Решение № 10288 от 15.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДЖИ ДИ ЛИФТ 20 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], [адрес], представлявано от управителя Г. Добревски, чрез адв. Николова, срещу решение 2528 от 17.12.2021 г., постановено по административно дело 2570/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството против задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка с изх. 2125879/26.08.2021 г., издаден от Дирекция Инспекция по труда Пловдив инспектори Р. Манев и Л. Минов, в частта по т. 2, т. 3 и т. 4; 2) осъдено ДЖИ ДИ ЛИФТ 20 ЕООД да заплати на Инспекция по труда Пловдив разноски по делото в размер на 100 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, да бъдат отменени и потвърдените с него задължителни предписания като незаконосъобразни и да му се присъдят сторените деловодни разноски. Ответникът по касация Дирекция Инспекция на труда Пловдив, действащ чрез ст. юрк. Бойкински, оспорва касационната жалба като неоснователна, моли атакуваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка с изх. 2125879/26.08.2021 г., издаден от Дирекция Инспекция по труда Пловдив инспектори Р. Манев и Л. Минов, в частта по т. 2, т. 3 и т. 4, с които ДЖИ ДИ ЛИФТ 20 ЕООД в качеството му на работодател е задължено да извърши оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите, която да обхване избора на работното оборудване и организацията на работните места, да регламентира организацията на работната заплата във вътрешни правила за работната заплата в предприятието, и при извършване на работа на височина да осигурява необходимите помощни средства за работа на височина /обезопасяване с въжета или люлки/ за безопасно изпълнение на работата. Повод за извършване на проверката, в резултат на която са издадени предписанията, е случилата се злополука на 03.08.2021 г.: при монтаж на асансьорна уредба С. Титов е паднал в асансьорната шахта. Същият на 30.07.2021 г. е сключил граждански договор с дружеството, като е приел през месец август 2021 г. да монтира асансьор на строителен обект в гр. Пловдив срещу насрещна престация еднократно заплащане в размер на 800 лв. За да не уважи сезиралата го жалба от ДЖИ ДИ ЛИФТ 20 ЕООД срещу процесните предписания в атакуваната им част съдът е приел, че жалбоподателят има качеството на работодател към момента на издаването им и произлизащите от това задължения към работниците в дружеството. Прието е въз основа на издаденото на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 1/26.08.2021 г., че към момента на издаване на протокола със задължителни предписания е съществувало трудово правоотношение между дружеството и С. Титов. Съдът е посочил, че съгласно чл. 405а, ал. 7 от КТ обжалването на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение не спира неговото изпълнение. Приел е, че задължителните предписания по точки 2, 3 и 4 са законосъобразно издадени, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните изисквания. При издаването им са били съобразени разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), задължаваща работодателя да извърши оценяване на рисковете за безопасността и здравето на работниците, разпоредбата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работна заплата, задължаваща работодателя да регламентира организацията на работната заплата във вътрешни правила за работната заплата в предприятието, както и разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 199 от Наредба 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване при извършване на работа на височина. Проверяваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. На настоящия съдебен състав е служебно известно решение 9250 от 20.10.2022 г. по адм. дело 2554/2022 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение 2479/15.12.2021 г. по адм. дело 2569/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което отменено издаденото на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 1/26.08.2021 г., цитирано по-горе. Съдилищата са приели, че в случая се касае за граждански договор за изработка, а не за трудово правоотношение, като в съдебното производство са участвали същите страни, които са и по настоящото дело. Предвид горното и по аргумент от чл. 177, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че ДЖИ ДИ ЛИФТ 20 ЕООД през процесния период не е имало качеството работодател по отношение на С. Титов, което води до извод, че издадените му в това качество задължителни предписания в точки 2, 3 и 4 са материално незаконосъобразни, а изводът в противната насока на първоинстанционния съд, обусловил постановяването на проверяваното решение, е опроверган. С оглед на това, при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да се постанови друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отменят оспорените с нея предписания в обжалваната им част. При установената основателност на главните искания в касационната жалба следва да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски, а искането на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение няма основание да бъде удовлетворено. Дружеството е заплатило държавна такса по оспорването в размер на 370 лв. (видно от приложеното платежно нареждане, номерирано като лист 13 от делото), която сума подлежи на репариране изцяло. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа, издател на отменения акт Дирекция Инспекция по труда - Пловдив, следва да бъдат определени съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 28.01.2022 г. (номериран като лист 29 от делото) в размер на 600 лв., които съдът счита за адекватни на извършените процесуални действия и съответни на фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл възражението на другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение