени вреди. Съдът посочил, че по отношение на лекия автомобил на ищеца и друг път била прилагана такава принудителна административна мярка - на датите 25.11.2010 г. и 28.03.2011 г., като оспорванията на мерките са били отхвърлени с влезли в сила решения на съда. Според съда, твърденията на ищеца за преживян от него стрес при мисълта, че автомобилът му може да е откраднат, били недостоверни. Такова безпокойство можело да възникне само у лице, което никога не е преживявало налагането на мярка. Времето, през което ищецът би могъл да изживее притеснения, било твърде кратко - нарушението било установено в 18.09 часа, в същия час била наложена принудителната административна мярка, а плащането на таксата за репатриране било извършено от ищеца в 18,46 часа или 36 минути след като автомобилът е бил преместен. Независимо от това административният съд заключил, че по делото са събрани гласни доказателства, според които ищецът е бил ядосан от факта на репатрирането на автомобила му. Видно от възраженията, които сам написал в акта за установяване на административно нарушение, той действително понесъл неприятни емоционални изживявания в стремежа си да докаже, че не е извършил нарушение и не е следвало автомобилът му да бъде преместен. Според съда, справедливото обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в преживените от ищеца неприятни емоционални изживявания, свързани със срещата със служителите на наказателния паркинг, пред които той настоявал, че няма основание за налагане на принудителна административна мярка, възлиза на 50 лева. Поради това съдът присъдил на С. К. тази сума и отхвърлил иска над уважения до пълния предявен размер от 500 лева. Касационната инстанция намира, че решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над уважения размер, съответства на материалния закон. Присъденото обезщетение съответства на понесената от ищеца морална вреда. Изпитаните от него чувства на тревога и раздразнение вследствие правонарушението на администрацията не могат да се характеризират като преживявания, които се отличават с интензивност и дълготрайност и биха могли да окажат сериозно отрицателно въздействие върху душевното му равновесие. Поради това обезщетението по първоинстанционното решение е достатъчно за възмездяването на вредата. То не може да е по-високо, за да играе ролята на превенция срещу евентуални други нарушения на администрацията, както поддържа касационният жалбоподател. Обезщетението следва да отговаря по размер на действително причинените вреди и се определя по справедливост в зависимост от вида на засегнатите блага, характера и продължителността на въздействието, оказано върху личната сфера на лицето. Постановеното от административния съд решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд