Решение № 423 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2008 г.

Решение № 423 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Г. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. С, срещу въззивно решение № I* от 30.11.2007 г., постановено по в. гр. д. № 418/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № V* от 06.04.2007 г. по гр.д. № 2302/2006 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 33, ал. 2 ЗС на С. Г. срещу Р. Р. Р. и Д. Х. С. за изкупуване на 1/4 ид. част от описания в исковата молба и решението недвижим имот. Ответникът по касация Р. Р. Р. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. В моли решението да се остави в сила. Ответницата Д. Х. С. от гр. Б. не е изразила становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е предявен след преклузивния двумесечен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС. Приел е за установено, че ищецът С ответникът Р. Р. са били съсобственици, заедно с трето лице, на УПИ - IХ-1009 в кв. 8 по плана на гр. Б., цялото с площ от 236 кв. м заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда. С нот. акт № 93/2004 г. за замяна на недвижим имот срещу движими вещи, ответникът Р. Р. е прехвърлил на ответницата Д собствената си 1/4 ид. част от имота срещу движими вещи на стойност 1003,13 лв. и доплащане на сумата от 4 000 лв. Приел е, че разпоредбата на чл. 33 ЗС има ограничителен характер и е приложима само относно купувачите на съсобствен имот, но тъй като процесната сделка съдържа и покупко-продажба, то за съответната на сумата от 4 000 лв. част от имота искът следва да се разгледа. За начало на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС е приел моментът на узнаване на сделката от ищеца - съсобственик. Анализирайки показанията на свидетелите относно момента на узнаване на прехвърлянето на собствеността е приел, че не е установено твърдението в исковата молба това да е станало през месец август 2006 г. Св. Х. установява кога самата тя е узнала за сделката, а св. Й зет на приобретателката Д. С. установява, че след като се е нанесъл в имота през м. февруари 2006 г., през м. март същата година е разговарял с ищеца и му е съобщил за сделката. Съдът е кредитирал показанията на този свидетел независимо от родствената връзка поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. В заключение е приел, че предявеният на 13.09.2006 г. иск е неоснователен като подаден след изтичане на двумесечния срок от узнаването на сделката от ищеца. Срещу така постановеното решение касаторът С. Г. прави оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и за необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Излага доводи за необоснованост на извода на съда относно момента на узнаване на сделката. Жалбата е неоснователна. Съгласно правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) в тежест на ищеца е да докаже обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС. Правилно съдът е прел, че не е установен посоченият в исковата молба момент на узнаване на сделката - м. август 2006 г. Св. Х. установява че от пролетта на 2006 г. в имота са дошли други хора, за които през август или септември 2006 г. е разбрала, че са новите собственици, но не е чула това нито от С., нито от Р. Показанията на тази свидетелка съответстват на показанията на св. Й, който установява, че като зет на приобретателката Д. С. се е нанесъл да живее в имота в края на месец февруари 2006 г. Заявява също, че няколко дни след нанасянето си в имота е разговарял с бащата на ищеца и му е съобщил за сделката, а през м. март е разговарял за прехвърлянето на имота и с ищеца С. Г. Други доказателства за това обстоятелство не са ангажирани. Правилно при така установените обстоятелства съдът е приел, че не е доказано искът да е предявен в преклузивния двумесечен срок от узнаването на сделката. Изложените в касационната жалба доводи, че не е допуснат разпит на ответницата Д по реда на чл. 114 ГПК (отм.) относно дадените в замяна вещи и документите за закупуването им, че в действителност ползваната от ответниците част от мястото е по-голяма от правото им на собственост, са без значение за спора. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение