Решение № 5920 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, чрез процесуалния представител Л. Арсова, срещу Решение 12679/23.07.2024 г. по адм.дело 4351/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата са наведени касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел като безспорно наличието на нередовност на заявлението от формална страна. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при сляпо възприемане на твърдението на жалбоподателя, без да е съобразено и анализирано становището на министъра на туризма. Моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за първата и касационната инстанции. Ответникът по касационната жалба - Караджъ Турс Интернешънъл ООД, с ЕИК 131323312, представляван от адв. Н. Шопов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че неправилно първата съдебна инстанция е приела, че се касае за нередовност на заявлението от формална страна и не е отчела в съвкупност всички доказателства по делото. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Като прецени правнорелевантните факти и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед Т-РД-27-18/09.04.2024 г., издадена от заместник-министъра на туризма, с която е отхвърлено Заявление с вх. 176789478-2021-05-0257 и е отказано предоставяне на безвъзмездни средства по Схема BG-176789478-2021-05 на Караджъ Турс Интернешънъл ООД, върнал е преписката на зам.- министъра на туризма за ново произнасяне и е присъдил разноски. За да изведе този извод първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Със Заповед Т-РД-16-305 от 19.11.2021 г. на министъра на туризма са били утвърдени Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-05 - Подкрепа на предприятия, упражняващи дейност в кодове по класификация на икономическите дейности /КИД-2008/ на НСИ, както следва: 55, 56, 79, 82. 3, 86, 90, 93, 96. 04. С Определение 2684/01.04.2022 г. по адм.дело 597/2022 г. на АССГ е било отменено по жалба на "Караджъ Турс Интернешънъл" ООД волеизявлението, обективирано в съобщение от 13.01.2022 г., с което дружеството е било уведомено, че подаденото заявление с рег. BG-176789478-2021-05-0257 е анулирано и преписката е била върната за продължаване на административнопроизводствените действия по подаденото заявление. В изпълнение на съдебното определение, министърът на туризма е издал Заповед Т-РД-1092/20.04.2022 г, с която на осн. чл. 112, ал. 1 от ЗДБРБ за 2021 г. е отхвърлил Заявление с вх. BG-176789478-2021-05-0257 по схема BG1176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 100427/2021N/ от 08.11.2021 г. на Караджъ Турс Интернешънъл ООД, като недопустимо. Заповедта на министъра на туризма е била оспорена от дружеството, като с Решение 5506/27.09.2022 г. постановено по адм. дело 4849/2022 г. по описа на Административен съд София-град, същата е била отменена и преписката - върната за ново произнасяне по заявление BG-176789478-2021-05-0257 при съобразяване с тълкуването на закона, дадено в мотивите на решението. Съдът е достигнал до извод, че административният акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Решението е било обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение 10148/25.10.2023 г. по адм.дело 1337/2023 г. го е потвърдил, като е споделил напълно изложените от първоинстанционния съд изводи. След постановяване на решението на ВАС е била издадена оспорената в настоящото производство Заповед Т-РД-27-18 /09.04.2024 г. на заместник-министъра на туризма, с която е било отхвърлено Заявление BG-176789478-2021-05-0257, подадено в СУНИ, като е било прието, че при попълване на формуляра за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата, дружеството е посочило ЕИК 130919494, което съответства на друго юридическо лице - Захариев и КО ООД. С оглед на изложеното органът е формирал извод, че попълненият от Караджъ Турс Интернешънъл ООД формуляр не е подписан с валиден КЕП от лице с право да представлява кандидата по ЕИК съгласно чл. 7, ал. 2 от ПМС 393/2021 г. във вр. с чл. 3 § 20 от Регламент (ЕС) 910/2014 и Инструкция за попълване на формуляра за кандидатстване и е отказал предоставянето на безвъзмездни средства по Схема BG-176789478-2021-05 на Караджъ Турс Интернешънъл ООД. Новият акт е бил оспорен пред Административен съд София град, като съдът с Решение 12679/23.07.2024 г. по адм. дело 4251/2024 г. е обосновал извод, че заповедта е издадена при пълно неизпълнение на задълженията по чл. 35 и чл. 36 от АПК, в която насока са били и мотивите на АССГ и ВАС, изложени във връзка с предходно издадената на дружеството заповед, отнасяща се отново към процесното заявление. Констатирано е било и несъответствие с целта на закона, доколкото неправилното и необосновано несъобразяване с вменените с ПМС задължения, както и дадените със съдебния акт от предходното съдебно производство указания, е довело до неправилно прилагане на материалния закон. С оглед изложеното, като се е позовал на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебния акт и е присъдил разноски. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му, след сезиране от активнолегитимирана страна. При постановяване на решението си Административен съд София-град е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно относимата нормативна уредба. Обосновано АССГ е приел, че в хода на административното производство са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, водещи и до неправилно приложение на материалния закон и обуславящи отмяна на оспорения акт на тези основания. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 8, ал. 2 от ПМС 393/2021 г., съгласно който в случай на нередовност и/или непълнота на представените документи, кандидатът следва да се уведоми чрез СУНИ, като с уведомлението се дава срок от 7 дни за отстраняване на нередовностите и/или за предоставяне на допълнителна информация към подадения формуляр за кандидатстване. В случая е установено, че до кандидата за помощта не е изпратено уведомление за отстраняване на допуснати нередовности, съгласно посочената в постановлението разпоредба. Правилно е възприето от съда, че при издаването на новата заповед административният орган е следвало да съобрази дадените с влязлото в сила съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Действително, поставеният за разрешаване пред административния орган въпрос е от неговата изключителна компетентност, поради което и преписката му е върната от съда за ново произнасяне. Допуснатите от издателя на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, доколкото същите са се отразили върху съдържанието и разпоредителната част на крайния акт. Обосновани и правилни са изводите на съда, че с оспорената заповед не е постигната нито генералната цел на закона, нито непосредствената цел на предвиденото производство по допустимост и издадения в резултат на това производство акт, като това е довело до неправилно прилагане на материалния закон, а от там и до непостигане на търсения от кандидата благоприятен ефект. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд София-град е правилно, постановено след обсъждане на доводите на страните и преценка на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под правилната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което последният следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото, на касатора не се дължи присъждане на разноски. Заявеното от ответника искане за присъждане на разноски също е неоснователно, предвид липсата на доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,