Решение № 5755 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14076/2009 г.

Решение № 5755 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14076/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на област Варна против решение № 1451 от 12.08.2009 г. по адм. дело № 2669/2008 г. на Варненския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище "Виница" на град Варна относно имоти № 1481, № 4381 и № 4382 и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че бившият ползвател се легитимира, като собственик на 600 кв. м, а с плана на новообразуваните имоти му е отреден имот с площ от 503 кв. м. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Стоян Недялков Стоянов против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище "Виница" на град Варна относно имоти № 1481, № 4381 и № 4382. Твърдял е, че в качеството си на ползвател с надлежно трансформирано право да придобие собствеността върху имот от 600 кв. м с плана на новообразуваните имоти му е отреден имот с площ от 503 кв. м. Правото си на собственост установява с нотариален акт № 149 от 25.01.1994 г., издаден на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. С него е признат за собственик върху място от 600 кв. м, съставляващо имот пл. № 1481 по проекто-кадастралния план на местността. В хода на процедурата по изработване на плана е направил възражение по реда на чл. 28б ППЗСПЗЗ, че отреденият му имот с проекта на плана на новообразуваните имоти е с площ по-малка от 600 кв. м. Комисията по чл. 28, ал. 2 е одобрила възражението със становище да се спазят границите по нотариалния акт. Вместо това обаче с утвърдения план му е новообразуван имот № 1481 с площ от 503 кв. м. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните е установено, че заинтересованата страна Ирина Илиева Колева е придобила по силата на приключена процедура по земеделска реституция и извършена делба имот № 4381. През 2005 г. е извършено попълване на кадастралната основа с този имот с площ от 503 кв. м - колкото е и по договора за доброволна делба. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От изготвеното заключение е установено, че имотът на жалбоподателя е заснет по кадастралния план от 1989 г. Площта му по графичните линии е 487 кв. м, а измерена на място е 503 кв. м. Съгласно помощния кадастрален план попада върху бивши имоти № 3234 - на Ванко Илиев Ванков и № 3236 на неидентифициран собственик. Вещото лице на отделни скици е представило имота съгласно кадастралния план от 1989 г. - скица № 1, комбинирания помощен план - скица № 2 и плана на новообразуваните имоти - скица № 4. На трите скици границите на процесния имот, в това число и източната такава съвпадат и ограничават площ от 503 кв. м. Единствено на скицата, приложена от жалбоподателя на л. 20 и пресъздадена под № 5 към заключението, имотът е с изместена източна граница в посока към новообразувани имоти № 4382 и № 4381 и е с площ от 600 кв. м. При тези данни по делото съдът е приел, че при изготвяне на плана не е спазено изискването на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. То задължава при ползвателски имоти с площ до 600 кв. м отразяването им в плана на новообразуваните имоти да се извърши в пълния размер. По тези съображения е приел и заповедта за утвърждаване на плана за незаконосъобразна и я е отменил досежно трите имота, като е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ наистина постановява, че ползвателските имоти запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м и имат осигурен достъп до улица или път. Прилагането на правилото налага точно установяване на границите на имота, за да може те съответно да се запазят в ПНИ. Това се извършва с изготвянето на помощен план, който съставлява основата при изработването на плана на новообразуваните имоти - чл. 28, ал. 4, изр. 2 от ППЗСПЗЗ. Следователно това е картната основа, върху която се работи техническото задание. Безспорни са данните по делото, че както на кадастралния план, така и на помощния комбиниран план имотът е заснет в тези граници, в които е разположен и по плана на новоообразуваните имоти. Така е заснета и спорната източна граница между него и имот № 4381. По този начин е спазено от една страна изискването планът на новообразуваните имоти да съобрази заснеманията по помощния план и от друга страна ползвателският имот да се новообразува в границите, които има и с които е заснет. В административното производство по реда на чл. 28 и следващите не може да се изследва и прилага промяна на границите. Въпреки това съдът е положил усилия да изясни този въпрос, чрез обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание на 15.12.2008 г. при приемане на заключението. Вещото лице отново е потвърдило, че източната граница по плана на новообразуваните имоти съвпада със заснетата такива, както в кадастралния план, така и в комбинирания план - изчертана с черна линия и без отразен сигнал, че е материализирана чрез ограда. При огледа на място са установени материализирани граници от другите три страни. От проблемната източна страна обаче оградата е направена от заинтересованата страна - телена мрежа и метални колове върху бетонова основа от 40 см. Дори септичната яма се намира извън имота на ползвателя. Жалбоподателят в първоинстанционното производство се е позовал на скица, изготвена при трасиране съгласно решението на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Тя е приложена още с жалбата и се намира на л. 20 от делото. В трасировъчния протокол обаче от 10.07.2007 г. не става ясно на каква база е извършено трасирането. Още повече, че видно от приложената на л. 206 по делото молба от Стоян Недялков Стоянов от 8.06.2007 г. - на 7.05.2007 г. оградата между имоти № 1481 и № 4381 е била премахната. Наред с това трасирането е извършено само по данни на собственика на имота, без присъствието на съседите на спорната източна граница. Поради това и съдът обосновано не е възприел отразяването на границите на ползвателския имот по описаната скица. Всичко това показва, че при изготвянето на плана са съобразени от една страна кадастралния и помощен план за имотите и от друга страна имотът на ползвателя е нанесен с тези граници, които са били изобразени на плановете, независимо, че площта му е по-малка от заплатената такава и съответно фигурираща в нотариалния акт от 1994 г. Поради това и заповедта на областния управител за одобряването на плана е законосъобразна. А съществуващият между страните по делото спор за точното местонахождение на границата между тях е спор за материално право и подлежи на разрешаване в гражданско производство, извън обхвата на процедурата по изготвяне и одобряване на плана на новообразуваните имоти. Данните по делото - писмо на л. 216 от него сочат наличие на граждански дела № 4569/2008 г. на Варненския районен съд и № 502/2009 г. на Варненския окръжен съд. Като не е съобразил тези обстоятелства и релевантните правни норми, съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество, като подадената жалба от Стоян Недялков Стоянов се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,