Решение № 9548 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10760/2016 г.

Решение № 9548 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10760/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнороцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/, вр. чл. 12, ал. 6 от ППЗСП. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Х. против решение № 172 от 25.07.2016 г., постановено по адм. д. № 45/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отменена заповед № Х112740/07.01.2016 г., на директора на Д. С. подпомагане" - гр. Х., потвърдена с Решение № 136/09.02.2016 г., на директора на РДСП-Х.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът е изследвал наличието на първата предпоставка по чл. 12, ал. 2 от ППЗСП, дала основание за прекратяване на отпуснатата месечна помощ. Неправилно съдът е възприел, че кумулативното наличие на визираните в чл. 12, ал. 2 и чл. 12, ал. 6 от ППЗСП предпоставки е основание за прекратяване на отпусната месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Р. Р. К. представя писмен отговор на касационната жалба, като изразява становище за правилност и обоснованост на постановеното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Х. е отменил по жалба на Р. Р. К. от с. Е., обл. Х., заповед № Х112740/07.01.2016 г., на директора на Д. С. подпомагане" - гр. Х., която е потвърдена с Решение № 136/09.02.2016 г., на директора на РДСП-Х.. С оспорваната заповед на директора на Д. С. подпомагане"-гр. Х. е прекратена месечната и помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.12.2015 г. до 30.11.2017 г., на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 32, т. 1 от ППЗСП за срок от 2 години. Безспорно установено е пред първоинстанционният административен съд, че С. З. № Х112740/18.09.2015 г. на Директора на ДСП - Х., на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и въз основа на подадена молба - декларация с вх. № Х112740/08,09.2015 г., на Р. Р. К. е отпусната месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, в размер на 85.80 лв., считано от 01.09.2015 г.; С. З. № Х112740/06.11.2015 г. на Директора на ДСП- Х., на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 32, ал. 1 от ППЗСП и въз основа на подадена молба-декларация с вх. № Х112740/08.09.2015 г. от Р. Р. К., е спряна месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.10.2015г, Като мотиви в заповедта е посочено, че месечната помощ се спира, поради отказ на лицето да полага общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми. Заповедта е връчена на лицето на 13.11.2015 г. срещу подпис; С. З. № Х112740/07.01.2016 г. на Директора на ДСП - Х., на основание чл. 13. ал, 2 от ЗСП и чл. 32, ал. 1 от ППЗСП и въз основа на подадена молба-декларация с вх. № Х112740/08.09.2015 г. от Р. Р. К., е прекратена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.12.2015 г. Като мотиви в заповедта е посочено, че месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП се прекратява за срок от 2 години от 01.12.2015 г. до 30.11.2017 г. на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП - лицето повторно е отказало -не е отработило 14-дневен ОПТ. Заповедта е връчена на 21.01.2016 г. Пред първоинстанционният съд е представен и Списък на подпомаганите лица от Дирекция "Социално подпомагане" - Х. за полагане на общественополезен труд /ОПТ/ през м. декември, 2015 г. за работа в О. Х., от който списък е видно, че Р. Р. К. и съпругът и К. И. К. са уведомени срещу подпис за полагането на 14 дни ОПТ от 10 до 30.12.2015 г./без данни за дата на уведомяването/. В графата на списъка "отработени дни" е направено отбелязване "10". Т. е така представената отчетна форма № 76 за отчитане явяването/неявяването на работа за месец декември 2015 г., за Р. Р. К. отразява, че е работила общо 10 дни през месеца по 4 часа, съответно за датите от 14.12.2015 г. до 28.12.2015 г. Настоящата инстанция не кредитира показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел, поради тяхната неотносимост към спора. Безспорно установено е, че С. З. № Х112740/07.01.2016 г. на Директора на ДСП - Х., с която е прекратена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП е обжалвана пред висшестоящия административен орган и с Решение № 136/09.02.2016 г. на Директора на РДСП - Х. е потвърдена Заповед № Х 112740 от 07.01.2016 г. на Директор на ДСП- Х.. Против това решение е подадена жалба на 11.02.2016 г., пред Административен съд - Х.. Пред административен съд -Х. е представено и медицинско направление/искане/, издадено на 28.12.2015 г. за Р. Р. К., от 28.12.-30.12.2015 г. (л, 16, от което е видно, че е насочена за домашно лечение, считано от 29.12.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице повторност на отказа за полагане на ОПТ, поради което оспорваната заповед с която е прекратена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП на Р. Р. К. от с. Е. е незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3 от АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган. Посочил е че, не са налице материалноправните предпоставки по чл. 12, ал. 6 от ППЗСП за прекратяване на месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, тъй като към момента на издаване на процесната заповед не е била налице повторност на отказа за извършване на обществено полезен труд. От представените пред Административен съд-Х. доказателства не може да се направи извода, че са налице предпоставките на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП: П. З. № Х112740/06.11.2015 г. на Директора на ДСП- Х., с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 32, ал. 1 от ППЗСП на Р. Р. К., е спряна месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.10.2015 г., с мотиви в заповедта, че месечната помощ се спира, поради отказ на лицето да полага общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми е връчена на лицето на 13.11.2015 г. срещу подпис и не е обжалвана, втората относима към спора Заповед № Х112740/07.01.2016 г. на Директора на ДСП - Х., с която на основание чл. 13. ал, 2 от ЗСП и чл. 32, ал. 1 от ППЗСП на Р. Р. К., е прекратена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.12.2015 г., с издадена с мотив, че месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП се прекратява за срок от 2 години от 01.12.2015 г. до 30.11.2017 г. на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП - поради отказ на лицето да полага ОПТ. Заповедта е връчена на 21.01.2016 г. Настоящата инстанция констатира, че в заповедтта с която е прекратена месечната помощ, не е посочено, че е при условията на повторност- при повторен отказ за полагане на ОПТ. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. В случаите, когато лицето не е положило труд в организираните програми за благоустрояване и хигиенизиране, могат да бъдат приложени санкциите по чл. 12, ал. 5 или 6 от ППЗСП. При първи по ред отказ за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП. При повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ се прекратява за срок две години на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице повторност на отказа за полагане на ОПТ. Първият отказ за полагане на ОПТ е регистриран със Заповед № Х112740/06.11.2015 г. на Директора на ДСП- Х., с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 32, ал. 1 от ППЗСП на Р. Р. К., е спряна месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.10.2015 г. При издаването на Заповед № Х112740/07.01.2016 г. на Директора на ДСП - Х., с която на основание чл. 13. ал, 2 от ЗСП и чл. 32, ал. 1 от ППЗСП на Р. Р. К., е прекратена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.12.2015 г., не следва да се приеме, че има отказ за полагане на ОПТ. Безспорно установено е от представената отчетна форма № 76 за отчитане явяването/неявяването на работа за месец декември 2015 г. е отразено, че Р. К. и И. К. са отработили 10 от задължителните за отработване в месеца 14 дни. Това обстоятелство не е достатъчно да обоснове наличието на отказ за полагане на ОПТ. Правилно първоинстанционният съд е установил, че от представената отчетна форма и от начина, по който е попълвана, следва, да се приеме, че полагането на ОПТ е започнало от 14.12.2015 г., вместо от 10.12.2015 г., и е продължило до 28.12.2015 г., както е отразено в представения Списък на подпомаганите лица от Дирекция "Социално подпомагане" - Х. за полагане на ОПТ през м. декември 2015 г., т. е има полаган ОПТ от 10 дни. Но с оглед на почивните и работните дни през м. декември 2015г, /а именно почивни дни от 24.12. до 25.12. 2015 г. - Коледни празници, 26.12. и 27.12.2015 г. - събота и неделя и 31.12.2015 г. - почивен ден, съгласно Решение № 748 от 5.11. 2014 г. на МС за разместване на почивни дни през 2015 г. - Обн. ДВ. бр. 94 от 14.11.2014 г. /, прави невъзможно отработването на 14 работни дни ОПТ до 30.12.2015 г., което е обективно обстоятелство, и не следва да се приеме, че има отказ за полагане на ОПТ. От страна на административния орган не е доказано наличието на втори отказ за полагане на ОПТ от страна на Р. К. при условията на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП. Действително от представената отчетна форма № 76 за отчитане явяването/неявяването на работа за месец декември 2015 г. е отразено, че Р. К. и И. К. са отработили 10 от задължителните за отработване в месеца 14 дни, но това обстоятелство не може да обоснове извода за отказ за полагане на ОПТ за съответния месец. Настоящата инстанция възприема изводите на съда относно представеното пред административен съд -Х. медицинско направление/искане/, издадено на 28.12.2015 г. за Р. Р. К., от 28.12.-30.12.2015 г./л, 16/, от което е видно, че е насочена за домашно лечение, считано от 29.12.2015 г., както и изводите относно обективната невъзможност пред м. декември да се отработят 14 работни дни общественополезен труд, при условие, че Р. К. е започнала отработването им на 14.12.2015 г. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е обосновал отмяната на оспорената пред него заповед на директора на Д. С. подпомагане"-гр. Х.. Оспорваното решение на Административен съд-Х. е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд - Х. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е представените доказателства и прецизно и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение такова не се дължи. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение,