Решение № 399 от 9.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1290/2012 г.

Решение № 399 от 9.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1290/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на частната тъжителка В. К. Т. против присъда № 24 от 5.VI.2012 г. по внчхд № 105/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Въззивната присъда се обжалва като "необоснована, недоказана...и незаконосъобразна" с конкретни доводи срещу правилността на извършения от въззивния съд доказателствен анализ.Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание Т. не се явява. Процесуалният й представител поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане. Подсъдимите К. Г. С., С. И. П. и Б. М. С. не се явяват. Защитникът им счита жалбата преди всичко за недопустима, а след това и за и за неоснователна. Представителят на ВКПр дава заключение за отмяна на въззивната присъдата и връщане делото на окръжния съд поради основателността на изложените в жалбата възражения срещу правилността й. ВКС установи: С присъда № 5 от 9.I.2012 г. по нчхд № 2551/2010 г. на Пазарджишкия районен съд подсъдимите К. Г. С. и С. И. П. са признати за виновни в това, че на 8.IХ.2010 г. в П., действайки в съучастие като съизвършители, са причинили на частната тъжителка В. К. Т. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК. На основание чл. 78а НК подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и са им наложени административни наказания от по 1000 лв. глоба. Осъдени са солидарно да заплатят на Т. 1500 лв. за обезщетяване на причинените й с телесното увреждане неимуществени вреди. Обвинената с тъжбата Б. М. С. е оправдана по обвинението, в съучастие като съизвършител с К. С. и Сп. П. да е причинила на тъжителката горното телесно увреждане. С обжалваната въззивна присъда е отменено осъждането на К. С. и Сп. П. и потвърдено оправдаването на Б. С., а предявеният от В. Т. граждански иск за неимуществени вреди в размер общо на 3000 лв. е отхвърлен. Жалбата е основателна. Анализът на установените факти, след който въззивният съд е стигнал до извода за невиновност на тримата обвинени, е извършен в нарушение на основния принцип на чл. 14, ал. 1 НПК. Нарушението е съществено, тъй като е ограничило правото на Т. да докаже повдигнатото и поддържано от нея обвинение, съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и основание за отмяна на постановения при наличието му съдебен акт съгл. чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК. Взетото от въззивния съд решение за оневиняване на признатите за виновни Кр. С. и С. П. и потвърждаване на оневинената в първата инстанция Б. С., се основава на обясненията на първите двама и показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка Р. Ц. Б., докато показанията на свидетелите И. Д. П., С. Л. Т. и Л. Ст. Т. са отхвърлени. Обсъждайки казаното от Р. Б. въззивният съд е отбелязъл, че макар посочена от тъжителката, тази свидетелка не е заявила да е очевидец на описаното в тъжбата, напротив, описала е прояви на агресивно поведение не от подсъдимите, а от тъжителката. Действително в показанията си пред първоинстанционния съд /на л. 64, гърба и 65/ Б. е заявила горните обстоятелства. Нелогичността, обаче, при съпоставката на тези противоречащи си обстоятелства-посочено от тъжителя лице да свидетелства противно на твърдяното в тъжбата-е налагало внимателно да се прецени, доколко свидетелката действително е обективна. Последното е било още по необходимо не само предвид диаметрално противоречащите си изявления на Б. пред съда, но и с оглед съдържанието на даденото от Б. писмено обяснение за описания в тъжбата инцидент, което обяснение свидетелката е дала по изисканата и приложена към първоинстанционното дело прокурорска преписка № 3230/2010 г./на л. 39 от първ. д., съответно на л. 12 от преписката/ и чието съдържание обяснява защо не друг, а тъкмо тъжителката е поискала Б. да бъде разпитана. Безпристрастността на Б. е съмнителна още и поради представената от свидетеля С. Т. информация за опит от страна на подсъдимия П. да манипулира свидетелстващите в подкрепа на обвинението, която информация /в показанията на С. Т. на л. 64 от възз. д./ окръжният съд изобщо не е счел за нужно да коментира. На неоправданото доверие в показанията на Р. Б., въззивният съд е противопоставил не по-малко неоправданото недоверие в показанията на С. и Л. Терзови. Драстично, според въззивния съд, казаното от двамата свидетели се разминавало с описаните в тъжбата и приложеното към нея съдебномедицинско удостоверение наранявания по тъжителката. Свидетелите сочели на нанасяни на Т. удари и с ритници по краката и корема, както и че подсъдимият П. бил хванал Т. "за гушата", каквито твърдения в тъжбата нямало, не били описани и в медицинското удостоверение следи от удари в тези части от тялото на тъжителката. Такъв довод като указание за некоректност на свидетелите, не може да бъде споделен. Двамата са заявили възприятията си от поведението на участниците в развилия се пред тях инцидент, а дали вследствие за нанесените й удари тъжителката е получила и други телесни увреждания освен документираните, както и решението й да ги посочи или не в тъжбата, са обстоятелства вън от волята на свидетелстващите и по никакъв начин не могат да обосноват недоверие в истинността на показанията им. На следващо място окръжният съд е счел, че не може да се вярва и на двамата свидетели, защото в показанията си при първоинстанционното разглеждане на делото Ст. Т. бил "укрил факта, че работи и къде". Първо, не е ясно как този "факт" е отнесен и към Л. Т.; второ, не е ясно отношението на въпросния "факт" към възприятията на двамата свидетели от инцидента; трето, предвид казаното от С. Т. пред въззивния съд /на л. 65, гърба от възз. д./ е доста спорно, какъв точно въпрос му е бил зададен и дали отговорът на този въпрос е отразен правилно в протокола за проведеното на 18.IV.2011 г. съдебно заседание, в който, на л. 66, гърба от първ. д. е записано, че "миналата година към 7-ми или 8-ми септември" С. Т. не е работил, т. е. дали свидетелят е заявил, че на посочените две дати не е бил на работа, или че изобщо не е бил в трудово правоотношение. Недоумението от съображенията за некредитиране казаното от обсъжданите двама свидетели се засилва и от последния довод на съда: "едва" пред въззивния съд "двамата свидетели" си спомнили, при това "без да бъдат питани", че С. П. "бил счупил телефона на тъжителката." И във връзка с този довод твърдение само от единия свидетел /Л. Т./ е приписано и на другия, а въззивният съд, вместо да изпада в съмнения и след като е отдал толкова голямо значение на това заявено от Л. Т. пред него, но не и пред първоинстанционния съд обстоятелство, е следвало да му зададе съответните въпроси, след което да размишлява върху дадените отговори, а не върху липсата на такива. Показанията на свидетеля И. Д. П. -фактически съпруг на тъжителката, в каквито отношения преди това е бил с подсъдимата К. С. -въззивният съд също е отхвърлил като необективни. Първият му мотив за това е заинтересуваността на П. "от изхода на делото", което пък прави неразбираемо доверието в обясненията на подсъдимите К. С. и Сп. П., чиято заинтересуваност не е необходимо дори да се коментира. Вторият мотив е "изключително влошени отношения между страните", което се потвърждавало не само от показанията на И. П., но и от "депозираната от К. С. жалба с медицинско към нея", в която се твърдяло, че "описаните увреждания са й били причинени от този свидетел". Че отношенията между П. и Т., от една страна, и подсъдимите /има се предвид и Б. С./, от друга, са влошени, не е било скрито от П. и тъжителката обстоятелство, без то само по себе си да представлява основание за направения от въззивния съд категоричен отказ от доверие в показанията на свидетеля. Недоумение буди, обаче, допълващото мотива позоваване и на медицинско удостоверение, носещо датата 5.V.2000 г. /приложено на л. 124 от първ. д./, повече от 10 години преди инкриминирания случай, което едва ли е било годно да подкрепи направеното в жалбата /на л. 125 от с. д./ 9 години по-късно, на 14.VII.2009 г., оплакване от К. С. за упражнено върху й от И. П. и неизвестен "маскиран мъж" психическо, но не и физическо насилие. Обобщено дотук казаното налага заключението, че доказателственият анализ, извършен от въззивният съд, е необективен и нелогичен, с допуснато превратно обсъждане на едни и необсъждане на други установени факти, които неправилности следва да се отстранят при новото разглеждане на делото след отмяна оправдаването на подсъдимите К. С. и С. П.. Макар за неправилно ВКС да намира и оправдаването в първата инстанция на подсъдимата Б. С. -нейното участие в причиняването телесното увреждане на тъжителката се е твърдяло от Т., П., Ст. Т. и Л. Т., но поради неявяването изобщо на Б. С. при първоинстанционното разглеждане на делото, последните двама не са могли да я идентифицират и само затова тази подсъдима е била оправдана-недопустима по арг. от чл. 346, т. 1 НПК е проверка на въззивен акт на окръжен/градски съд, с който е потвърден първоинстанционен акт на районен съд. Ето защо и на посоченото правно основание- чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК - ВКС в състав от трето н. о.