Решение № 2145 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2020 г.

Решение № 2145 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Блъсков от гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 329 от 16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 246/2020 г. по описа на Административен съд - Плевен, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения иск и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - ОД на МВР - Плевен, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил като неоснователен предявеният от П. Блъсков срещу ОД на МВР – Плевен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платено по НАХД № 238/2019 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, във връзка с обжалване и отмяна на електронен фиш за налагане на глоба, издаден от ОД на МВР - Плевен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не е приложен договор за правна защита и съдействие или по друг начин да е установено заплащането на адвокатски хонорар по НАХД № 238/2019 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, поради което, макар и да са налице останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, предявеният иск е отхвърлен. Решението е неправилно. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт – електронен фиш, с който на ищеца е наложено административно наказание глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Налице са доказателства за договорено своевременно и изплатено адвокатско възнаграждение, което обосновава извод за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Съгласно чл. 180 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – в този смисъл са Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК. Оспорването на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона – чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т. е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ от гл. т. на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гл. т. на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. След като представения пред съда договор за правна защита и съдействие не е бил оспорен по надлежния процесуален ред съгласно чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, то съдът е следвало да оцени доказателствената сила, с която се ползва договора, която макар да не е материалната доказателствена сила, с каквато се характеризират официалните свидетелстващи документи, е формална доказателствена сила, каквато частните диспозитивни документи притежават. Съдът е следвало да съобрази, че в случая производството по обжалване на наказателни постановления се развива по правилата на ЗАНН и НПК, в чиито разпоредби изрично е прието, че в тези производства не се дължи присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо представянето на договора за правна защита и съдействие в производството пред съда, пред който се обжалва наказателното постановление не е законово изискуема предпоставка. В случая са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, приравнен на наказателно постановление, издаден при упражняване на административна дейност, от отменения електронен фиш за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на електронен фиш; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния електронен фиш и настъпилите вреди. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ОД на МВР – Плевен бъде осъдена да заплати на П. Блъсков обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300, 00 лева, изразяващи се в направени от него разноски - заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 238/2019 г. по описа на Районен съд - Червен бряг. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените от него разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1415, 00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение