Решение № 11026 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6241/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 372/17.03.2025 г., постановено по адм. дело 61/2023 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт Р-22002221002959-091-001/19.10.2021г., издаден от Т. Г. - началник на сектор Ревизии при ТД на НАП София, който е потвърден изцяло с Решение 1855/28.11.2022г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /Дирекция ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен извода на съда, че спорният РА е нищожен. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, в евентуалност за връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба СНЦ Туристическо дружество Рилски турист", взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът е приел, че процесуалните действия по извършване на ревизията и установяване на процесните задължения до издаването на ревизионния доклад са били предприети без участието на ревизираното лице. Лишаването от възможността за участие на засегнатото лице в производството по издаването на засягащия го акт всякога се явявала особено съществено нарушение на процедурата. Решението е неправилно. Съдът не е отчел в съвкупност всички доказателства по делото. Съдът не е обсъдил всички факти по делото, в това число обстоятелството, че се касае за втора ревизия, което безспорно е относимо към изследване на възможността на лицето да защити права си и осведомеността му за производството. Това е довело до погрешно установена фактическа обстановка, поради допуснато съществено процесуално нарушение от съда - необсъждане на доказателствата и формирането на фактически изводи без анализирането им. В резултат необосновано е достигнато до извод за нищожност на РА. Не се споделя изводът на съда, че адресът [електронна поща] не е деклариран от представител на сдружението и засяга връчването на ЗВР, съответно на съобщението по чл. 32 от ДОПК, което е изпратено на 09.06.2021 г. на адрес [електронна поща], който е активен от 2019 г. Видно е, че органите по приходите са използвали в процедурата по чл. 32 от ДОПК именно актуалния към този момент електронен адрес, по чието деклариране няма възражения, и това се е случило преди смяната на електронния адрес на 24.06.2021 г. В случай че съдът констатира, че доказателства за тези обстоятелства не са били налични по делото, е следвало да укаже да се представи справка относно декларираните адреси за кореспонденция, каквато е приложена към настоящата касационна жалба. За доказване валидността на адреса [електронна поща] по делото са били налични всички доказателства за връчване на документите от първата ревизия, които очевидно не са проверени от решаващият съдебен състав. С оглед на изложеното, решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. С оглед на факта, че спорът по настоящото делото не е изяснен от фактическа страна и предвид материалноправният му обхват /като се вземат под внимание наведените в първоинстанционната жалба доводи и съдържащите се мотиви в оспорения РА/, следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва съдът да извърши необходимите процесуални действия по събиране на доказателства посочени от страните, да извърши анализ и разбор на събраните доказателства и да посочи установените от него факти по спора, а от там да изведе и съответни правни изводи относно законосъобразността на оспорения РА. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение