Решение № 13713 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2013 г.

Решение № 13713 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Живел-агро" ООД моли да бъде отменено решение № 3088/27.12.2012 г. по адм. д. № 3365/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение № 4424-620-11/15.08.2012 г. на началника на МП - Варна ферибот към ЕАД № 11BG002007Н0000756/14.09.2011 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли решението на началника на МП да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС с въпроси по приложението на чл. 33 МК. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП - Варна ферибот по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Живел-агро" ООД - гр. Добрич против решение № 4424-620-11/15.08.2012 г. на началника на МП - Варна ферибот към ЕАД № 11BG002007Н0000756/14.09.2011 г., с което на основание чл. 78, § 3, чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. /МК/ е извършена корекция на декларираната митническа стойност, възлизаща на 12 178,67 лв., в резултат на което са определени за досъбиране мито в размер на 365,36 лв. и ДДС 2508,80 лв. В мотивите си съдът е приел, че по процесната ЕАД е оформен митнически режим допускане за свободно обращение за крайно потребление на сложен фосфатен тор 187500 кг, с декларатор "Дискордия" АД и получател - касатора. Съдът е описал подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Обсъдил е подробно доводите на страните и от правилно установените факти е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определени задължения в оспореното пред него решение. В кл. 31 на процесната ЕАД е посочена стойност на транспорта 29 353,11 лв., отразена в проформа фактура от 01.08.2011 г., издадена на спедитора "Дискордия" АД, като цената е за транспорт на вагони FCA Озодлик - CFR Варна фериботна. След извършена проверка по чл. 78 МК и чл. 84 ЗМ е установено, че "Дискордия" АД е издала фактура от 2.08.2011 г. за транспорта на касатора на стойност 30648 щ. д. При проверката е констатирано, че касаторът е осчетоводил като стойност на транспорта посочената по-висока стойност от фактурата на спедитора. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че стойността на вътрешния транспорт на с ж. п. вагони от гр. Варна до гр. Добрич е 12 215,25 лева, а в щатски долари - 3 004,74 долара, а общата стойност на транспортните разходи за международния и вътрешен транспорт. Съдът е приел, предвид заключението на вещото лице, че стойността на вътрешния транспорт и на международния са разграничени в приложение № 1686, което е представено едва в съдебно заседание, без да има достоверна дата, от което не следва, че това приложение е съществувало към момента на подаване на ЕАД, нито е било приложено към ЕАД при подаването му. Разграничението на външния от вътрешния транспорт е оформено, като проформа фактурата е издадена за частта от транспорта от Узбекистан до гр. Варна. Спорът между страните касае приложението на чл. 33, § 1, б. "а" МК, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. Съдът обосновано е приел, че коментарите на Комитета по Митническия кодекс от Сборника с текстове по митническа стойност имат за цел еднакво третиране на вносителите и не могат да бъдат игнорирани от съда. Правилно съдът се е позовал на коментар № 5, т. 4 от цитираното издание с препоръки до митническите органи, според което елементът, за да е посочен отделно, е необходимо да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D. V. 1 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи. Съдът е приел условията на доставка посочени в кл. 20 на ЕАД и в приложението към фактурата от 12.09.2011 г. FСA-Добрич. Съдът е обсъдил приложимата практика на СЕО и СЕС и обосновано е приел, че за да се приложи чл. 33, § 1, б. "а" МК, е необходимо транспортните разходи, чието приспадане се иска от вносителя, да са видни от декларацията за внос и да има искане за спадането им, отправено до митницата чрез попълване на декларацията D. V. 1, каквато в случая не е подадена. Тези изисквания позволяват на митническите органи да проверят декларираните елементи, за да се избегне признаване на увеличени разходи, с цел да се намали митническата стойност, както е прието в решение по дело С-256/07 и в т. 32 и 37 от цитираното от съда решение по делото С-354/09. В т. 17 от мотивите и т. 1 от диспозитива на решението по дело С-379/00 СЕО приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация, се считат за част от цената, платена за стоката по чл. 29 МК, и поради това са облагаеми. Обосновано съдът е приел, че за разходите за вътрешен транспорт не са били представени никакви доказателства при подаване на ЕАД и оформяне на митническия режим. Фактурата за пълните транспортни разходи е открита при последващия контрол. Правилно съдът се е позовал на чл. 62, § 1 и 2 МК, за да отхвърли довода на касатора, че не е длъжен да представя всичките си документи на митническите органи. По цитираната разпоредба писмените декларации се изготвят по образец и трябва да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасяща се до митническия режим, за който стоките се декларират. Според § 2 към митническата декларация трябва да се приложат всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките се декларират. Правилен е изводът на съда, че след като не са представени на митническите органи доказателства за стойността на вътрешния транспорт, нито е поискано чрез попълване на декларация D. V. 1 да бъдат спаднати транспортните разходи за транспорта в страната включването им в митническата стойност на стоките в решението е законосъобразно по чл. 32, § 1, б. "д" МК. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в случая е неоснователно предвид наличната практика на СЕО и СЕС по приложението на чл. 33, § 1, б. "а" МК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно за 312,45 лв. По изложените съображения и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,