Решение № 7993 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Община Благоевград срещу решение 152 от 13.01.2025 г. по адм.д. 1520/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Община Благоевград против Решение 1002-356/04.10.2023 год., издадено от Ръководителя на Управляващ орган по Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020г., в частта по т. 2 от диспозитива, с която е отказана верификация на сумата в общ размер на 4 943.40 лева от БФП, формирана от сбора на описаните в т. 1, т. 1.1., т. 1.2, т. 1.3 и т. 2 от обстоятелствената част на решението разходи, за които не е потвърдена допустимост, по искане за междинно плащане 3 от 15.06.2023 год. по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C01 Подкрепа за социално включване" с бенефициер Община Благоевград. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно т.3.2 от последното Ръководство за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2,3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 г., УО допускал изключението| на чл. 113, ал.2 от Кодекса на труда за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца (съответно най-много 18 седмици или 90 работни дни) в рамките на една календарна година.Именно поради това ограничение в Условията за кандидатстване, РУО не е верифицирал сумата в общ размер на 4 943,40 лева от БФП, формирана от сбора на описаните в т.1, т. 1.1, т. 1.2, т.1.3 и т.2 от обстоятелствената част на решението разходи, за които не е потвърдена допустимост, по искане за междинно плащане 3 от 15.06.2023 г. по проект BG05M9OP001-2.056-0Cl21-2014BG05M2OP001-CO 1 Подкрепа за социално включване с бенефициер Община Благоевград. Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2,3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 г., е следвало да бъде в синхрон с Директива 2003/88/ЕО на ЕП и съвета от 04.11.2003 г., относно някои аспекти на организацията на работното време и разпоредбата на чл. 113 от Кодекса на труда. Претендира разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. В административния акт е прието, че 1.В Раздел I. РАЗХОДИ ЗА ПЕРСОНАЛ, т. 1 Разходи за възна^ лица, пряко ангажирани с изпълнението на дейностите, вкл. на здравноосигурителните вноски за сметка на осигурителя/работодателя, съгласно националното законодателство по Дейност 2 Осигуряване на психологическа подкрепа за децата и учениците в риск на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейски фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), не се верифицира сума в размер на 4 620,00 лв. поради неспазване на изискванията посочени в т. 3.2. Наемане на човешки ресурси за изпълнението на проекта от Ръководство за изпълнение на .договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 2, 3 и 5 на ОП НОИР (Ръководството) от дата 11.12.2020 г., а именно, че: В съответствие с чл. 113 от Кодекса на труда максималната продължителност на 1 работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично! В съответствие с Директива 2003/88ZEO на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, УО допуска прилагането на изключението по чл. 113, ал. 2-6 от Кодекса на труда за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца (съответно най-много 18 седмици или 90 работни дни) в рамките на една /календарна година.Предвид изложеното общо недопустимият разход за изплатени възнаграждения по Дейност 2 Осигуряване на психологическа подкрепа за децата и учениците в риск е в размер на 4 620,00 лв. По т. 2 предвид определения с настоящото решение размер на допустимите преки разходи по проекта, който е в размер на 56 004,88 лв., допустимият за верифициране размер на непреките разходи е не повече от 3 920,34 лв., представляващи 7 % от преките допустими разходи. В тази връзка и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, УО не верифицира разходи в размер на 323,40 лв. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че РУО се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, която въвежда като условие за допустимост на разходите същите да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Според чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. В конкретния случай документът по смисъла на чл. 26, ал. 1 са Условията за кандидатстване по Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014 2020 г. /л.68-109/. Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2 ,3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 година е част от акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като е част от одобрените условия за кандидатстване. (л. 110-153). Няма данни същите да са обжалвани по чл. 27, ал. 2, изр. 2-ро във връзка с ал. 1 ЗУСЕФСУ. С влизането им в сила те стават задължителни както за участниците в процедурата, така и за водещия административното производство орган. В този смисъл в ръководството, чието задължително прилагане е регламентирано от Условията за кандидатстване и сключения административен договор, определя задължението на бенефициента да се съобрази със заложените условия и ограничения при назначаването на човешки ресурс при изпълнение на проекта. В чл.2.4 от Административния договор бенефициерът, Община Благоевград се е задължила да изпълнява проектно предложение с рег. BG05M9OP001-2.056-0021, в обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени с условията за кандидатстване по процедурата, Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, съфинансиран от Европейския социален фонд по приоритетни оси 2, 3 и 5 на ОП НОИР, клаузите на договора и приложенията към него. В Условията за кандидатстване /л.68-109 от адм.д. 1030/2023г. по описа на АС-Благоевград/, т. 22.2. Условия, приложими към изпълнението на проекта, след подписване на договора за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е заложено изискването, че Пo време на изпълнение на дейностите по проекта, конкретният бенефициент следва да спазва Ръководство за бенефициенти по изпълнение на договори по ОП РЧР" (за конкретната процедура), което ще бъде публикувано на интернет страницата на Управляващия орган и Ръководство за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 2 и 3 на ОП НОИР и Общи условия при предоставяне на БФП по ПО 2 и ПО 3 от ОП НОИР. В Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2 ,3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 година (л. 110-153), т. 3.2. Наемане на човешки ресурси за изпълнението на проекта, Управляващият орган е заложил изискването В съответствие с чл. 113 от Кодекса на труда максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично! В съответствие с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, УО допуска прилагането на изключението по чл. 113, ал. 2- 6 от Кодекса на труда за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца (съответно най-много 18 седмици или 90 работни дни) в рамките на една календарна година.. Съдът приел, че се излагат се доводи относно неправилно приложение на закона от страна на РУО, по отношение на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 04.11.2003 год., относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 113, ал.5 от КТ, които според оспорващия органът е посочил като нарушени, но в действителност такава констатация от страна на РУО липсва. Установеното от РУО нарушение е на чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т.3.2 от Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2, 3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 година, което в случая е безспорно установено, след като Община Благоевград не е съобразила заложеното ограничение в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, които в чл. 2.4 от административния договор бенефициерът, Община Благоевград се е задължил да спазва. Отклоненията и неспазването на заложените с документите по чл. 26, ал. 1 изисквания и условия поражда предвидените в закона неблагоприятни правни последици. Видно от мотивите на решението за верификация УО е установил какви са отклоненията от изпълнението на сключения договор от изискванията на документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и ги е посочил. Решението е неправилно. Действително оспорения пред съда административен акт е издаден на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, който препраща към документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, а не на основание чл. 57, ал.1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. Това обаче не изключва преценка на съответствието на акта по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ с КТ и регламента. Като правно основание на отказа ръководителят на УО се позовава на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. с т. 3.2 Наемане на човешки ресурси за изпълнението на проекта от Ръководството. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ предвижда, че разходите се считат за допустими, ако попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. В случая се твърди, че разходите не попадат в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и конкретно Ръководството за изпълнение. Съгласно т. 22.2 от Условията за кандидатстване по процедурата, публично достъпни на интернет адрес: https://sf.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=660, по време на изпълнение на дейностите по проекта, конкретният бенефициент следва да спазва Ръководство за бенефициенти по изпълнение на договори по ОП РЧР (за конкретната процедура), което ще бъде публикувано на интернет страницата на Управляващия орган и Ръководство за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 2 и 3 на ОП НОИР и Общи условия при предоставяне на БФП по ПО 2 и ПО 3 от ОП НОИР. УО на ОП РЧР и УО на ОП НОИР си запазват правото на промени в Ръководството. Видно от Раздел II Изпълнение на проекта, т. 3.2 Наемане на човешки ресурси за изпълнение на проекта от Ръководството е посочено, че след стартирането на проекта трябва да се предприемат необходимите действия за определянето на експертите, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности, като е уточнено, че експертите могат да бъдат служители на бенефициера наети по трудово или служебно правоотношение; лице което е било обект на оценка в качеството на експерт при одобряването на проекта и/или външно лице. В поле Важно е посочено, че в съответствие с чл. 113 КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично! В съответствие с Директива 2003/88/ЕО, УО допуска прилагането на изключението на чл. 113, ал. 2-6 КТ за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца (съответно най-много 18 седмици или 90 работни дни) в рамките на една календарна година. Видно от съдържанието на Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, последното съдържа задължителни правила за поведение, т. е. правни норми, които са адресирани до всички кандидати по програмата, за които са налице визираните в хипотезата на нормата условия. Прилагат се нееднократно, защото регулират повтарящи се обществени отношения, и спазването им може да бъде гарантирано чрез съответната форма на държавна принуда. Следователно Ръководството представлява подзаконов административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 113, ал. 1 КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители и 48 часа седмично - за другите работници и служители. Според чл. 113, ал. 2 КТ при изричното съгласие на работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Съгласно чл. 113, ал. 3 КТ работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Разпоредбата на чл. 113, ал. 5 КТ въвежда ограничение от 4 месеца в случаите по ал. 3 и 4 - продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд, за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца. Разпоредбите на чл. 113, ал. 2-6 КТ са в съответствие с Директива 2003/88/ЕО. Член 6 от Директива 2003/88/ЕО предвижда, че държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори, като средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа. Съгласно разпоредбата на чл. 22, параграф 1, б. а) от Директивата, в същата е предвидено, че държава-членка може да не прилага разпоредбите на член 6, като същевременно съблюдава общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, при условие, че предприема необходимите мерки, за да гарантира, че никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б) (четири месеца), освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва такава работа. В съответствие с чл. 288 Договора за функционирането на Европейския съюз, Директивите са актове, обвързващи държавите-членки, до които са адресирани, което не изключва възможността засегнатите лица да се позовават на тях за защита на своите права, основавайки се на директния ефект на визираните норми в случаите, в които страна-членка не е транспонирала директивата или я е транспонирала непълно или некоректно, както и с оглед искане за съобразено с тях тълкуване на националното законодателство. Разпоредбата на чл. 113, ал. 5 КТ не изисква четирите месеца, в които може да се работи повече от 48 часа седмично, да са в рамките на една календарна година, като същевременно липсва и изискване за еднократност на периода, т. е. след изтичането му не съществува нормативна забрана работникът или служителят да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд. Неправилно съдът приема, че е приложимо Ръководството за изпълнение, което ограничава приложението на посоченото правило в рамките на една календарна година. От една страна е налице и директен ефект на посочените по-горе норми от Директивата, а от друга - в съответствие с чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, поради което в случая следва да се приложи КТ. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта са неправилни. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени и да се постанови решение, с което да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на административния орган за издаване на нов акт съгласно задължителните указания за тълкуване и прилагане на закона. На касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски по делото за държавна такса по 39,55 лв. за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение за първото разглеждане на делото пред първата и касационната инстанция по 150 лв., за новото разглеждане на делото пред първата инстанция и за настоящата касационна инстанция по 150 лв., или общо 680 лв Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение