Решение № 5123 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2017 г.
ВАСI отделение19.04.2018 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1168/26.06.2017 г. по адм. д. № 757/2017 г. на Бургаския административен съд. ОСЪЖДА НАП - ЦУ - Дирекция "ОДОП" - Б. да заплати на С. М. Г. 2500 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5123 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Б. моли да бъде отменено решение № 1168/26.06.2017 г. по адм. д. № 757/2017 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № Р-02002816006166-091-001/10.01.2017 г. на ТД на НАП - Б., като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба С. М. Г. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил РА № Р-02002816006166-091-001/10.01.2017 г. на ТД на НАП - Б., в частта, с която допълнително е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 47 177,69 лв. с 18 324,71 лв. лихви, поради непризнато право на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ като земеделски производител, нерегистриран като едноличен търговец. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно отказано право на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ на ревизираното лице. През 2012 г. Г. е регистриран като земеделски производител и по ЗДДС. Произвеждал е земеделска продукция като физическо лице без регистрация като едноличен търговец. По делото не се спори, че изискванията на чл. 189б и чл. 167 от ЗКПО за признаване на данъчно облекчение са спазени. Съдът правилно е приел, че спорът е правен и се свежда до това дали по отношение на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за преотстъпване на 60 на сто от дължимия годишен данък при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Съдът е обсъдил приложимите чл. 29а, ал. 1, чл. 26, чл. 28 и § 26 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ, обн., ДВ, бр. 95/2009 г., чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 189б от ЗКПО, и правилно е приел, че цитираните разпоредби в приложимата редакция за 2012 г. предоставят право на преотстъпване на данъка на лицето - земеделски производител без оглед на правноорганизационната форма, под която се осъществява дейността по производство на непреработена земеделска продукция. Правилно съдът е посочил, че съгласно § 10 от Решение № С
863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, помощта се предоставя под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60 % от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението на ЕК се установява, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Съдът се е позовал на понятието "земеделско стопанство" по § 1, т. 1 от ДР на Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. и обосновано е приел, че правно-организационната форма за осъществяване на дейността не е елемент от понятието земеделско стопанство, поради което всеки регистриран земеделски производител попада в родовото определение за земеделско стопанство. При тълкуването на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ съдът е съобразил целта, по повод на която тази мярка е въведена от българската държава, а именно подпомагане на инвестициите в земеделските стопанства, и е приел, че субекти на тази държавна помощ са всички регистрирани земеделски производители, подлежащи на облагане по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, независимо дали са еднолични търговци. Различното данъчно третиране на земеделски производители физически лица от земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, провеждано от данъчната администрация противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица равни правни условия за стопанска дейност. Касаторът поддържа, че за физическите лица не е уредена процедура по несъстоятелност, поради което за тях не могат да бъдат посочени ясни критерии за преценка дали не са предприятия в затруднено положение, поради което режимът по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е неприложим за тях, ако не са регистрирани като търговци. Доводът е неоснователен. В Съобщение на комисията "Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2004/С-244/02) в § 9 е дадено определение за предприятие в затруднено положение, необвързано от организационната форма за извършване на дейността. В § 10 от Съобщението са посочени критерии, касаещи капиталови дружества, но в § 11 са описани критерии за определяне на предприятие в затруднено положение чрез обичайните признаци за предприятие в затруднено положение: "като например - нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите", които обстоятелства за земеделските производители - физически лица са установими при ревизията. На основание чл. 29а, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ в приложимата редакция от ДВ, бр. 31/2011 г. земеделските производители, физически лица прилагат Закона за счетоводството, след като са регистрирани по ЗДДС, какъвто е процесният случай, поради което в счетоводството на Г. са налице данни за обстоятелствата, описани в § 11 от Съобщението на Европейската комисия, цитирани по-горе, позволяващи да се прецени дали предприятието е в затруднено положение по критериите на Европейското право. Според чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ преотстъпване на данък по ал. 6, представляващ държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднено положение. В РА, както и в касационната жалба няма твърдения, че ревизираното лице е предприятие в затруднение, поради което съдът правилно е отменил РА.