Решение № 10188 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2018 г.

Решение № 10188 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. Р. М., гражданин на Иран, чрез адв. Г. Г., против решение № 7267/01.12.2017 г., постановено от Административен съд С. - град по адм. д. № 12375/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 16564/04.10.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ ) е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М. Р. М.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. Г. М., оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. За да откаже предоставянето на бежански статут, административният орган е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, като не се е установило наличие на основателни опасения от преследване по причини раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Посочено е също така, че чужденецът е напуснал Иран поради опасения, че ще бъде задържан от властите, заради дейността си в политическата партия "Комала", на която бил член, като в подкрепа на твърденията си М. М. Р. М. е споделил, че вече имало арестуван човек, а и властите вече били разпитвали съпругата му. Административният орган е приел, че опасенията на чужденеца, дори и свързани с неговите политически убеждения - не нарушават неговите основни човешки права и не застрашават неговия живот или физически интегритет, поради което не е било оценено като преследване. Решаващият орган е счел, че представеното доказателство - интервю по телефона, публикувано в интернет, не доказва, че лицето е било чл. на партията. В справка с вх. № МД - 24/10.01.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС е разяснена структурата на въпросната партия в Иран, като в И. К. са три действащите партии "Комала". В справка с вх. № МД - 1003/24.08.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно дейността на две от партиите става ясно, че членството в партиите "Комала" е строго регламентирано и процесът по приемане е доста дълъг, като за да се членува в някоя от фракциите на "Комала" е необходимо да се разполага с информация относно самата партия и структурата й, както и да се премине през проучване, завършващо с одобряване за членство. От проведените интервюта, органът е формирал извод, че М. М. Р. М. не владее партийна лексика, не може да определи към кой точно клон на партията е работил и при изброяването на имената на част от партийните функционери и лидери, чужденецът е заявил, че това са значими партийни личности, без да обясни кой каква функция изпълнява. Председателят на ДАБ е преценил като противоречиви изнесените от чужденеца твърдения за това, че членовете нямат членски карти и че кандидатът за статут може да получи потвърждение на членството си от Германия. Генералният секретар на една от партиите е информирал, че партията издава три членски карти, както и че, нито партийната членска карта, нито препоръчителното писмо, изпращано от официалния електронен адрес на партията могат да докажат, че чужденецът е чл. на партията, като единствено препоръчителното писмо получено директно от партия може да се счете за валидно доказателство. В справките е посочено, че партия "Комала" разполага с голям брой симпатизанти, които не поддържат пряка връзка с партията, а извършват самостоятелни дейности за нея. Органът е счел, че именно такава дейност е извършвал и М. М. Р. М., като дейността, описана от чужденеца в проведените интервюта и тази, представена от ДАБ относно симпатизантите, е напълно идентична, което е довело до извод, че чужденецът не е чл. на никоя от фракциите на партия "К.", а е техен симпатизант. По повод отношението на иранските власти към симпатизантите от политическа партия "К.", административният орган е счел, че при положение, че чужденецът е имал основателни опасения, че би могло да бъде търсен във връзка с разкрита партийна операция, той не би си позволил да напусне страната си по произход легално и със самолет, където контролът е строг и стриктен. Органът е посочил, че не се е установило чуждият гражданин да е бил подложен на преследване по смисъла на ЗУБ, като не е налице и риск от бъдещо такова. В заключение е приел, че М. М. Р. М. е направил неумел опит да представи бежанска история, в която да има елемент на преследване и бъдещ риск от такова, но не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено е, че чужденецът не е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. От заявленията на М. М. Р. М. е установено, че същият не е бил арестуван, осъждан и не е бил обект на тежки посегателства. АО е приел, че чужденецът сам е влязъл в противоречие, оставяйки семейството си в Иран, при положение, че е бил наясно с последствията от членство в незаконна партия. Административният орган е разгледал случая и от гледна точка на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки, че спрямо чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. По този въпрос, административният орган е анализирал и кредитирал информацията за страната на произход на кандидата за статут, съдържаща се в справките на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, като е приел, че до този момент никъде не било посочено за въоръжен конфликт на територията на Иран. Органът е приел, че не се е установило спрямо заявителя за статут да са налице сериозни и потвърдени основания, за да се счете, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. С обжалваното решение Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. М. Р. М., гражданин на Иран, против решение № 16564/04.10.2017 г. на председателя на ДАБ към МС. З. да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК и е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение, приемайки за обосновани и правилни формираните от административния орган изводи. Приел е, че липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Иран жалбоподателят е бил подложен на преследване. Съдът е счел, че твърденията на М. М. Р. М. за това, че е бил чл. на политическа партия, не установяват и не доказват тезата му да е бил застрашен от преследване, поради разпространяването на печатни материали, касаещи честване годишнина от създаването на партията. Съдът е възприел и извода на административния орган, че в случая не са били налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание и тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и по смисъла на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. С Решение от 30.01.2014 г. на С., по дело С-285/12 е дадено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, вр. чл. 2, б. "д" от същата. Съдът е приел, че ответникът е изложил убедителни и аргументирани мотиви в горния смисъл и така е изпълнил задължението си да обсъди всички, релевантни за конкретния случай обективни данни, както и твърденията на търсещия закрила. Бежанската история и заявените от молителя мотиви да напусне Иран, без семейството, е дало основание на съда да приеме, че той е "мигрант" - лице, което е напуснало страната си на произход по причини, различни от тези, изброени в дефиницията за "бежанец", в контекста на Г. II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, като потвърждение на последното е и поведението на жалбоподателя, относно подробности за политическата партия. Наличието на преследване в Иран и на посегателства, и/или на основателни опасения от преследване е довело до извод, че след напускане страната на произход, пристигайки в държава от ЕС чужденецът е трябвало да поиска при първа възможност закрила. Вместо това М. М. Р. М. е имал намерение да се установи в държава от западната част на Европа. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. Изводите, формирани от съда, за да постанови обжалвания резулта са обосновани. Въз основа на тях, съдът е приложил правилно материалния закон. Макар и пестеливи, съдът е изложил съображения по релевантните за спора въпроси. От съображенията, изложени от административния орган в оспореното негово решение става ясно, че в страната си на произход, чужденецът не е бил лично преследван поради някоя от причините, които могат да бъдат основание за предоставяне на бежански статут. През цялото време и на трите проведени с чужденеца интервюта, той е твърдял, че е чл. на партия "К.", като административният орган е приел за недоказано твърдението му, че е чл. на партията, а е приел, че той е нейн симпатизант. Настоящият съдебен състав преценява като логичен и обоснован извода на административния орган, че чужденецът не е чл. на посочената партия. Този извод е формиран въз основа на задълбочен анализ за начина, по който се примат членовете на тази партия и за документите, с които те трябва да разполагат във връзка с членството си в нея, като съобщеното от чужденеца по време на едно от интервютата му, а именно, че ни им се дава карта за членство, противоречи на установеното от административния орган по тези въпроси. В подкрепа на извода, формиран от административния съд могат да се посочат и следните несъответствия в разказа на чужденеца по време на трите интервюта, проведени с него. Още по време на първото му интервю от 28.04.17 г., чужденецът е заявил, че е напуснал Иран, за да се спаси от последствия, тъй като един от групата, състояща се от 8-9 човека, която е организирала честването на годишнина на партията на 15.02.17 г., е бил задържан и от централата са им казали, кой както може да се спасява. По време на следващото му интервю, проведено на 17.07.17 г. чужденецът посочва обстоятелства, в които има различия с тези посочени при първоначалното му интервю, а именно, че в един от дните, когато са разпространявали информации, властите са разбрали, един от групата казал да бягат и да се спасяват. По време на второто му интервю, чужденецът е казал, че има документ, от който е видно, че е чл. на К., но е в Германия, а на следващото интервю с него, проведено на 21.08.17 г. е заявил, че няма карта за членство, не им давали, но можел да представи потвърждение, че е чл. на партията, което да вземе от Германия. Както се посочи и по-горе, констатираните противоречия потвърждават извода на решаващия административен орган, че чужденецът не е чл. на партия К., а нейн симпатизант. От представената по делото справка № МД-24/10.01 (годината е нечетлива) (намираща се на лист 34-38 от делото пред АС) се установява, че за известните симпатизанти на К. не съществува непременно опасност в И. К., а зависи от това дали извършват дейност в полза на партията, как я извършват, как е организирана тази дейност. В същата справка е посочено, че ако партиен симпатизант бъде изложен на опасност в Иран, то той можел да отиде в И. К.. Следва де се съобрази и казаното от чужденеца, че той е пристигнал в България с негов сънародник - С. Н., който също е извършвал работа в партията, но по-лека, който доброволно се е върнал в Иран, защото баща му е починал. Чужденецът не съобщава за това лице, след връщането му в Иран, да е било преследвано заради това, че е извършвало работа за К.. Чужденецът, многократно е заявявал, че след напускането на Иран, имал забрана за напускането на страната. Той не заявява категорично, че тази забрана е именно във връзка с дейността му за партия К.. По време на първото му интервю, чужденецът след като е казал, че има забрана за напускане на Иран, е заявил, че съпругата му е наела адвокат. В случай, че това е така, както е съобщено, според настоящия съдебен състав за чужденеца не са съществували трудности да ангажира доказателства по делото, че забраната за напускане на страната е именно във връзка с дейността му за партия К., както и че тя ( забраната) е влязла в сила, каквито по делото не се намират. От справката, представена пред административния съд с дата 10.10.2017 г. се установява, че през последните три десетилетия 15 000 членове на К. са се завърнали в Иран, като тези от тях, които са участвали във въоръжени отряди попадат за кратко в затвора, но след това повечето са освобождавани и имат нормален живот. Посочено е също така, че иранските власти третират завърналите се лица според това дали се възприемат като заплаха за режима или не. При тези данни, настоящият съдебен състав преценява, че след като жалбоподателят не е съобщил да е участвал във въоръжени отряди, то за него не съществува сериозен риск от преследване в Иран при завръщането му. Обосновано и правилно, както съдът, така и административният орган са приели, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила на чужденеца. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на обстоятелството, че се е посветил на християнските ценности. Това обстоятелство е ново и не е съобщено, нито обсъдено от административния орган за целите на оспореното решение. При това положение, то се явява ирелевантно за спора относно законосъобразността на решение № 16564/04.10.17 г. на председателя на ДАБ. По тези съображения, решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд