Решение № 14882 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2010 г.

Решение № 14882 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инекс ауто" ЕООД, чрез адв. Николай Георгиев, срещу решение № 60/23.10.2009 г. по адм. дело № 7092/2008 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 200801945/18.08.2008 г. на ТД на НАП - София град, потвърден с решение № 1496/16.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калоферова ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок, но е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решението, административният съд е приел, че за жалбоподателят не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по осъществените от него вътреобщностни доставки (ВОП) за данъчни периоди м. 01.2007 г. и м. 02.2007 г., тъй като съставените от дружеството протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС: № 1/12.02.2007 г. и № 2/28.02.2007 г. не са включени в дневника за продажбите за съответните периоди. Съдът е изложил, че за да възникне право на данъчен креди за ВОП, тези протоколи следва да се отразят едновременно в дневника за покупките, в дневника за продажбите, и в справка - декларация за периода. При кумулативно изпълнение на трите изисквания се приема, че данъкът е начислен и едва тогава може да бъде упражнено право на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Позоваването в касационната жалба на разпоредбата на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г., в сила от 1.01.2009 г.), в конкретния случай е неоснователно. С оглед установената фактическа обстановка по делото, става ясно, че данъчният субект не се е възползвал от предоставената му от законодателя, именно с цитираните законови изменения, правна възможност за начисляване на дължимия данък. По делото няма спор, че до издаване на ревизионния акт дружеството не е включило протоколите по чл. 117 за получените от него ВОП в дневниците за продажби за съответните периоди, няма спор, че дружеството не е начислило ДДС по тях. Неизпълнението на задължението за начисляване е коригирано с РА, а правото на данъчен кредит може да бъде упражнено само от данъчния субект, поради което в резултат от РА на дружеството е определен допълнителен размер на ДДС за ревизираните периоди. Както се посочи, независимо от последвалата законодателна промяна, по делото липсват данни дружеството да се е възползвало от предоставената му възможност да начисли данък по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС и да упражни правото си на данъчен кредит в срока по § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС. Жалбоподателят не е извършвал действия по чл. 126, ал. 3 ЗДДС, нито е подавал уведомление до компетентния орган по приходите, с което да уведоми последния за неправилно отразяване на протоколите по чл. 117 за получените от него ВОП. Ето защо, оспореното решение като краен резултат е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК