Решение № 2373 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2015 г.

Решение № 2373 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Татяна Йорданова Николчева против решение от 28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 7081/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Татяна Йорданова Николчева срещу решение № РД-13-153/20.06.2014 г. на изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с което е отказан частичен достъп до обществена информация по т. 11 от заявление рег. № 94-153/6.06.2014 г. и е отказан достъп до обществена информация по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 16 от същото решение. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление рег. № 94-153/6.06.2014 г. Татяна Йорданова Николчева е поискала от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да й бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител, подробно описана в 16 точки. В оспореното решение административният орган е предоставил частичен достъп до обществена информация по отношение на исканата в т. 11 от заявлението информация и е отказал предоставяне на достъп до обществена информация по отношение на всички останали искания в заявлението, като е изложил мотиви, че в случая исканата информация по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 12, т. 15 няма обществен характер, поради което редът на ЗДОИ за получаване на исканата информация е неприложим, както и че пълен достъп до протокол № КД-10-23-26/1.09.2011 г. не може да бъде предоставен, тъй като в частта извън имота на жалбоподателката, същият съдържа имена на трети лица и идентификатори на имота и данни, които имат характер на обработка на лични данни, защитени по Закона за защита на личните данни. По т. 9 и т. 10 от заявлението е посочено, че поисканата информация не съществува и не се съхранява, като имотната граница е нанесена от фирмата, изработваща кадастралната карта при съвместяване на съществуващите кадастрални и регулационни планове, а по т. 2, т. 13, т. 14 исканата информация е отказана с мотиви, че касае предоставянето на имената на конкретни трети лице и има характера на обработка на лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД. Прието е също така, че исканата информация по т. 16 от заявлението не съществува, респ. не е съставян протокол № КД-10-26-6/10.03.2014 г., като АГКК разполага с протокол № КД-10-26-6/10.03.2011 г., като копие от същия вече е предоставено на жалбоподателката с писмо рег. № 94-8296-22-10-4382/12.04.2011 г. на СГКК-София град. В мотивите на решението е прието, че оспореният частичен отказ за достъп до обществена информация по отношение на исканата в т. 11 от заявлението информация, както и изричен отказ по отношение на всички останали искания в заявлението е законосъобразен. По отношение на поисканата с т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 12, т. 15 от заявлението информация е прието, че не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като поставените в заявлението въпроси и свързаната с тях информация нямат обществен характер и не са относими към обществения живот в страната, а касаят единствено жалбоподателката, като е наличен специален ред за снабдяване с исканата информация. Прието е също така, че исканата информация по т. 9 и т. 10 не е налична, тъй като исканият документ не съществува. Изложени са мотиви, че исканата информация по т. 2, т. 13 и т. 14 от заявлението е свързана със служебните функции служители от АГКК, във връзка с предходно подадено заявление за достъп до обществена информация рег. № 94-153/14.04.2014 г. от същото лице, както и са изложени мотиви, че се касае за предоставянето на имената на конкретни служители и същата има характера на обработка на лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД, поради което оспореният административен акт, с който е отказано удовлетворяването му по т. 2, т. 13 и т. 14 от заявлението е приет за издаден в съответствие с чл. 2, ал. 4 ЗДОИ (изм.), според която този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Съдът е приел, че след като не разполага с поисканата информация в т. 16 от заявлението, а именно протокол № КД-10-26-6/10.03.2014 г., както и че има изготвен протокол със същия номер, но от друга дата, който е предоставен на жалбоподателката, видно от процесното решение, за административния орган не възниква задължение за предоставянето му. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 12, т. 15 е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че исканата с посоченото заявление информация по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 12, т. 15 от заявлението не носи белезите на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. В допълнение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) кадастърът и имотният регистър са публични, а кадастралната карта и кадастралните регистри са собственост на държавата, като в ал. 2 е предвидено за предоставяне на услуги от кадастъра и за съобщаване на процедури по създаване, поддържане и изменения на кадастъра се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Наличието на специален ред за снабдяване с исканата информация от своя страна изключва прилагането на нормите на ЗДОИ съгласно чл. 4, ал. 1 от закона. ЗДОИ е неприложим в случая и на основание чл. 8, ал. 1 от ЗКИР, обявяващ за публични кадастъра и имотния регистър, като всеки гражданин има правото на съответните справки, след заплащане на определените за целта такси. Обосновани са и изводите на административния съд, че след като не разполага с поисканата информация в т. 9 и т. 10 от заявлението за административния орган не възниква задължение за предоставянето й. Правилен е и изводът на съда, че исканата информация в т. 2, т. 13, и т. 14 е във връзка с предходно подадено заявление за достъп до обществена информация рег. № 94-153/14.04.2014 г. от същото лице и е свързана с оперативната подготовка на актовете на органа и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), както и че касае предоставянето на имената на конкретни служители в АГКК и има характера на обработка на лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД, поради което оспореният административен акт, с който е отказано удовлетворяването му, основателно е приет за издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ (изм.), според която този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като не разполага с поисканата информация в т. 16 от заявлението, а именно протокол № КД-10-26-6/10.03.2014 г., както и че има изготвен протокол със същия номер, но от друга дата, който е предоставен на жалбоподателката, видно от процесното решение, за административния орган не възниква задължение за предоставянето му. Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на касатора, че искането за предоставяне на имената на конкретни служители не обективира искане за предоставяне на лични данни и поради това не била налице хипотезата на чл. 2 ЗДОИ, изключваща приложимостта на закона спрямо достъпа да лични данни. Според чл. 2 ЗЗЛД, лични данни са всяка информация отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непосредствено чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно използване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. В тази връзка съдът е изложил пространни мотиви, които напълно се споделят и от настоящия касационен състав. Правилно е прието от административния съд, че исканите данни за конкретни служители, касаещи техните имена, представлява именно искане за достъп до лични данни, по отношение на който ЗДОИ е неприложим. Доводите, свързани с надделяващ обществен интерес, са неоснователни. Наличието на такъв интерес следва да се преценява когато исканата информация е обществена и следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. В случая поставените въпроси не са искане за представяне на обществена информация, по съображенията изложени по-горе и редът на ЗДОИ е неприложим. Предвид на изложеното, решението като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение