Решение № 7742 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11518/2018 г.

Решение № 7742 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11518/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Налбантски, от [населено място], [община], област П., чрез процесуалния му представител - адв. Костадинов, против решение № 1634 от 16.07.2018 г. по адм. дело № 1167/2018 г. на Административен съд - гр. П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: кмета на община М., редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт В. Й., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: Н. Русенов и Г. Б., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът: община - М., чрез процесуалния й представител - юрисконсулт Йоргова, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС-П. е била Заповед от 12.03.2018 г. на кмета на община М., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ XVII-зеленина в кв. 39 по плана на с. Т., община М., както следва: В част регулация се променя южната улично-регулационна линия на УПИ XVII, кв. 39, като същата се премества на юг, така че да съвпада с южната имотна граница на ПИ 501. 525, като същият се разделя на два УПИ - УПИ XX-501.2768 - за зеленина и УПИ XIX- 501.2769 - за жилищно строителство и обществено и делово обслужване; В част застрояване се предвижда само в нов УПИ XIX- 501. 2769 /идентичен на ПИ 501. 525 застрояване, съгласно отреждането, при устройствени показатели за зона "Жм": Пзастр. по-малко 40%; Кинт. -1, 2. Позел. по-голямо 60%, съгласно графичната част на проекта; Установено е от съда, че при изработване на проекта е допусната техническа грешка в стойностите на устройствените показатели /УП/ в матрицата и таблицата към проекта, поради което със зелен цвят върху графичната част /матрицата/ е нанесена корекция, като тези УП са: П. застр. по-малка или равно на 60%; Кинт. по. малка или равна на 1, 2; Позел. по-голяма или равна на 40% /виж скица № 4 на изработения проект-стр. 40/. Несъответствието на коригираните в зелено УП на графична част, с текста на заповедта, според съда представлява явна фактическа грешка, която органът би могъл да отстрани по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. От анализа на доказателствата, вкл. и заключение на СТЕ, е прието от съда, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. С нея са отстранени всички забележки и препоръки на съда по отношение на предходно издадена заповед със същия предмет, която е била отменена с влязло в сила решение по адм. дело № 2933/2016 г. на АС. -П. / прието също като доказателство/ и делото, като преписка е било върнато на органа за ново произнасяне. Посочено е, че заповедта за одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ е в обхват само на настоящ УПИ XVII-зеленина, кв. 39 по плана на с. Т., община М., без да засяга границите и площа на съседния УПИ XVI, собственост на оспорващия Налбантски. Изведени са изводи, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и че е спазен материалния закон и целта му. Прието е, че процесното изменение е на основание чл. 134, ал. 2, т. 1, вр. чл. 134, ал. 4, т. 2 и чл. 62а, ал. 4 ЗУТ, поради това, че в съответния срок по чл. 208 ЗУТ не е започнала процедура за отчуждаване на ПИ 501. 525 / сегашен 501. 2769/. Според съда изменението на посоченото основание е допустимо, въпреки отреждането за зеленина, тъй като за случая е приложимо изключението на чл. 62а, ал. 4 ЗУТ, посочено изрично и в разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 2 с. закон. Проектът и в двете му части съответства на предвижданията на ОУП и на показателите за застрояване съгласно УЗ - "Жм" и чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Отхвърлени са оплакванията на оспорващия за наличието на намалени отстояния между собствения му УПИ и предвиденото строителство в новообразувания УПИ XIX, с доводи, че по действащия ПУП-ПРЗ за с. Т. съществуващите сгради в първия не се запазват, а се предвижда ново, свободно застрояване откъм лицето и че за сградите в югозападния ъгъл на имота не са представени строителни книжа. Отхвърлени са и оплакванията за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на фактите, съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите му, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Заповедта е повторна, след отмяна на предходно издадената заповед за одобряване на същия ПУП-ПРЗ, поради допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, с влязло в сила решение № 1861/02.11.2017 г. по адм. дело № 2933/2016 г. на АС-П., с което след отмяната й преписката е върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда. Съответно на това правилно е прието, че новата заповед, като единство от текстова и графична част, е в изпълнение на тези указания. Обосновано е прието, че процесният проект за изменение на ПУП-ПРЗ е одобрен на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради това, че в 15 г. срок по чл. 208 от с. закон /считано от влизане в сила на ЗУТ -31.03.2001 г., съгл. § 70 ПЗР ЗУТ/ не е започнала процедура за отчуждаване на ПИ 501. 525 и че изменението на ПУП с промяна предназначението на новообразувания УПИ XIX за имот 501. 525 /идентичен на имот 501. 2769 е допустимо, въпреки отреждането на УПИ XVII за зеленина, на основание чл. 62а, ал. 4, както и чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ. В случая не е било спорно, че с. Т. е с население до 10 000 жители и че предвижданията на действащия ПУП-ПР от 1986 г. за УПИ XVII, кв. 39 по плана на с. Т.-за озеленяване, не са изпълнени в частта на ПИ 501. 525, включен в площа на това УПИ. В случай като настоящия разпоредбата на чл. 62 а, ал. 4 ЗУТ изрично постановява, че промяната на предназначението на такива имоти са извършва по реда на Г. осма, Раздел IV от ЗУТ, т. е по реда на чл. 136, който препраща към чл. 134 и сл. ЗУТ. Освен това е установено, че изработеният проект съответства на предвижданията на ОУП и на показателите за застрояване за устройствена зона "Жм", предвидени с ОУП и на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Несъответствието на текстовата част от заповедта, с корекциите в зелено върху графичната й част /част четвърта на л. 40/, относно посочените УП-П. озел., Кинт. и Пзастр., правилно е прието, че представлява очевидна фактическа грешка, допусната от органа, отстранима по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, тъй като от всички съпътстващи административната преписка документи е видно, че волята на органа е да бъде одобрен този проект за ПУП с УП, посочени в зелено върху графичната част /матрицата/. За разделяне на УПИ XVII на две УПИ-та е налице съгласие от собствениците им, изразено чрез приетото като доказателство Решение № 269 от 21.07.2016 г. на ОбС-М. и заявление от Н. Русенов. Правилни са изводите на съда, че новообразуваните УПИ-та не засягат площа на съседния УПИ XVI, собственост на касатора. Новообразуваният УПИ XIX е по имотни граници на бивш ПИ 501. 525, сегашен 501. 2769. От заключението на СТЕ е установено, че предвиденото в това УПИ строителство е свободно, при спазване на отстоянията до регулационните линии, вкл. и до съседния УПИ XVI. В този съседен имот, съгласно вещото лице, съществуващите сгради нямат режим на запазване по действащия ПУП, тъй като на тяхно място е предвидено основно свободно застрояване откъм лицето. За сградите в югозападната част на имота касаторът не е представил строителни книжа. Поради това правилен е изводът на съда, че оплакването за допуснати с проекта намалени разстояния спрямо съседния имот, собственост на касатора, е неоснователно. Предвид изложеното се споделят изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Неоснователни са оплакванията на касатора за нарушение на чл. 62, ал. 2 ЗУТ. Съгласно изложените по-горе мотиви, в случая е приложимо изключението за промяна предназначението на ПУП по чл. 62 а, ал. 4 ЗУТ, а не забраната по чл. 62, ал. 2 с. закон. Не е налице и нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. В случая разпоредбата е неприложима, тъй като няма промяна в границите на две съществуващи УПИ-та, а само в границите на едно - УПИ XVII, което се разделя на две, със съгласието на собствениците му. Липсва и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение разминаването в УП за застрояване на УПИ XIX, посочени в заповедта и в графичната й част. Това разминаване, съгласно изложените от решаващия съд мотиви се дължи на очевидна фактическа грешка, което се приема и от касационния съд, предвид данните в административната преписка и заключението на СТЕ, неоспорено от страните. При този изход по спора и направените искания за разноски от кмета на община М. и от самата община, касаторът ще следва да бъде осъдени да заплати общо разноски на община М. за касационната инстанция, в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение / 100 лева за първата и 200 лв. за втората страна/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение