Решение № 13742 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2016 г.

Решение № 13742 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. С. Иванов, в качеството му на процесуален представител на К. Г. против решение № 1001 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 2391/2015 г. на Административен съд – Бургас (АС – Бургас). С него е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3388 зз-459/23.11.2015 г., издадена от полицай "ООР" при Пето РУ на МВР – гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е задържан за срок от 24 часа. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и се постанови решение по съществото на спора с отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – П. С., на длъжност полицай "ООР" при Пето РУ на МВР – гр. Бургас, редовно призован, не ангажира становище по делото, не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Заповедта е постановена и при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Посочени са правното основание за издаване на акта - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическото основание - възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 354а от Наказателния кодекс (НК). По същността си това са мотивите за издаване на заповедта, поради което следва да се приеме, че формалните изисквания на закона са изпълнени. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона, Административен съд - Бургас приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. Установено е, че на 23.11.2015 г. около 23. 50 часа на бул. "Димитър Димов" срещу бензиностанция "Шел" е спрян за проверка лек автомобил "Пежо 306" с рег. [рег. номер на МПС], управляван от жалбоподателя Г., с пътници Г. Г. и Н. С. При проверката Г. Г. изпуска на земята пластмасова кутия, съдържаща кафеникаво кристалообразно вещество, като при проведена беседа в Пето РУ-Бургас, Г. дава обяснение, че кутията е негова, съдържа "пико" и я предава с протокол за доброволно предаване, а по случая е започнато БПП № 3388-1311/2015 г. за престъпление по чл. 354а от НК срещу Г. Г. При проведена беседа с Н. С. в Пето РУ - Бургас, същата заявява, че държи в портмонето си полиетиленов плик тип "джъмпер" с кафяво кристалообразно вещество с "пико", който предава с протокол за доброволно предаване, за което по случая в Пето РУ – Бургас е започнато БПП № 3388-1312/2015 г за престъпление по чл. 354а от НК срещу С. По случая са проведени беседи с жалбоподателя К. Г., като водач на горепосочения автомобил, като е извършена и проверка на управлявания от него автомобил, при която в същия са открити празен полиетиленов плик тип "джъмпер" с остатъци от кристалообразно вещество и сламка с остатъци от кристалообразно вещество. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са осъществени. Посочените по-горе данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление от общ характер, поради което, за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо Г. е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Изложеното налага извод, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Поради това следва да се приеме, че ограничаването на правата на жалбоподателя не е по-значително от необходимото за целта, а доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Ето защо като достига до заключение, че правомощията на административния орган се упражнени в рамките на нормативно установените граници и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също не се споделя от настоящата инстанция. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените със заповедта докладни записки и справка рег. № 3388 р-3483/16.03.2016 г. на ВПД началник на група "ООР" до началника на Пето РУ – гр. Бургас относно задържано лице в Пето РУ - Бургас на 23.11.2015 г., съдържат непротиворечива информация за поведението на К. Г. и обстоятелствата, при които е постановено задържането. Изброените доказателства обосновават заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,