Решение № 6620 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5742/2013 г.

Решение № 6620 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5742/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Гена Лукова Георгиева и Младен Костадинов Георгиев - и двамата от гр. Пловдив, подадена чрез адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, срещу решение № 419 от 19.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2237 от 2009 г. от Административния съд - Пловдив. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът министър на икономиката и енергетиката в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Скубафи оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът "Международен панаир" АД, гр. Пловдив, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Гена Лукова Георгиева и Младен Костадинов Георгиев искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и срещу министъра на икономиката, енергетиката и туризма с цена на иска общо в размер на 194 168 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с редовна претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с твърдение, че е налице бездействие на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, вследствие на което ищците са били лишени от правото да получат акции, емитирани при увеличението на капитала на "Международен панаир" ЕАД, гр. Пловдив, извършено на 14.01.2003 и на 15.11.2006 г., при или по повод изпълнение на административна дейност, въз основа на което за тях са произлезли твърдените от тях имуществени и неимуществени вреди. Съдът е обосновал извод за процесуалната допустимост на предявения иск, тъй като бил заведен от и срещу надлежна страна в процесуалното правоотношение. От фактическа и правна страна съдът е установил, че на 17.07.2002 г. министърът на икономиката е подписал споразумения за прехвърляне на акции от капитала на "Международен панаир" ЕАД, гр. Пловдив, на правоимащи лица по § 18 от ПЗР на ЗПСК и чл. 18 от ЗППДОП (отм.). С тези споразумения са прехвърлени на всеки от двамата ищци по 992 бр. акции с номинал от 1 лев. В т. 3 на споразуменията е предвидено, че прехвърлянето на акциите се извършва в момента на подписване и джиросване на временното удостоверение по реда на чл. 187 от ТЗ след подписване на споразумението. Споразумението е подписано от министъра в качеството му на представител на Република България - едноличен собственик на капитала на дружеството, в съответствие с разпоредбите на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 1994 г. По съществото на иска основно се твърди, че е налице неправомерно бездействие на административния орган, изразяващо се в неизпълнение на задължението да приключи процедурата по обезщетяване на правоимащите с акции от дружеството, в чиито активи е включено одържавеното имущество, продължило от 17.07.2002 до 23.01.2007 г. Вследствие на това бездействие на министъра ищците били лишени от правото да получат акции, емитирани при увеличението на капитала на панаира, извършено на 14.01.2003 и на 15.11.2006 г., въз основа на което за тях са произлезли твърдените вреди. Според съда нямало установен от закона срок за прехвърляне на акции на правоимащи лица по § 18 от ЗПСК и чл. 18 от ЗППДОП (отм.), който в процесния случай да е просрочен. Същевременно законодателят със ЗИД на ЗПСК, обн., ДВ, бр. 78 от 13.08.2002 г., бил включил "Международен панаир" ЕАД в забранителния списък по чл. 3, ал. 1 от закона до приемане на стратегия за развитието и приватизацията му. В § 11, ал. 2 от с. з. било предвидено, че за търговски дружества, включени в списъците по чл. 3, ал. 1 и 2, изр. 2, правоимащите по ЗОСОИ, по ЗСПЗЗ и по чл. 18 от отменения ЗППДОП се обезщетяват само с компенсаторни записи. В § 18 на същия закон е регламентирано, че в случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е подадено заявление за обезщетяване по реда на чл. 18 от отменения ЗППДОП, правоимащите се обезщетяват по досегашния ред, освен в случаите по § 11, ал. 2. На базата на приложените по делото писмени доказателства съдът е установил "дезинтересиране" от страна на ищците по проблема след подписването на споразуменията през м. юли 2002 г. Видно от приложената нотариална покана на нотариус Кашилска, "Международен панаир" АД на 24.03.2009 г. е бил поканен да признае на ищците, че са притежатели по на 21 513 безналични акции с право на глас. Тоест установява се, че от юли 2002 до март 2009 г. ищците не били предприели каквито и да било действия за удовлетворяване на своите претенции спрямо "Международен панаир" АД, гр. Пловдив. Като е обсъдил относимата законова уредба (ДВ, бр. 78 от 13.08.2002 г.), налагаща ограничения за обезщетяване с акции, съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган. Ищците не се били справили с доказателствената тежест да докажат характера и вида на вредите, които твърдят, че са претърпели, както и техния размер. Съдът е обсъдил установеното от заключението на тройната СИЕ, от което се установявало, че "Международен панаир" АД, гр. Пловдив, няма пазарен аналог и че акциите на дружеството не са търгувани през процесния период на фондовата борса и експертизата не може да установи пазарната стойност на една акция към 31.01.2007 г. Решението е неправилно. По делото е безспорно установено, че Гена Лукова Георгиева и Младен Костадинов Георгиев в качеството си на наследници на Костадин Георгиев Георгиев са съсобственици на недвижим имот, част от който попада в терена на "Международен панаир" АД, гр. Пловдив, който е включен в капитала на търговското дружество, като за удовлетворяване на реституционните им претенции на 17.07.2002 г. са сключени споразумения между тях и министъра на икономиката, по силата на които е решено ищците да бъдат обезщетени по реда на § 18 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) и чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) (отм.), чрез прехвърляне на 992 бр. безналични акции с номинал от 1 лв. на всеки един от тях от "Международния панаир" ЕАД, гр. Пловдив. Видно от писмо от 08.03.2010 г. от "Централен депозитар" АД, Гена Лукова Георгиева и Младен Костадинов Георгиев са придобили всеки по 992 бр. акции от емисията на "Международен панаир" АД, гр. Пловдив, и са вписани в книгата на акционерите на 30.01.2007 г. Безспорно е също, че с решение № 294 от 14.01.2003 г. по ф. дело № 80 от 1993 г. на Окръжния съд - Пловдив, е вписано увеличение на капитала на "Международен панаир Пловдив" ЕАД от 1 312 557 лв. на 9 124 827 лв. за сметка на фонд "Резервен", при което увеличението на капитала е със 7 812 270 лв., разпределени в 7 812 270 нови безналични акции с право на глас в общото събрание на акционерите, всяка с номинал от 1 лв., както и че с решение № 7180 от 15.11.2006 г. по ф. дело № 80 от 1993 г. на Окръжния съд - Пловдив, е вписано увеличение на капитала на дружеството от 9 124 827 лв. на 28 463 162 лв. за сметка на фонд "Резервен", при което увеличението на капитала е с 19 338 335 лв., разпределени в 19 338 335 нови безналични акции с право на глас в общото събрание на акционерите, всяка с номинална стойност от 1 лев. Спорът се състои в това коя правна уредба следва да се приложи и към кой момент. Съгласно § 18 от ПЗР на ЗПСК в случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е подадено заявление за обезщетяване по реда на чл. 18 от ЗППДОП (отм.), правоимащите се обезщетяват по досегашния ред, освен в случаите по § 11, ал. 2. Видно от данните по делото, такова заявление е било подадено на 10.05.1993 г. от Костадин Георгиев Георгиев - наследодател на Гена Лукова Георгиева и Младен Костадинов Георгиев. Според § 11, ал. 2 за търговски дружества, включени в списъците по чл. 3, ал. 1 и ал. 2, изр. 2, правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и по чл. 18 от отменения ЗППДОП се обезщетяват само с компенсаторни записи. Тези т. нар. забранителни списъци обаче се създават със ЗИД на ЗПСК, обн., ДВ, бр. 78 от 13.08.2002 г., т. е. след сключването на споразуменията за обезщетяване с акции. Вярно е, че няма законово определен срок, в който министърът е следвало да уведоми Централния депозитар за сключените споразумения. Не може да се приеме обаче за оправдано бездействието на министъра, чиято е инициативата да осъществи дължимото по закон действие. Негово е било задължението да уведоми търговското дружество и Централния депозитар за сключените споразумения и поради това е трябвало да го направи в приемлив срок. Като не е извършил това действие, за ищците са настъпили вреди, изразяващи се в непридобиването на съответния брой емитирани акции при двукратното увеличаване на капитала на дружеството през 2003 и 2006 г. Това от своя страна води до обезценяване на даденото от държавата обезщетение, дължимо според реституционните закони. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган, от което са настъпили вреди, подлежащи на обезвреда. Неправилно съдът е приел също, че не може да се установят характерът и размерът на вредите. Без да се обоснове, съдът е кредитирал само част от тройната съдебно-икономическа експертиза относно заключението, че "Международен панаир" АД, Пловдив, няма пазарен аналог и че акциите на дружеството не са търгувани през процесния период на фондовата борса, поради което не може да се установи пазарната стойност на една акция към 31.01.2007 г. От същата експертиза се установява каква е балансовата стойност на една акция, както и балансовата стойност на акциите, които ищците биха придобили, ако бяха участвали в увеличенията на капитала на "Международен панаир" ЕАД, съответстващи на процентното съотношение на притежаваните от тях по 992 бр. акции към общия брой акции от капитала на дружеството към 17.02.2002 г. и извършени на 14.01.2003 г. и на 15.11.2006 г., и тази балансова стойност има парично изражение. Това се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което делото следва да се върне, за да се определи какъв би бил броят на акциите на ищците след двукратното увеличение на капитала на дружеството, и ако не може да бъде определена тяхна пазарна стойност, да се определи съответно обезщетение по дадената с експертизата балансова стойност, имаща паричен еквивалент. Съответният паричен еквивалент би следвало да се присъди като обезщетение на ищците, тъй като ако не беше незаконосъобразното бездействие на министъра на икономиката и енергетиката, изразяващо се в неуведомяване на Централния депозитар за сключените споразумения, последният би регистрирал прехвърлянето на акциите и ищците биха били регистрирани като акционери на дружеството с всички произтичащи от това последици. Съдът следва да установи стойността на акциите съгласно указанията, дадени по-горе, за да установи размера на имуществените вреди и съответно на дължимото обезщетение. На следващо място, по делото са били събрани и гласни доказателства, въз основа на които да се установят настъпилите за ищците от бездействието на административния орган неимуществени вреди, които не са били коментирани от съда. Същият е следвало да обсъди тези доказателствени средства и да се позове на тях за определяне размера на неимуществените вреди, като приложи чл. 52 от ЗЗД. Като не е направил това, първоинстанционният съд е допуснал друго съществено процесуално нарушение. Посочените допуснати от съда процесуални нарушения са от категорията на съществените, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,