Решение № 10912 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5059/2016 г.

Решение № 10912 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5059/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. В. К. срещу решение № 1630/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5334/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № РД-15-207 от 3.04.2015 г. на министъра на здравеопазването. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени административния акт. Ответникът - министър на здравеопазването, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд, което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Петчленен състав на Втора колегия към Върховния административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество си е неоснователна. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС отхвърля оспорването срещу заповед № РД-15-207 от 3.04.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Р. В. К. на длъжност "главен експерт" в Дирекция "Обществени поръчки" към Министерство на здравеопазването. За да постанови оспорваното решение, тричленният състав приема, че са налице двете кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - заличаване на длъжността в длъжностното разписание и отмяна, изменение или отпадане на функциите за длъжността "главен експерт". Относно първата предпоставка - заличаване на длъжността в длъжностното разписание, тричленният състав намира същата за безспорно установена. Прието е, че макар длъжността "главен експерт" да продължава да съществува сама по себе си като нормативно определена позиция, видно при съпоставка на двете длъжности разписания е, че тя е числено намалена с 2 броя. Направен е извод, че общата численост на новосформираната /при сливането на две дирекции/ дирекция е запазена, но длъжностите са преструктурирани. Увеличени са щатните бройки за "главен" и "старши" юрисконсулт, за сметка намаляване на длъжностите "юрисконсулт", "държавен експерт", "младши експерт" и "главен експерт". Една от формите на съкращаване на длъжността е намаляване на щатните бройки за дадена длъжност, която продължава да съществува и след съкращаването на щата, но в по-малък брой, като административният орган има право на преценка на кои служители да прекрати правоотношението, тъй като действа при оперативна самостоятелност и в ЗДсл. не се съдържат изисквания за провеждане на подбор. В случая числеността на дирекцията е запазена, но бройката на съкратените длъжности са преобразувани в други длъжности, за които има друго изискване за образование и образователна степен. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността "главен експерт" - изискванията за заемането й, включва образователна степен "бакалавър" и професионална област "икономика, публична администрация, право". Безспорно за "главен" и "старши" юрисконсулт - професионалната област е "право". С оглед на установеното първоинстанционният съд приема, че е налице посоченото в заповедта фактическо и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът констатира, че заповедта е съответна и на целта на закона. Обоснован е извод, че с издаване на оспорената заповед не е нарушен и принципа за стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл. 18 от ЗДСл., тъй като служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване на дейността на съответната администрация, в съответствие с правомощията на органа по назначаването, който е овластен да избере организационната форма, под която ще се осъществява дейността и да определи в рамките на установената численост служителите, които ще заемат длъжностите. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията изисква да се установи, че длъжността, заемана от съкратения служител като нормативно определена позиция или система от функции, задължения и изисквания не съществува в новото длъжностно разписание или ако съществува, е намален броят на самите позиции. С Постановление № 67 на Министерския съвет от 2015 г. е приет нов Устройствен правилник на Министерство на здравеопазването и Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Медицински одит" /обн., ДВ., бр. 23 от 27.03.2015 г./, с който са създадени и преструктурирани дирекции, като дирекция "Обществени поръчки" е закрита. Функциите на вече несъществуващата дирекция са включени в новосъздадената дирекция "Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването". Съгласно длъжностното разписание, в сила от 5.01.2015 г. общата численост на персонала на дирекция "Обществени поръчки" е била 11 щатни бройки, от които 5 бройки за длъжността "главен експерт". Съгласно утвърденото длъжностно разписание на Министерство на здравеопазването в сила от 2.04.2015 г. общата численост на новата дирекция "Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването" е 26 щатни бройки, като съответния съпоставим отдел "Обществени поръчки" на новата дирекция "Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването" е с видно по - малка обща численост вече от 7 щатни бройки, от които само 3 бройки са предвидени за длъжността "главен експерт". Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за правилна преценката на съда, изведена въз основа на събраните доказателства, че при новото щатно разписание длъжността "главен експерт" в дирекция "Обществени поръчки" - Министерство на здравеопазването е редуцирана от пет броя на три. В кръга на притежаваната компетентност административният орган е в правото си да извърши реорганизация в управляваната от него администрация с цел оптимизиране на работата, при съобразяване с приетата структура и численост на служителите. Намаляването броя на служителите изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение при наличие на основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл по целесъобразност. Следователно при осъществяване на промените в структурата и организацията в работата на отделните звена, видът и броя на отделните длъжности, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол, т.е., установено и доказано е по безспорен начин, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което административният акт правилно е потвърден от ВАС, тричленен състав. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед № РД-15-207 от 3.04.2015 г. на министъра на здравеопазването. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия