Решение № 190 от 30.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 582/2017 г.

Решение № 190 от 30.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 582/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 476 от 14.03.2014 г. по т. д. № 3668/2013 г. на САС, ТО, 9 състав, с което е отменено решение № 4607 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 13427/2011 г. на СГС, ГО, 9 състав и предявеният от молителя иск е отхвърлен. Молбата за отмяна е обоснована с твърдение за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят /ищец в исковото производство/ твърди, че в производството пред първоинстанционния съд е бил надлежно представляван от адв. М. М., който е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство от един от тримата управители на дружеството С. Д. Н.. Твърди, че последното надлежно извършено от адв. М. процесуално действие е получаването на препис от изготвеното първоинстанционно решение, тъй като на 15.09.2013 г. упълномощителят му С. Д. Н. е починал. Твърди, че със смъртта на упълномощителя се е прекратила надлежно създадената представителна власт на адв. М., считано от 15.09.2013 г. Твърди, че препис от подадената от насрещната страна [община] въззивна жалба не е бил връчен на дружеството, а на адв. М., след като пълномощното му е било прекратено със смъртта на упълномощителя, като на адв. М. е била връчена и призовка за проведеното във въззивното производство съдебно заседание и именно той се е явил в съдебното заседание, без да представи пълномощно за процесуално представителство. Излагат се твърдения, че на управителя на дружеството С. Д., подал молбата за отмяна, не му е било известно даденото на адв. М. пълномощно, нито същият му е познат. Поради това молителят счита, че дружеството не е било надлежно призовано от САС, поради което е било лишено от възможността да вземе участие в делото и не е било надлежно представлявано. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд. Ответникът [община] оспорва молбата за отмяна. Излага възражение за недопустимост на молбата поради подаването й след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок. Излага и съображения за неоснователност на молбата за отмяна, като счита, че изложените в нея твърдения не обосновават наличие на основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, а представляват оплаквания за неговата неправилност. Твърди още, че юридическото лице - упълномощител е продължило да съществува, поради което смъртта на управителя му не е довела до прекратяване на представителната власт на адв. М.. Моли молбата за отмяна да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Настоящият състав на ВКС, като взе предвид обстоятелството, че съобщението за влязлото в сила решение е било връчено на пълномощник на молителя, който е участвал и в производството по чл. 288 ГПК, и молбата за отмяна на влязлото в сила решение е обоснована с твърдение за прекратена преди развитието на въззивното и касационното производство представителна власт на този пълномощник, намира, че молбата за отмяна следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила въззивно решение с твърдението, че е бил ненадлежно представляван във въззивното производство и лишен от възможност да участва в него и да реализира защитата си поради призоваването му чрез адв. М., чиято представителна власт към този момент е била прекратена - основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Исковото производство е образувано по искова молба на [фирма], с която е предявен против [община] частичен осъдителен иск за сумата 30 000 лева, представляваща част от общо неизплатено задължение по фактура № [ЕГН ]/02.07.2007 г. за извършени строително-монтажни дейности. Съгласно вписването в Търговския регистър, дружеството се е представлявало от управителите С. Д. Н., С. С. Д. и Р. А. И., действащи заедно и поотделно. С пълномощно от 19.10.2011 г. ищецът, представляван от управителя си С. Д. Н., е упълномощил адв. М. М. да го представлява по делото до приключването му във всички инстанции. Препис от въззивната жалба, подадена срещу първоинстанционното решение от насрещната страна, е връчен на 20.09.2013 г. на въззиваемия ищец - молител в настоящото производство, чрез адв. М., който е получил и призовката за насроченото съдебно заседание във въззивното производство. Адв. М. като процесуален представител на въззиваемата страна е представил отговор на въззивната жалба, участвал е в проведеното на 19.02.2014 г. съдебно заседание и е представил писмени бележки. Същият е получил и съобщението до [фирма] с приложения препис от въззивното решение и е подал от името на дружество касационна жалба срещу него. Видно от представения с молбата за отмяна препис - извлечение от акт за смърт, С. Д. Н. е починал на 15.09.2013 г. С оглед така установените обстоятелства настоящият състав намира, че на молителя е бил редовно връчен препис от въззивната жалба на насрещната страна и същият е бил надлежно представляван във въззивното производство от упълномощения процесуален представител адв. М.. Представителната власт на адв. М. е възникнала въз основа на упълномощаване от [фирма], представлявано от управителя С. Н., който е разполагал със самостоятелна представителна власт. Със смъртта на този управител не е настъпило прекратяване на представителната власт на адв. М., тъй като правоотношението е възникнало не с управителя в лично качество, а с търговското дружество, като органен представител на което е действал управителят при подписване на пълномощното. По изложените съображения настоящият състав приема, че молителят е бил надлежно уведомен и представляван във въззивното производство. Изложените доводи, че управителят С. Д., чрез когото е подадена молбата за отмяна, не е бил уведомен за упълномощаването на адв. М. и поради това не е могъл да организира защитата на дружеството чрез надлежно упълномощен адвокат, не могат да обосноват различен краен извод. В тази връзка следва да се отбележи, че във въззивното производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между [фирма], представлявано от другия вписан управител Р. А. И. и адв. М., което обуславя извод, че даденото на адв. М. пълномощно е било известно на дружеството. Поради липса на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Софийски апелативен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на молителя не следва да се присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение