Решение № 5036 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2019 г.

Решение № 5036 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Петкова, против решение № 135 от 8.11.2019 г., постановено по адм. д. № 244/2019 г. по описа на Административен съд Видин/АС-Видин/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - директора на ЦСМП-Видин С. Поломски, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът - ЦСМП-Видин, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Видин е отхвърлил жалба на В. Петкова, против решение № 282/25.07.2017 г., на КЗД-петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация по преписка № 284/2014 г., с което по оплаквания на В. Петкова за дискриминация по признаци "лично положение" и "обществено положение", КЗД: -установява, че ответните страни директора на Център за спешна медицинска помощ/ЦСМП/-Видин д-р С. Поломски и ЦСМП-Видин, представляван от д-р С. Поломски, не са извършили нарушение на ЗЗДискр. по отношение на В. Петкова. За да достигне до този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението на АС-Видин е неправилно. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспореното решение на КЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата до КЗД В. Петкова е навела оплаквания за неравно третиране от д-р С. Поломски по посочените по-горе два защитени признака по чл. 4 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. В настоящия случай възприетите от жалбоподателката качества "лично положение" и "обществено положение", са изложени в жалбата й пред КЗД без да е посочено в какво същите се изразяват. При тези обстоятелства, КЗД е образувала производство по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., като с разпореждане от 3.07.2014 г. е образувана преписка № 284/2014 г., разпределена на 5-членен заседателен състав, който е избрал докладчик. Изпратени са съобщения да страните и са изискани доказателства. В изготвения доклад-заключение по преписката е възприето, че оплакванията са по признаци "лично положение" и "обществено положение" и за нарушения на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗДискр. В хода на производството В. Петкова е направила допълнение към жалбата от 12.02.2015 г., след което е проведено открито заседание на КЗД на 2.02.2015 г. с даване ход на преписката. Жалбоподателката е изпратила второ допълнение към жалбата с вх. № 44-00-1423/3.04.2015 г., в което е навела оплаквания за осъществен тормоз от д-р С. Поломски и д-р Л. Виденов, както е представила писмени доказателства. В последствие са проведени три открити заседания на КЗД, събирани са гласни и писмени доказателства. На страните, включително жалбоподателката, е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства. и преписката е обявена за решаване. След отмяна на постановеното решение № 181/11.05.2016 г. на КЗД по преписката от състав на АССГ с Решение № 749/14.12.2016 г. по а. д. № 6014/2016 г., производството пред КЗД е възобновено съобразно указанията на съда, а разглеждането на преписката е продължило по наведените доводи за дискриминация по посочените защитени признаци. При така проведеното производство, КЗД е приела процесното решение № 282/25.07.2017 г. при наличие на изискуемото от закона мнозинство, но без да изясни спора от фактическа страна както относно фактическия състав на заявените първоначално форми на дискриминация, възприети от КЗД като: "пряка дискриминация"/лицето да се е намирало в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на соченото негово качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е или би било третирано друго лице в сравнима ситуация/, нарушение по чл. 14 ЗЗдискр. /получаване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, въведено от законодателя като задължение на работодателя в разпоредбата чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. /, така и по отношение последващите оплаквания за осъществен тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр. вр. § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., който като самостоятелен вид дискриминация, е определен като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. При възприетите по този начин от КЗД оплаквания за неравно третиране в контекста на твърденията на засегнатото лице, заявените от него защитени признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. /легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения /сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват//, трябва да са недвусмислено определени като обективни факти от действителността. При хипотеза на тормоз, въпреки че при тормоза не е необходим случай за сравнение, проявната му форма следва да засяга някой от защитените признаци. В процесния случай въпреки липсата на конкретизиране на сочените от засегнатото лице защитени признаци, КЗД не е изпълнила задължението си, следващо от разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр., да укаже на жалбоподателката да поправи подадената жалба относно сочените защитени признаци, като уточни в какво се изразяват нейните лични и обществени качества, определящи признаците "лично положение" и "обществено положение", и е приключила производството в противоречие с нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗДискр., неправилно приемайки, че обстоятелствата по преписката са изяснени. В постановеното решение на КЗД по чл. 66 от ЗЗДискр. не се съдържат фактически основания за издаването му съобразно т. 2 на чл. 66 от ЗЗДискр., свързани установяване и изследване на защитените признаци, сочени от жалбоподателката, тъй като проверката за наличието на всяка от процесните форми на дискриминация, е пряко свързана с поведението на сочения за дискриминатор, но основано на визираните от жалбоподателката признаци. Иначе казано, липсват изложени мотиви от органа налице ли са в касатора заявените лични и обществени качества, определящи признаците "лично положение", и "обществено положение", относими към процесния казус. Междувпрочем, в процесния случай КЗД изобщо не се е произнесла в оспорения акт по оплакванията за осъществен тормоз по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., наведени с допълнение към жалбата й вх. № 44-00-1423/3.04.2015 г. и в този смисъл не е изяснила твърдените от жалбоподателката факти, свързани нежеланото поведение на д-р С. Поломски, обстановката която поведението е създало в личностната сфера на засегнатото лице, включително липсват мотиви как В. Петкова е възприела начина, по който е била третирана, като всички тези обстоятелства следва да са изведени в контекста на свързаност с предвидените в чл. 4, ал. 1 вр. чл. 5 от ЗЗДискр. признаци, предмет на защита и посочени от касатора в конкретния казус. Липсват мотиви и относно евентуално нарушение на чл. 13 ЗЗДискр., по което оплакване КЗД е приела, че следва да се произнесе. Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. АС-Видин не е констатирал липсата на мотиви в решението на КЗД при така установените факти и обстоятелства, поради което е достигнал до погрешен правен извод относно законосъобразността на обжалваното пред него решение и е отхвърлил жалбата по съображения, които настоящата инстанция не споделя. На основание горното първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на КЗД, а делото да се върне на органа за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Разноски в настоящото производство не са претендирани от касатора, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение