Решение № 11215 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6624/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на А. Алиева за отмяна на влязло в сила Решение 4335/09.05.2022 г., постановено по административно дело 856/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение 623/13.12.2021 г. по административно дело 845/2021 г. на Административен съд - Хасково. С последното решение е отхвърлена жалбата на А. Алиева срещу Експертно решение 1460 от зас. 143/10.08.2021 г. на НЕЛК София, в частта на определената с решението дата на инвалидизиране 09.04.2019 г. В молбата за отмяна се изказва недоволство от съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Искането се поддържа от А. Алиева по съображения, изложени писмено. От ответната страна Директор на Регионална дирекция Социално подпомагане гр. Хасково е постъпило писмено становище, с което се оспорва искането за отмяна. Останалите ответни страни Националната експертна лекарска комисия, Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ Хасково и ТЕЛК Хасково, не изразяват становище по спора. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените шест основания по чл. 239 АПК. По този ред не може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение поради неговата неправилност и на основания, различни от посочените в закона, в противен случай би се стигнало до пререшаване на вече разрешен със сила на присъдено нещо правен спор. Настоящият съдебен състав не установи нито едно от основанията, посочени в чл. 239 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Не се сочат нови обстоятелства, както и не се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Не са установени по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, както и не е налице документ, признат за подправен, или акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, които да са послужили като основание за постановяване на съдебния акт. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 4 АПК, а именно между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В хода на редовното съдебно производство не са били нарушени съответните правила, в резултат на което молителката да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Не се сочи и не се установява и основанието по чл. 239, т. 6 АПК - решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Предвид изложените мотиви, искането за отмяна на съдебния акт е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,