Решение № 12877 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7149/2023 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Екотур -П. Николова гр. София, чрез адв. Н. Седефов от Софийска адвокатска колегия, против решение 2837/26.04.2023 г., постановено по административно дело 9285/2022 г. по описа на Административен съд - София-град, с което на основание чл. 172, ал. 2 предложение първо от АПК е отхвърлил жалбата на настоящия касатор подадена срещу решение за финансова корекция 02/312/01947/3/01/04/03 от 10.08.2022г. на изпълнителеният директор на ДФ Земеделие . Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и да се реши по същество на спора, като се отмени процесното решение за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът в касационното производство изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. Захариева представя молба, в която единствено е посочено, че оспорва жалбата като не са изложени съображения в подкрепа на искането за постановяване на решение, с което да бъде оставено в сила оспореното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба поради липсата на сочените в нея касационни основания. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в установения от чл. 211, ал. 1 от АПК срок, срещу решение, което подлежи на касационен контрол и от надлежна страна в производството, за която това решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в първоинстанционното производство е решение за финансова корекция 02/312/01947/3/01/04/03 от 10.08.2022г. издадено от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което на ЕТ Екотур - П. Николова е определена финансова корекция в размер на а 228 883, 66 лева, представляваща 100% от размера на получената финансова помощ по договор 02/312/01947 от 21.05.2012г. Органът е формирал мотиви, че доколкото е установено неизпълнение на показателите за 2014, 2015 и 2016 година, заложени в бизнес плана, е налице неизпълнение на индикатори по см. на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и се обуславя налагането на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора /когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над една финансова година, нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост, тежестта се квалифицира като голяма, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане/. От фактическа страна съдът установил, че с решението за налагане на финансова корекция 02/312/01947/3/01/04/01 от 28.04.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ е определена финансова корекция в посочения по-горе размер на осн. чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3 вр. чл.16 ал.1 и ал.2, чл.43, ал.1, т.1 и т.5 от Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и чл.70, т.7, вр. чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Решението е отменено с Решение 742/16.04.2018г. на Административен съд - Бургас по адм.д. 3296/2017г., оставено в сила с Решение 4065/13.04.2020г. на ВАС по адм. д. 7869/2018г. Съгласно мотивите на Върховния админисративен съд, по отношение определения размер на наложена финансова корекция административният орган се е позовал на методика за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 година, която е обявена за нищожна с решение 15652/14.12.2018г. по адм.д. 11440/2017г. на ВАС, петчленен състав. Определянето на наложената финансова корекция е станало въз основа на нищожен акт, предвид което лишава от основание оспореното РФК. Така мотивиран, ВАС приема, че са налице достатъчно правни и фактически основания за връщане на суми, като фактическите основания се установяват към 31.12.2014г, към 31.12.2015г. и към 30.06.2016г, а не по отношение на целия период, посочен в бизнес плана. Административният орган издал АУПДВ на основание чл.27, ал.3 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК във връзка с открито с писмо от 01.07.2020г. производство по издаване на АУПДВ на осн. чл.24, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от АПК и на основание влязло в сила решение 4065/13.04.2020г. на ВАС по адм. д. 7869/2018г. Същият е оспорен пред АССГ, като съдът се произнася по същество с решение 5390/15.09.2021 г. по адм. д. 10191/2020г, като отменя АУПДВ с мотив, че е издаден при допуснати съществени нарушения при прилагането на процесуалните закони, тъй като към не следва да се прилагат правилата по чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП вр. чл.162 от ДОПК, а тези на чл.27, ал.6 от ЗПЗП вр. ЗУСЕСИФ. Решението на АССГ е било оставено в сила с решение 4412/10.05.2022г. на ВАС по адм. д. 173/2022г. С оглед на горното, административният орган на основание чл. 20а, ал.2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал.1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал.2 и чл. 2, т.1, 2 и 3 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. и чл. 70, ал.1 т.7 във връзка с чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ е постановил решение за финансова корекция 02/312/01947/3/01/04/03 от 10.08.2022г. По делото са представени писмени документи, които са били допълнително поискани от страните, както и са събрани свидетелски показания за установяване нефункционалността на обектите. С решението си първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК, обуславящи незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдът е съобразил, че предмет на контрол в производството пред него е единствено размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ и е приел, че този размер е определен правилно от административния орган съобразно т. 30 от Приложение І към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични с оплакванията и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Настоящата касационна съдебна инстанция приема, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. В настоящият случай е сключен договор 02/312/01947 от 21.05.2012 г. (Договора) за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., на ползвателя ЕТ "Екотур-П. Николова" е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 02/312/01947 от 10.11.2011 г. Съгласно т. 4. 12 от сключения Договора, ЕТ "Екотур П. Николова" е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 4.17, б. а от договора ползвателят е длъжен в срок от 5 години от сключването на договора за използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, а съгласно т.4.17, б. д се задължава да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. В §1, т.19 от ДР на Наредба 29/2008г. е дадена легална дефиниция на проект - е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, поради което следва да се приема включително и бизнес плана. По делто безспорно е установено и доказано, че ползвателят на помощта по Договора не е постигнал заложените в одобрения като част проекта бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в производствената дейност лица, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори задължения, регламентирани в т.4.12, т.4.17, б. а и б. д от договора и чл.16, ал.2 и чл.43, ал.1, т.1 и т.5 от Наредба 29/2008г., и чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. От проверката на място е констатирано, две къщи за гости в с. Писменово, община Приморско са изградени, и са завършени, като съгласно издадените удостоверения за въвеждане в експлоатация и удостоверение за категоризация на къщите, обект на инвестицията по проекта е въведена в експлоатация на 29.05.2014г., от която дата финансираният проект би следвало да функционира по предназначение. В резултат на проверката се установява, че от датата на въвеждане в експлоатация на къщите за гости до момента на извършване на проверката, не са реализирани никакви приходи, не са разкрити заложените в бизнес плана две работни места и реално инвестиция не се използва съобразно нейното предназначение. Относно твърдението, че ползвателят е изпаднал в обективна невъзможност, да ползва по предназначение двете къщи за гости, следва да се приеме, че възражението на бенефициера във връзка с откриване на производството по издаване на настоящето решение за налагане на финансова корекция не е придружено с доказателства. Уведомителното писмо с вх. 02-9800/63/05.06.2015г. за възникнало на 05.03.2015г. застрахователно събитие е представено и обсъдено от административният орган в предходните производство. На следващо място, настоящият съдебен състав, счита че от твърдението за наводнени части на стени и тавани вследствие на повреда на циркулационна помпа (настъпило само в едната къща), продължителността от 6 месеца и размера на щетите (опис на повредено имущество стр. 170, в размер на 13лв. стр. 171 в размер на 153 лв. и стр. 172 в размер на 70 лв.), не обосновават, че ползвателят е бил в така обективна невъзможност, че да не може да използва двете къщи в периода на цели две години. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че обжалвания административен акт е нищожен. Не установява актовете и действията на административния орган да са извършени в противоречие с влязло в сила решение. Видно в мотивите на решение 4065 от 13.04.2020г., постановено по адм. дело 7869 по описа за 2018г. на ВАС, четвърто отделение ясно се установява волята на касационната инстанция, че след отмяната на решение 02/312/01947/0/01/04/01, изх. 01-6500/721-6 от 28.04.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ органът следва да се произнесе отново като съобрази обстоятелството, че Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 година е обявена за нищожна. В мотивите на Решение 4412/10.05.2022г., постановено по адм.д. 173/2022 г. на ВАС, първо отделение се установява волята на касационната инстанция, че нормата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП е неприложима, поради което за установените нарушения по чл.16, ал.2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР за периода 2007-2013г, попадащи в обхвата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП се прилагат разпоредбите на ЗУСЕСИФ, а производството по издаване на АУПДВ е различно от това, по което е било издадено решение 02/312/01947/0/01/04/01, изх. 01-6500/721-6 от 28.04.2017г. Неоснователни са оплакванията за изтекла погасителна давност за налагане на финансова корекция. Твърденията пред първоинстанционния съд по отношение на давността за упражняване на правомощието за налагане на финансова корекция са разрешени правилно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касационен жалбоподател, са дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, и са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 имплементират се в нормативно заложеното понятие за "нередност" - "всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход". Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Всички описани по-горе действия по извършване на проверката и установяване на нарушението, както и по отношение неговото оспорване са прекъснали давността и е започвала да тече нова такава. Неоснователни са възраженията, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно всички доводите на жалбоподателя изложени в жалбата, с която е сезиран и правилно е стигнал до извода за спазени от административния орган административнопроизводствени правила при издаването на оспореното решение за налагане на финансова корекция. Обсъдени са доводите на жалбоподателя за характера на сключения между страните договор. Изложени са мотиви, че в него са визирани клаузи, съгласно които ДФЗ има право на постоянен контрол за целевото използване на инвестицията, контрол и след оказване на помощта, както и право да откаже изплащането на цялата или на част от финансовата помощ, и да претендира за възстановяване на цялата или част от помощта. Изрично в раздел VIII "Отговорност", т. 8. 1 било посочено, че отговорността на бенефициера за възстановяване на помощта се носи освен при неизпълнение на договорните задължения и при неспазване на нормативните изисквания, като изрично са посочени чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. След анализирането на относимите за спора факти, съдът е изложил обоснован извод, за законосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото, след проведеното на 21.11.2023 год. е постъпила молба с искане за спиране на настоящото производство. Изложени са съображения, че е налице преюдициалност между разглежданото дело и висящото пред ВАС дело по оспорване на разпоредби от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г./, издадена от Министъра на земеделието и храните, посочени като правно основание на обжалвания административен акт. Настоящия състав на Върховния административен съд приема за неоснователно е искането за спиране на производството по настоящото дело по следните съображения: Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. отмяната има действие занапред и не преурежда с обратна сила установените с подзаконовия нормативен акт задължителни правила. Като съответствието на оспорен административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, според чл. 142, ал. 1 АПК. Затова висящото дело по оспорване на подзаконов нормативен акт не се явява преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по отношение на обжалването на административен акт. В този смисъл е и задължителното и за настоящия съд Тълкувателно решение 2 от 19.11.2014 г. по тълк. дело 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че " Висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административно дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен". При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение размер от 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,