Решение № 4209 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2008 г.
ВАСII отделение31.03.2009 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/29.07.2008 г. по адм. д. № 143/2008 г. на Административен съд гр. Сливен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4209 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Марийка Михалева Илийкова, от гр. Кермен срещу решение № 120/29.07.2008 г. по адм. д. № 143/2008 г. на Административен съд гр. Сливен. В касационната жалба не се сочат конкретни отменителни основания. Ответникът по касационната жалба Ирена Василева Раева чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Сливен не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-10-10/21.05.2007 г. на началника на РДНСК - Сливен, с която е отхвърлена жалбата й срещу разрешение за строеж на ограда № 132/02.04.2008 г., издадено в полза на Ирена Василева Раева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателката не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и не може да обжалва строителното разрешение за поставяне на ограда в съседния имот. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. Видно от представеното по делото разрешение за строеж, строителството на оградата ще се извърши при условията на чл. 48, ал. 4 ЗУТ, а именно изцяло в имота на възложителя. Поради това жалбоподателката не е от кръга на лицата, законово легитимирани да обжалват разрешение за строеж със съдържание като оспореното. Що се касае до наведените в касационната жалба основания, то същите сочат на спор за имуществено право, който не може да бъде разрешен по реда на съдебноадминистративния контрол. Предвид това, като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение