Решение № 12514 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2021 г.

"Грейп ленд 33" ЕООД със седалище и адрес на управление София, правоприемник на "Виня десол еспейт" ООД, е подало касационна жалба срещу решение 6797/27.11.2020 г. по адм.дело 10678/2019 г. по описа на Административния съд-град София, с което е отхвърлен предявения от "Виня десол еспейт" ООД със седалище и адрес на управление София против Държавен фонд Земеделие частичен иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, увеличен по реда на чл.214, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК на 2 086 000 лева, за имуществена вреда, представляваща заплатената от "Виня десол еспейт" ООД неустойка между това дружество и "Бреннус" ЕООД договор за доставка и монтаж от 30.03.2015 г., поради забавеното изпълнение от страна на Държавен фонд Земеделие на договор 2013114 от 26.09.2013 г. за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор - 2008/2009 2013/2014 за мярка Преструктуриране и конверсия на винени лозя, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявения иск и акцесорното искане и се присъдят направените разноски. Държавен фонд Земеделие е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че на 26.09.2013 г., между Виня десол еспейт ООД и Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция е сключен договор за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 година, за мярка Преструктуриране и конверсия на винени лозя. Одобреният размер на помощта по Единното заявление за подпомагане е 1 994 032,57 лева. На 17.11.2014 г. Виня десол еспейт ООД подало до Държавен фонд Земеделие заявление за заплащане на парично обезщетение за загуба на доход по чл.3а, ал.1, т.2 от Наредба 1 от 26 януари 2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 година. На 25.03.2015 г. заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие изготвил докладна записка до изпълнителния директор относно подадените заявления за изплащане на парични обезщетения за загуба на доход, към която са били приложени становища и уведомителни писма за одобрение на заявленията на единадесет бенефициенти, между които и Виня десол еспейт ООД, за което се предлагало да получи обезщетение в размер на 2 038 420 лева. На 30.03.2015 г., между Виня десол еспейт ООД като възложител и Бреннус ЕООД като изпълнител, бил сключен договор за доставка и монтаж, с който Бреннус ЕООД поело задължение да изгради защитна конструкция против градушки в лозови масиви, собственост на "Виня де сол еспейт", в селата Оряхово и Васково, община Любимец, срещу възнаграждение от 4 173 800 лева без ДДС. Виня де сол еспейт ООД се задължило да преведе на изпълнителя аванс в размер на 2 000 000 лева, в срок до 30.04.2015 г. Сумата следвало да бъде осигурена от средствата, които Виня десол еспейТООД щяло да получи от Държавен фонд "Земеделие" по подаденото от дружеството заявление от 17.11.2014 г. При отказ за изплащане на обезщетение от страна на Държавен фонд Земеделие, договорът се прекратявал без страните да си дължат неустойки. В част VII, т.2 от договора Неизпълнение и отговорности било предвидено, че ако ищецът не заплати уговорената авансова сума, той дължи неустойка в размер на 50 % от стойността на договора или 2 086 900 лева. Срокът за изпълнение на договора бил до 30.10.2015 г. С анекси страните няколко пъти продължавали срока за авансово плащане - до 30.10.2015 г. и срока за изпълнение на поръчката - до 30.04.2016 г., до 30.04.2016 г. за авансово плащане и до 30.10.2016 г. за изпълнение на поръчката, до 30.10.2016 г. за авансово плащане и до 30.04.2017 г. - за изпълнение на поръчката. Със заповед 03-РД/3855 от 21.12.2015 г. на изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие административното производство, образувано по заявлението на "Виня десол еспейт" ООД за изплащане на парично обезщетение за загуба на доход, било спряно. Заповедта била отменена с определение 712 от 08.02.2016 г. по адм. дело 1016/2016 г. по описа на Административния съд-град София, влязло в сила на 02.03.2016 г. Със заповед 03-РД/3855/19.04.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие производството по преписката било възобновено. С молба от 31.05.2016 г. Виня десол еспейт ООД поканило Държавен фонд Земеделие да му изплати поисканото парично обезщетение за загуба на доход. Дружеството се позовало на сключения договор за доставка и монтаж от 30.03.2015 г., според който, ако не плати в срок на изпълнителя, дължи неустойка в размер на 2 086 900 лева. В случай че плати неустойка, "Виня десол еспейт ООД щяло да претендира от Държавен фонд " Земеделие" обезщетение за вреди. С жалба от 03.06.2016 г. Виня десол еспейт обжалвало мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие да се произнесе по заявлението на дружеството от 17.11.2014 г. С решение 2987 от 28.04.2017 г. по адм.дело 7395/2016 г. по описа на Административния съд - град София, влязло в сила на 24.05.2017 г., мълчаливият отказ бил отменен . С писмена покана от 02.05.2017 г. Бреннус ЕООД направило изявление за разваляне на договора с Виня десол еспейт ООД поради неизпълнение на задължението му да извърши авансово плащане в срок до 30.10.2016 г. съгласно анекс 3/30.04.2016 г., и поискало да му се плати неустойка в размер на 2 086 900 лева. Повторна покана била изпратена на 15.05.2017 г. С уведомително писмо 01-1100/33 от 20.06.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие по заявлението на Виня десол еспейт ООД било одобрено обезщетение за загуба на доход. Обезщетението било изплатено на 26.06.2017 г. и на 04.10.2017 г., като на два пъти били преведени по 1 019 210 лева. "Виня десол еспейт ООД превело на няколко пъти по сметката на Бреннус ЕООД дължимата по договора от 30.03.2015 г. неустойка от 2 086 000 лева, от които "Бреннус" ЕООД получило реално сумата 2 000 000 лева. Плащанията, видно от заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, били извършени по банков път в периода 9.11.2017 г. - 24.01.2018 г. "Бреннус" ЕООД не е започвало работа по изпълнението на договора, сключен с "Виня десол еспейт" ООД. От правна страна административният съд приел, че предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ във връзка с чл.19ж АПК. Доколкото административният договор е приравнен на индивидуален административен акт, вредите, произтичащи от такъв договор, попадали в хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Обезщетението се претендирало за вреда от забавено изпълнение на сключения между ищеца и Държавен фонд Земеделие договор 2013114 от 26.09.2013 г. за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 2013/2014, за мярка Преструктуриране и конверсия на винени лозя във връзка с плащането на парично обезщетение за загуба на доход по чл.3а, ал.1, т.2 от Наредба 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013/2014 година. Съгласно чл. 3а, ал.1, т.2 и ал.3 от Наредба 1 от 26 януари 2009 г. лицата, получили финансова помощ по чл.2, ал. 1, т.2, имат право на обезщетение за загуба на доход вследствие прилагането на мярката-парично обезщетение, изчислено на база на три декларации за произведено гроздe, като условията, редът и размерът на обезщетението се определят със заповед на министъра на земеделието и храните. Въпреки че било установено забавено изпълнение на задължение на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция по договора, сключен с Виня десол еспейт ООД, както и вреда, понесена от Виня десол еспейт ООД с изплащането на договорната неустойка на Бреннус" EООД, ответникът не следвало да носи имуществена отговорност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Вредата не се явявала пряка и непосредствена последица от забавеното изпълнение на ответника и е могла да бъде предвидена към момента на сключване на договора от 30.03.2015 г., тъй като ищецът не би могъл да знае дали неговото заявление за изплащане на обезщетение ще бъде одобрено. Съгласно чл.13, ал. 6 и чл. 15, ал. 2 от Наредба 1/2009 г. Разплащателната агенция уведомявала заявителя в 14-дневен срок след одобряването или отхвърлянето на заявлението. Договорът с "Бреннус" ЕООД бил сключен с оглед бъдещо несигурно събитие изплащането на обезщетение за загуба на доход от Държавен фонд Земеделие, като страните уговаряли клаузите по своя воля. Поради отсъствието на причинно-следствена връзка между забавеното изплащане на парична компенсация за загуба на доход и изплатената от ищеца договорна неустойка, административният съд отхвърлил като неоснователни иска за обезщетяване на имуществена вреди и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху главницата. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд е изложил подробни мотиви и е обсъдил всички относими факти, приложимите правни норми, както и доводите на страните. Съобразно приетите доказателства съдът е направил законосъобразна преценка, че по делото не са установени предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Ищецът претендира обезщетение от фактически състав, който произтича от актове и действия, съставляващи част от административно правоотношение, възникнало с подаването на заявлението от 17.11.2014 г. по чл.3а, ал.1, т.2 от Наредба 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013/2014 година. Това правоотношение е свързано с основното правоотношение на ищеца с Държавен фонд "Земеделие", учредено с подписването на административен договор за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 година, по мярка Преструктуриране и конверсия на винени лозя, но има относителна самостоятелност. От същия фактически състав, съответстващ на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, Виня десол еспейт ООД е предявено иск срещу Държавен фонд "Земеделие" за обезщетение за имуществена вреда, представляваща изтеклата върху обезщетението за загуба на доход лихва за забава, и такова му е присъдено с решение 16876/11.12.2019 г. по адм.дело 2940/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая липсва пряка и непосредствена причинна връзка между платената от ищеца неустойка по договора от 30.03.2015 г., интерпретирана в исковата молба като имуществена вреда, и бездействието на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и издадения от този орган незаконосъобразен акт за спиране на административното производство по заявлението на "Виня десол еспейт" ООД. Ищецът е обвързал изпълнението на произтичащото от договора му с "Бреннус" ЕООД задължение за авансово плащане на сумата 2 000 000 лева с актове и действия на трето лице, каквото, спрямо този договор, се явява Държавен фонд "Земеделие". Административният съд правилно е отбелязал, че клаузите по договора, както са уговорени, са резултат от съгласуваната воля на договарящите страни. Съгласно чл.23 от Закона за задълженията и договорите този, което е обещал задължението или действието на трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие. От това следва, че Държавен фонд "Земеделие" не може да носи отговорност за неизпълнението на поетото от ищеца договорно задължение да извърши авансово плащане в полза на "Бреннус" ЕООД като изпълнител по договора от 30.03.2015 г. Парите са родово определена вещ, така че очакваното плащане от Държавен фонд "Земеделие" не би могло да се разглежда като условие за изпълнение на поетото от "Виня десол еспейт" ООД договорно задължение. Плащането на обезщетение за загуба на доход съобразно Наредба 1 от 26 януари 2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 година е последица от издаването на индивидуален административен акт, с който искането се удовлетворява. Компетентният да се произнесе по такова искане административен орган на Държавен фонд "Земеделие" би могъл да вземе и негативно за интересите на производителя решение, което означава, че към момента на сключването на договора от 30.03.2015 г. "Виня де сол еспейт" ООД е имало очакване да придобие право на обезщетение за загуба на доход с акт на изпълнителния директор на Държавен фонд" Земеделие", но не е било носител на притезание към Държавен фонд "Земеделие". Наред с тези съображения следва да се отбележи, че плащането на неустойка от 2 000 000 лева в полза на "Бреннус" ЕООД е извършено единствено по субективна преценка на ищеца. Неустойката - по определението на чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите - обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката, получена от "Бреннус" ЕООД, е платена от ищеца без основание, тъй като "Бреннус" ЕООД не е понесло каквито и да е вреди от неизпълнението на договора. Изпълнението на сключения "Виня десол еспейт" ООД договор не е започнало, тъй като, както предвижда точка 1, раздел III от договора, изпълнителят започва изграждането на защитна конструкция в лозята на възложителя след получаване на авансовото плащане. Освен разходи за труд, "Бреннус" ООД не е направило и разходи за материали, тъй като, видно от точка 2, раздел III от договора, материалите, необходими за изграждането на конструкцията, са били налични в неговия склад. Не са направени и други разходи, тъй като последващо сключения между "Бреннус" ЕООД и "Мибу 17" ЕООД договор за изграждане на защитната конструкция в лозята на "Виня десол еспейт" ООД, влиза в сила от момента, в който започва изпълнението на договора от 30.03.2015 г. Липсата на основание за плащане на неустойка в полза на "Бреннус" ЕООД се извежда и от факта на постановения мълчалив отказ по заявлението на "Виня десол еспейт" ООД от 17.11.2014 г. Наличието на такъв отказ е признато с решение 2987 от 28.04.2017 г. по адм.дело 7395/2016 г. по описа на Административния съд - град София, влязло в сила на 24.05.2017 г. В мотивите на решението, с което е отменен мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за одобряването на заявлението от 17.11.2014 г. и преписката е изпратена на органа за произнасяне с изричен акт, е посочено, че след възобновяване на административното производство 14 -дневният срок по чл.57 АПК за произнасяне на административния орган по заявлението от 17.11.2014 г. за отпускане на обезщетение за загуба на доход е започнал да тече на 19.04.2016г. и е изтекъл на 3.05.2016г. От следващия ден е започнал да тече и едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по подаденото до него искане. Като следствие от формирания първоначален отказ за плащането на обезщетение за загуба на доход, считано от изтичането на срока за произнасянето на органа, по силата на точка 2, раздел II, преповторена в точка 1, раздел VIII от договора за доставка и монтаж от 30.03.2015 г., е настъпило автоматичното му прекратяване. Договарящите са се съгласили, че ако възложителят получи отказ за изплащане на обезщетение за загуба на доход, договорът се прекратява, като страните не си дължат неустойки. Последващият положителен акт на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който се отпуска исканото "Виня десол еспейт" ООД обезщетение, не подновява задълженията по вече прекратения договор. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна постановеното от административния съд решение, с което са отхвърлени предявените от "Виня десол еспейт" ООД, с правоприемник "Грейп ленд 33" ЕООД, искове, е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 18 945, 60 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд